Прочетен: 6232 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2012 09:35
ИЗПОВЕД
Искам да ви се изповядам. Защото и до вас сигурно са стигнали разни слухове по мой адрес и ако не знаете истината, може да си помислите какво ли не за моята скромна личност. Може да ме обвините съвсем несправедливо, че съм човек лековат и безотговорен. Ето защо ви моля първо да ме изслушате, пък след това решете сами прав ли съм, или не.
Отивам на работа. Настроението ми – бодро и весело. Дори си подсвирквам последния хит на Преслава. И още от вратата колежката Мима, с която работим в една стая, ме посреща с тревожен възглас:
- Майчице, къде се губиш досега? Ясно, ходил си да закусваш топли банички. А шефът от половин час вдига пара, че сме изостанали от графика! И че трябва да изготвим спецификациите още днес...
- Ама чакай, колежке! – опитвам се да я успокоя аз. – Че може ли така? Не сме си казали още “Добър ден”, а ти веднага ме хващаш за спецификациите! Не е учтиво така...
- Какво? – подскача Мимито като ужилена. – А много ли е учтиво аз да се блещя в компа като щура, а ти в това време да си тананикаш чалгата, а?
И до обяд ме гледа на кръв, сякаш съм й нанесъл смъртна обида. Следобед естествено изчезвам в интерес на службата, защото разбирам, че Мимито не може да работи спокойно в мое присъствие.
Прибирам се вкъщи и още от вратата жена ми ме подхваща:
- Най-после! Как не те е срам да се прибираш чак сега? Я изтичай да купиш яйца, че няма с какво да разточа баницата! А на връщане да вземеш лук и краставички...
- Чакай бе, жена! – усмихвам й се широко аз. – Какво си ме награбила още от вратата? Още не сме се попитали как сме, какво сме... Помниш ли какви хубави приказки си говорихме на времето, когато се прегръщахме в кварталната градинка?
- Ти да не искаш да затворят магазините, докато си приказваме? – ме поглежда ядосано жената. – Хайде, по-бързо, че нямам никакво време за губене!
И какво става тогава... Ща, не ща влизам в кръчмето до пазара. Да си пооправя малко настроението, защото аз съм душа деликатна и романтична и много зле ми се отразява тази припряност. А на вратата ме посреща млада и усмихната сервитьорка.
- Добре дошли! – чурулика тя. – Какво ще обичате?
В кръчмето е спокойно, никой за нищо не ти препира. И те план гонят, ама никой не ти вика: “Хайде, изпий си по-бързо чашата!” И ти кълцат лук за салатката, ама никой не те праща на пазара да си го купиш. Уважават те хората, грижат се за доброто ти настроение. Правят така, че да ти е приятно, като седиш при тях.
Ей това исках да ви кажа, защото мъчно ми става, когато някой ми каже, че само заради чашката съм седял по кръчмите! А никой не се интересува какво ме е довело до тях...
Не, не е заради чашката... Това усмихнато девойче примамва ли, примамва. Хем си пиеш едно, две, три, хем ти е кеф, че не ти се сопва като жената, колежката и шефа.
Весел ден!:))
Не, не е заради чашката... Това усмихнато девойче примамва ли, примамва. Хем си пиеш едно, две, три, хем ти е кеф, че не ти се сопва като жената, колежката и шефа.
Весел ден!:))
Радвам се, че съм те развеселил. Весел ден ти пожелавам, а аз трябва да се залавям за спесификациите. :)))
20.01.2012 09:45
За всичко има време - и за работа, и за постинги. Важното е да е весело! :)))
Напълно си прав, да знаеш. :) Наистина никой не знае...
в момента за миг ми мина мисълта дали да не оставя всичко
и да завия на съседната уличка ... може и само на кафенце ,
но на тишина и спокойствие . Хубав разказ ...
Поздрав и приятен ден !
в момента за миг ми мина мисълта дали да не оставя всичко
и да завия на съседната уличка ... може и само на кафенце ,
но на тишина и спокойствие . Хубав разказ ...
Поздрав и приятен ден !
Каква прекрасна дума - тишина. Тишина и спокойствие - ето това е!
Далече от чашката - грабвай въдицата
и на чист въздух край реката за риба!!!
Далече от чашката - грабвай въдицата
и на чист въздух край реката за риба!!!
И улавяй най-голямата риба... :)
Да, въпросът не е в чашката, а в компанията... :)
Да, въпросът не е в чашката, а в компанията... :)
А чашката развързва езиците, нали? :)
Хубав ден.
или да бъркам бетон...
или да бъркам бетон...
Искрено се радвам, че не ти се налага да пишеш стихове или да бъркаш бетон. И двете занимания са тежка работа, да знаеш! :)
Хубав ден.
Нека денят да бъде хубав и за теб. Поздравявам те!
20.01.2012 13:41
Това ми припомня вица за оня дето казал: "... щото не ми вярвате, затова си пием в кръчмето с приятелите!..." :))))
Това ми припомня вица за оня дето казал: "... щото не ми вярвате, затова си пием в кръчмето с приятелите!..." :))))
Или пък оня виц дето един си казал, че няма да стъпи в кръчма. Минал покрай кръчмето, не влезнал. Минал втори път, не влезнал, трети път - пак не влезнал. На четвъртия път си казал - Ето че удържах, ха сега да пием по едно заради твърдата ми воля!
А не би трябвало, нали?
А не би трябвало, нали?
А не би трябвало, нали?
Наистина е неприятно...
Наздраве!
Хареса ми приключението и заключението - мъжете са в голяма задлъжнялъст към теб!!!
и обръщаш повече чашки,колко по - къс и е минижупа:))))))
И може би затова кръчмите са претъпкани и при най-голямата криза. :)
Хареса ми приключението и заключението - мъжете са в голяма задлъжнялъст към теб!!!
А приключението е велико, нали? :)))
ама на другия ден главата много боли, да знаеш! :)))
и обръщаш повече чашки,колко по - къс и е минижупа:))))))
ама май, че го подозирах. :)))
И аз си спомних онзи стар виц в който човекът заявил: - "...ей затова си ходя в кръчмата, там никой не ме пита дали съм бил на война...!?"
Поздрави и успешен ден!
И аз си спомних онзи стар виц в който човекът заявил: - "...ей затова си ходя в кръчмата, там никой не ме пита дали съм бил на война...!?"
Поздрави и успешен ден!
И чашката е важна и отношението. Важното е да е весело! :)))
Простено да ти е, приятелю, с една топла прегръдка и много усмивки :):):)
Простено да ти е, приятелю, с една топла прегръдка и много усмивки :):):)
Благодаря за многото усмивки! Аз също се усмихвам! :)))
Поздрави!
Поздрави!
Не се бях замислял. :)))
Поздрави и от мен!:)
Поздрави и от мен!:)
Благодаря за прочита и оценката!
Точно така трябва да се прави! :)))