В СТАРАТА ГОРА

Защо сънувам още старата гора?

Защо със страх аз нея все сънувам?

Какво се случи аз не проумях,

или на мене само ми се струва?

 

Наистина ли имаше гора?

Та аз така болезнено да помня

и нашата любов дали умря...

Гората все така ли е огромна?

 

Но аз стоях във старата гора,

започнал бях и аз да остарявам,

когато ме докосна любовта.

Това аз никога не мога да забравя.

 

Сънувам още нашата гора

и с плахата надежда я бленувам.

Не вярвам любовта ни да умре,

аз знам любовта ни съществува.

...Но аз стоях във старата гора,
започнал бях и аз да остарявам,
когато ме докосна любовта.
Това аз никога не мога да забравя...
Поздрави ,Вал !

Благодаря за поздравите! Поздрави и от мен!

Гора е - дъхава и може би (само може би...огромна)!
Но любовта Ви е! Така мисля.
Сънуваш я - значи съществува , дори само като състояние на любов!
Поздрави от мен!

Правилно мислиш.
Поздрави и от мен!

Чудесен стих, Вал!

,,Сънувам още нашата гора
и с плахата надежда я бленувам.
Не вярвам любовта ни да умре,
аз знам любовта ни съществува.''
Вярвай, една истинска любов не мопже да умре, приятелю!
Щом вярваш значи съществува !
Желая ти прекрасен ден!:)))

Благодаря за пожеланието! Наистина днес беше един прекрасен ден за мен.
Дано този ден да е бил чудесен и за теб! Колкото до вярата. Трябва да вярваме и да обичаме! Пожелавам ти една чудесна вечер!

Красив стих!
Поздрави.

Благодаря за поздравите и оценката!