Постинг
03.12.2012 11:11 -
За приятелството
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Дали от пропилените години
или от други някакви неща,
но винаги намирам аз причина
да пиша все за любовта.
Вий казвате: "Защо пък да не бива?
Защо да не говориш за любов?
В теб липсва съпротива!
Я твърд бъди! Тръгни по пътя нов!"
А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.
И от приятелство тъгата ми ще стихне.
Дали от пропилените години
или от други някакви неща,
но винаги намирам аз причина
да пиша все за любовта.
Вий казвате: "Защо пък да не бива?
Защо да не говориш за любов?
В теб липсва съпротива!
Я твърд бъди! Тръгни по пътя нов!"
А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.
И от приятелство тъгата ми ще стихне.
Любовта ... е живот ... не е нужна причина да се пише за нея.
Приятелството е нещо невероятно, близки ми са споделените
мисли и чувства - когато носиш любов и доброта, когато откриваш
красота, не значи, че ти липсва съпротива и твърдост...
Светли и добри дни !
цитирайПриятелството е нещо невероятно, близки ми са споделените
мисли и чувства - когато носиш любов и доброта, когато откриваш
красота, не значи, че ти липсва съпротива и твърдост...
Светли и добри дни !
stela50 написа:
Любовта ... е живот ... не е нужна причина да се пише за нея.
Приятелството е нещо невероятно, близки ми са споделените
мисли и чувства - когато носиш любов и доброта, когато откриваш
красота, не значи, че ти липсва съпротива и твърдост...
Светли и добри дни !
Приятелството е нещо невероятно, близки ми са споделените
мисли и чувства - когато носиш любов и доброта, когато откриваш
красота, не значи, че ти липсва съпротива и твърдост...
Светли и добри дни !
Точно така е. Да носиш любов и доброта, а не да си мислиш, че е така. Това е измамното. Тук твърдост не е нужна, съпротива още по-малко. Тук има само едно нещо - приятелство. Истинско приятелство, а не само спомен. Приятелство, точно когато е необходимо. И любов - истинска любов за винаги!
за добрата стихо-изповед!... Любовта и приятелството са вечни теми...
цитирайmt46 написа:
за добрата стихо-изповед!... Любовта и приятелството са вечни теми...
Радвам се че си схванал смисъла на това мое писание. Знаеш ли - приятелство, любов - това е всичко от което се нуждае човек. И от това се нуждаем всички ние!
но аз,аз вече не вярвам в него...в приятелството...
защото то води след себе си предателство,и
разочарование,и...болка...
Може би проблема е в мен...че не умея да подбирам
добре приятелите си...но по принцип то е едно от нещата
заради които човек си струва да живее...
цитирайзащото то води след себе си предателство,и
разочарование,и...болка...
Може би проблема е в мен...че не умея да подбирам
добре приятелите си...но по принцип то е едно от нещата
заради които човек си струва да живее...
Приятелството е еднозначно, а любовта е многообразна. Добре е да ги имаме и двете, но...
цитирайЗа да имаш приятели
Не е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказават заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
цитирайНе е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказават заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
ellia написа:
но аз,аз вече не вярвам в него...в приятелството...
защото то води след себе си предателство,и
разочарование,и...болка...
Може би проблема е в мен...че не умея да подбирам
добре приятелите си...но по принцип то е едно от нещата
заради които човек си струва да живее...
защото то води след себе си предателство,и
разочарование,и...болка...
Може би проблема е в мен...че не умея да подбирам
добре приятелите си...но по принцип то е едно от нещата
заради които човек си струва да живее...
Трябва да обичаме и да вярваме. И тогава всичко ще бъде наред!
erato7 написа:
За да имаш приятели
Не е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказават заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
Не е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказават заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.
Прекрасно и истинско! Благодаря!
Хубава 'причина'....и страхотен стих! С усмивка :))
цитирайtili написа:
Приятелството е еднозначно, а любовта е многообразна. Добре е да ги имаме и двете, но...
И любовта и приятелството трябва да са истински. Имаме ли любов, ще имаме и приятелство. Пожелавам ти го!
казано и написано...
Вал, поздравления за теб...
цитирайВал, поздравления за теб...
silwiqna написа:
Хубава 'причина'....и страхотен стих! С усмивка :))
Радвам се, че ти е харесало това мое писание. Благодаря ти за коментара.
mariniki написа:
казано и написано...
Вал, поздравления за теб...
Вал, поздравления за теб...
Благодаря за прочитането, харесването и поздравленията. Поздрави и от мен!
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
цитирайна всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
waterway написа:
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
valben написа:
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
waterway написа:
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
waterway написа:
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
valben написа:
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
waterway написа:
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
Мразя Матрицата! Та в нея го няма Приятелството, няма я Любовта. няма го Словото. Има само програмиране. Изкривено пространство, лъжа и пустота... Попаднем ли там измъкването е трудно. Но Любовта побеждава всичко!
valben написа:
Мразя Матрицата! Та в нея го няма Приятелството, няма я Любовта. няма го Словото. Има само програмиране. Изкривено пространство, лъжа и пустота... Попаднем ли там измъкването е трудно. Но Любовта побеждава всичко!
waterway написа:
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
valben написа:
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
waterway написа:
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
Мразя Матрицата! Та в нея го няма Приятелството, няма я Любовта. няма го Словото. Има само програмиране. Изкривено пространство, лъжа и пустота... Попаднем ли там измъкването е трудно. Но Любовта побеждава всичко!
Добра аксиома, поете. Матрична.
------------------------------------------------
Не ми се сърдете. Само попитах.
waterway написа:
Добра аксиома, поете. Матрична.
------------------------------------------------
Не ми се сърдете. Само попитах.
valben написа:
Мразя Матрицата! Та в нея го няма Приятелството, няма я Любовта. няма го Словото. Има само програмиране. Изкривено пространство, лъжа и пустота... Попаднем ли там измъкването е трудно. Но Любовта побеждава всичко!
waterway написа:
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
valben написа:
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
waterway написа:
''А аз ще се усмихна. Ще подам ръка
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
на всеки, който се усмихне,
на всеки, който не отвърне със лъжа.'' -
- А как ще провериш лъжата?
Не е ли скрита надълбоко тя?
:)
------
Чисто сърце...
Проличи ли, остава само поредното разочарование.
И когато си в Матрицата ли твърдението е вярно, поете?
Мразя Матрицата! Та в нея го няма Приятелството, няма я Любовта. няма го Словото. Има само програмиране. Изкривено пространство, лъжа и пустота... Попаднем ли там измъкването е трудно. Но Любовта побеждава всичко!
Добра аксиома, поете. Матрична.
------------------------------------------------
Не ми се сърдете. Само попитах.
Много от нас вече са в Матрицата. И затова трябва да обичаме!
Истинският приятел казва истината, помага да я понесеш леко и те пренася в непознати светове...Останалите приятели - не са истински.
Много философско, Вал!
цитирайМного философско, Вал!
bven написа:
Истинският приятел казва истината, помага да я понесеш леко и те пренася в непознати светове...Останалите приятели - не са истински.
Много философско, Вал!
Много философско, Вал!
Благодаря за чудесния коментар. Поздравявам те!
Отдавна не бях чел твои неща. Поздравления! Приветствам простотата на нежния философски стих!
цитирайslunchevchovek написа:
Отдавна не бях чел твои неща. Поздравления! Приветствам простотата на нежния философски стих!
Благодаря за посещението, за прочета и оценяването. Поздрави и от мен!
Истинската твърдост е в умението да покажем чувствата си,другото е бягство!
цитирайsaportok написа:
Истинската твърдост е в умението да покажем чувствата си,другото е бягство!
Много мъдри думи. Ще ги запомня. Благодаря.
Привет приятелю!
Усмихвайки си те благославям, с, ... ЛЮБОВ!
цитирайУсмихвайки си те благославям, с, ... ЛЮБОВ!
pevetsa написа:
Привет приятелю!
Усмихвайки си те благославям, с, ... ЛЮБОВ!
Усмихвайки си те благославям, с, ... ЛЮБОВ!
Нека има благословия и за теб, приятелю!
Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила, да се покорят на любовта.
Човек, който има приятели - има всичко!
Поздрави и хубав ден!
цитирайпространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила, да се покорят на любовта.
Човек, който има приятели - има всичко!
Поздрави и хубав ден!
dalida написа:
Ще дойде ден , когато хората ще покорят
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила, да се покорят на любовта.
Човек, който има приятели - има всичко!
Поздрави и хубав ден!
пространството , ветровете , приливите и гравитацията
и Бог ще ги дари със сила, да се покорят на любовта.
Човек, който има приятели - има всичко!
Поздрави и хубав ден!
Хубави думи! Благодаря ти за тях!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол