Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2011 07:38 - Приказка за два бивола и момче
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 5252 Коментари: 24 Гласове:
44

Последна промяна: 11.10.2011 17:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  ПРИКАЗКА ЗА ДВА БИВОЛА И МОМЧЕ                                                                                / по идея на planinitenabulgaria /

Това се случи в края на лятото. Бяхме четвърти курс във Филологическия институт и усилено се приготвяхме за научна работа. По време на Етнологическата експедиция. С Дария и раздрънкания москвич обикаляхме селцата, разпитвахме, слушахме и записвахме всякакви предания, митове, легенди и чудновати истории.

Беше наистина забавно, Тогава попаднахме в едно село, където ни посрещна усмихната лелка, която всички наричаха стрина Гавазица. Та тя ни упъти към съседното село, където живеел един старец. Малко особен бил той  и знаел много истории. Живеел сам с два бивола, за които се грижел като към свои деца. Той можел да ни разкаже някоя любопитна история.  

Скоро се озовахме в двора на стареца, където ни посрещнаха два огромни бивола, черни и свирепи. Така поне ни се сториха в първия момент. Те ни огледаха с големите си блестящи очи и запръхтяха тревожно. От къщичката излезе нисичък старец, който широко се усмихна и ни покани да влезем.

Набързо са опитахме да му кажем за какво сме дошли, но той не  обърна особено внимание на нашите думи, а само проговори:

- Не се страхувайте, това са моите животинки. Не ви познават и затова се държат така. Но те не са опасни, добри са.

После ни покани вътре в една неголяма стая, веднага разтреби масата и измъкна шише ракия.

Не можехме да му откажем и седнахме, а той продължи:

- Какво сте се повлекли в този затънтен край? Няма ли го за вас големият град и кафенетата, баровете... Що търсите тук?

Наложи се да повторим нашата молба. Той се заусмихва за нещо свое, а Дария приготви диктофона.

         - Ще ви разкажа, разбира се, че ще ви разкажа нещо, но моля ви изключете тези машинка – заоправдава се старецът.

         Изпълнихме молбата му. Щяхме да разчитаме на паметта си.

         И заразказва:

         Историята, която чухме, се отнасяше за два бивола и едно момче на име Вълко. Биволите били най-едрите, най-силните и най-красивите в цялото село. Съществувала особено силна връзка между тях и момчето. Когато го видели, животните се радвали, ближели го, оказвали му някакво внимание, биволско. Момченцето пък укривало по малко качамак от своя или късче хляб предназначена за храна на прасето и ги носело на тях. Негово задължение било през зимата да им дава определено количество слама, но то тайно от баща си им носело много повече. През лятото, когато за биволите нямало работа момченцето трябвало да ги откарва на паша до барата извън селото. В барата те лягали на хлад да поспят след обед и за да си пропъждат мухите, като само главата им оставала навън. Момченцето яздело животните, но те се ревнували един друг, когато то предпочитало единия от тях. На връщане от паша то яздело другия бивол. Още с извеждането от обора любимците му усещали, че момчето ще ги води на паша и тогава и двата лягали, за да може момчето да им се покачи. Както камилите. Единият бивол ставал с удоволствие, а другият се надявал да го зарадва момчето на връщане. Случило се един от биволите за малко да настъпи момчето и да му размаже крака, но в момента, когато биволът допрял копитото си до крака на момчето го вдигнал светкавично нагоре, спрял се с вдигнат крак и погледнал преди да пристъпи отново.

         Биволите били много силни и всякакъв товар в каруцата можели да изтеглят. Бащата водел впряга, момчето било до него, но ако пътят бил добър, момчето било върху един от биволите. Една есен бащата претоварил каруцата с картофи. Спускайки се по някаква стръмнина, бащата който водел биволите се спънал и паднал пред тях, а те не могли да спрат бързо претоварената каруца и момчето веднага си помислило, че баща му ще бъде сгазен от тях. На секундата те легнали на земята и с гърдите си избутали бащата напред, а те влачейки се, успели да спрат тежката каруца. Бащата, за когото момчето помислило, че ще бъде смазан от огромните животни, останал невредим. Станал бащата, но биволите лежат и не мърдат. Чак когато бащата поставил „кучки” /спирачки/ на задните колела и разпрегнал лежащите биволи, те станали. После ги запрегнал отново и продължили. Ако те са бяха опитали да станат след като стопанина им е бил извън опасност, тежката каруца е можела да ги смаже.

         Настъпи мълчание. Дядото отпи от ракийката и тогава забелязах, че очите му се навлажниха.

         - Прекрасно разказваш, дядо – промълви Дария, – много ни е интересно.

         Навън биволите засумтяха, а дядото се обади:

         - Не се страхувайте от тези, те са малки, още са млади. А онези биволи са били съвсем други. Тях вече ги няма...

         Отпи още веднъж от ракийката и продължи с историята:

         Този път продължението беше по-тъжно, направо трагично.

Всичко било прекрасно, но един ден се случило следното. Теглейки пак претоварена каруца, кракът на единият бивол пропаднал между два големи камъка, той не могъл да го изтегли и го счупил. Биволът паднал тежко на земята и повече не можал да стане. Бащата разпрегнал впряга и поръчал на момчето да отиде до селото и да доведе кръчмаря, за да заколи бивола, да „му вземат месото”. Иначе загубата щяла да е пълна. Момчето отказало да извърши такова нещо и тогава чул думите на баща си: Това е животът, моето момче, заминавай!  Момчето се съгласило, изпратило кръчмаря, но не се върнало с него. След този случай то изпаднало в нервна криза и се чувствало като Юда. Заклали бивола, любимото животно на детето. За да има втори бивол при тегленото на каруцата набързо купили още един, но той бил по-слаб от еша му и не можели да теглят заедно каруцата. Толкова едро и силно животно не можело да се намери и бащата решил да „предложи” и другия любим на детето бивол на кръчмаря. Тогава то реагирало по такъв начин, че бащата се принудил да отведе бивола в съседно село, където го разменил с друг, по-дребен, подходящ за еш на новозакупения, който бил приучен да тегли от съответната страна, ляво или дясно. Според бащата смяната била кон за кокошка, само за да не строши хатъра на детето си.

     От мъка по предишните биволи момчето не се интересувало от новите биволи, а когато им носело храна или вода те навеждали заканително глава срещу него.

     Тук разказът на стареца свърши. Той не сдържаше сълзите си, отпиваше от ракийката и мълчеше. Почувствахме се неудобно. Бяхме разбрали същественото. След толкова години, този вече много стар човек си спомняше. Споменът от тези две животни, с които е имал такава силна връзка като дете и които са спасили живота на баща му, не избледняваха. Цял живот човекът е прекарал на село, гледал е животни, но тези биволи, свързани с детството, са му останали любими..

Успях само да подам ръка и да прошепна:

         - Благодарим ти, дядо Въльо.

         Старецът не отговори. Стана, донесе три домата, направи салатка и отпи от ракийката. Очите му отново бяха придобили онова особено излъчване, присъщо на силните хора.

Поговорихме още доста. Наложи се даже да пренощуваме. А на сутринта дядо Вълко ни изпрати и заръча:

- Винаги сте добре дошли при мен. Отбивайте се, питайте, аз ще ви разказвам.

Животът продължи. Дипломирахме се. Разделихме се с Дария. Започнах научна работа. Всичко вървеше като по вода. Но един спомен не ме оставаше на мира. Един спомен за два бивола и едно малко момче.

И един ден се реших. Запалих волвото и отпраших към селото. Когато стигнах до къщата, видях, че тя е изоставена. Нямаше го нито дядо Вълко, нито двата бивола. Знаех кого да попитам.

Скоро се озовах при стрина Гавазица. А тя се захили и заразказва:

- Той ли? За дядо Вълко ли питаш? Та той е в болница. Лекува крака си. Нали знаеш, грижеше се за два бивола, та единият стъпил върху крака му и го раздробил. Сега се лекува.

Тръгнах да се връщам. И се замислих. Замислих се за едно момче и два бивола. И тогава, именно тогава, ги видях. Два огромни черни бивола и едно момче яздещо единия – засмяно, весело и живо. Скоро картината се смали и почти изчезна в огледалото за обратно виждане. Аз продължих нататък и вече знаех какво може да се получи с една истинска обич между истински приятели, независимо какво са те.

 

 
От "Приказките на Вал"

 



Тагове:   Дружба,   момче,   старец,   биволи,


Гласувай:
44
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vostroto - Вал, здравей!
11.10.2011 10:26
Хубав разказ си написал Вал, много човешки. Беше ми приятно да го прочета.
Поздрави!
цитирай
2. hristo27 - Вал, страхотен разказ! Благо...
11.10.2011 12:15
Вал, страхотен разказ!
Благодаря ти!
цитирай
3. valben - Благодаря, приятелю!
11.10.2011 12:33
vostroto написа:
Хубав разказ си написал Вал, много човешки. Беше ми приятно да го прочета.
Поздрави!

Радвам се, че си харесал разказа.
Поздравявам те.
цитирай
4. valben - Благодарности и за теб, Христо!
11.10.2011 12:35
hristo27 написа:
Вал, страхотен разказ!
Благодаря ти!


Поздрави от Вал!
цитирай
5. jabalka - Привет от мен и още...
11.10.2011 15:18
върнах се в детството си! Връзката с тези животни и децата наистина е много силна!
Аз съм я изпитвала като дете!
Много хубава история- Човешка и истинска!
цитирай
6. valben - Привет, jabalka!
11.10.2011 16:29
jabalka написа:
върнах се в детството си! Връзката с тези животни и децата наистина е много силна!
Аз съм я изпитвала като дете!
Много хубава история- Човешка и истинска!


Този човек е привързан и сега, а не само като дете. Неговата любов към животните е за цял живот.
Благодаря ти за коментара. Поздравявам те!
цитирай
7. whitecat - Поздрави
11.10.2011 17:12
Много трогателно!!!
цитирай
8. joysii - Трогателно. И хубаво написано. Ти ...
11.10.2011 17:15
Трогателно.
И хубаво написано.
Ти ли си студентчето с Дария и москвича?
цитирай
9. valben - Поздрави и за теб, Лидия!
11.10.2011 17:30
whitecat написа:
Много трогателно!!!


Радвам се, че ти хареса този разказ! Благодаря ти!
цитирай
10. valben - Хей, Джойси!
11.10.2011 17:34
joysii написа:
Трогателно.
И хубаво написано.
Ти ли си студентчето с Дария и москвича?


Не четеш внимателно. Разбира се, че не съм аз студентчето. Много съм далече от филологическите науки. Москвич почти не съм карал. Виж, Дария я познавах...
цитирай
11. dolsineq - Хубав разказ. . . Преди години им...
11.10.2011 22:43
Хубав разказ... Преди години имахме морско свинче, толкова се бяхме привързали към него, че когато умря, дъщеря ми отказа да гледаме друго...
цитирай
12. valben - Привет, dolsineq!
11.10.2011 22:59
dolsineq написа:
Хубав разказ... Преди години имахме морско свинче, толкова се бяхме привързали към него, че когато умря, дъщеря ми отказа да гледаме друго...


Радвам се, че разказът ти е харесал!
Поздравявам те.
цитирай
13. monaliza121 - Привет, Валбен!:))
12.10.2011 08:06
Хареса ми разказа. :))
Трогателна любов към животните...
цитирай
14. valben - Привет, Мона!
12.10.2011 16:14
monaliza121 написа:
Хареса ми разказа. :))
Трогателна любов към животните...


Радва ме твоето харесване на разказа.
Приветствам те!
цитирай
15. kalin8 - Поздравления и от мен !
12.10.2011 18:34
Хареса ми разказът! Моного е хубав!
Б.
цитирай
16. valben - Благодаря, приятелю!
12.10.2011 19:55
kalin8 написа:
Хареса ми разказът! Моного е хубав!
Б.


Благодаря за прочита и за одобрението!
цитирай
17. kometapg - Чудесен разказ! Благодаря ти!:)
13.10.2011 10:39
Чудесен разказ! Благодаря ти!:)
цитирай
18. makont - Те са толкова беззащитни,
13.10.2011 15:49
когато се случи нещо с тях. Същото е и при конете, счупи ли крак, край. Вярна служба години наред, и накрая под ножа. Само който ги е обичал истински помни и не забравя. И с опъкото на ръката, избърсах една сълза, другата беше за този, който са заменили. Сигурна съм, че и той не е живял дълго, те обичат и помнят, тяхната мъка няма равна и ги съсипва. Поздрав за хубавия разказ и извинявай, че не ръся суперлативи, надявам се, чувствата, предизвикани в нас да говорят достатъчно за написаното от теб.
цитирай
19. valben - И аз благодаря!
13.10.2011 16:17
kometapg написа:
Чудесен разказ! Благодаря ти!:)


Благодаря за ласкавата оценка!
цитирай
20. ognena71 - Хубав разказ! Хареса ми.
13.10.2011 16:54
Хубав разказ! Хареса ми.
цитирай
21. valben - Привет, makont!
13.10.2011 17:55
makont написа:
когато се случи нещо с тях. Същото е и при конете, счупи ли крак, край. Вярна служба години наред, и накрая под ножа. Само който ги е обичал истински помни и не забравя. И с опъкото на ръката, избърсах една сълза, другата беше за този, който са заменили. Сигурна съм, че и той не е живял дълго, те обичат и помнят, тяхната мъка няма равна и ги съсипва. Поздрав за хубавия разказ и извинявай, че не ръся суперлативи, надявам се, чувствата, предизвикани в нас да говорят достатъчно за написаното от теб.


Съгласен съм с твоя коментар. За мен разбирането е по-важно отколкото суперлативите. Благодаря ти за разбирането.
Поздравявам те!
цитирай
22. valben - Благодаря, Огнена!
13.10.2011 17:57
ognena71 написа:
Хубав разказ! Хареса ми.


Благодаря от сърце!
цитирай
23. bven - Има нужда от такива разкази.
13.10.2011 20:45
Някога се присмиваха на Бриджит Бардо, че основала фондация за защита на животните, а сега се оказва, че ние имаме нужда от защита и на животни , и на хора!
Така става, като се объркат законите с беззаконие.
Чудесно е, Вал! Поздрави!
цитирай
24. valben - Привет, bven !
14.10.2011 07:48
bven написа:
Някога се присмиваха на Бриджит Бардо, че основала фондация за защита на животните, а сега се оказва, че ние имаме нужда от защита и на животни , и на хора!
Така става, като се объркат законите с беззаконие.
Чудесно е, Вал! Поздрави!


Чудесен е твоят коментар. Благодаряр ти за мъдрите думи!
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2680388
Постинги: 672
Коментари: 12132
Гласове: 101387
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930