Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2011 18:38 - Приказка за Пътя към Храма
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2803 Коментари: 18 Гласове:
48

Последна промяна: 16.06.2011 19:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ПЪТЯ КЪМ ХРАМА
          Спряха джипа насред поляната. Бяха следвали точно указанията на селяндурите и лесно намериха тази поляна в подножието на Пътя. Скочиха, поизтупаха натрупалия се по марковите туристически екипи прах от селския друм и се огледаха. Той трябваше да е някъде тук. Точно го бяха описали – старецът, който можеше да ги отведе до Храма. Откриха го в края на поляната. Старец, поседнал на отсечен ствол, със скромно облекло и торбичка през рамо. Седеше си с притворени очи, усмихваш се за нещо свое. Сякаш ги очакваше.

След като го видяха се развикаха:

- Здрасти, дядка! Ей, намерихме те най-сетне! Хайде, готов ли си за кинтите?

Не последва отговор, но младежите не се смутиха и продължиха.

- Хайде, казвай къде е Пътя. Няма да съжаляваш. Ще ни заведеш ли до Храма? Хайде, по-бързо!

Тогава лицето на Стареца се оживи и  усмивката му стана още по-широка. Протегна ръка и посочи скалите.

- Ето там е Пътят. Но защо ви е този Храм?

- Как защо? – захили Мургавия – Заради златото! Я кажи наистина ли има там горе злато?

 - Има, но човек трябва да го види и да го намери. А Пътят е много труден, много опасен, не е за всеки...

- А бе, това остави на нас! – прекъсна го Контето. Ние с братока ще се справим. Виж ни само как сме се издокарали.

И двамата бяха облечени в скъпи маркови спортни екипи – само за туризъм.. И двамата пращяха от здраве и самочувствие. Бяха чули легендата за старото Светилище, до което може да ги отведе само Стареца. Храм, останал от древни времена, криещ в потайностите си много злато и какви ли не ценности. Веднага скроиха своя план и потеглиха. И ето сега седяха пред Стареца и вече предвкусваха златото.

- Хайде, хайде, старче, да тръгваме. Няма да съжаляваш! – нетърпеливо избъбри Мургавия и бръкна в джоба на якето си. Извади няколко банкноти и ги подаде на Стареца. – Хайде, вземай! Още толкова ще получиш, но като се върнем!

А Старецът остана безучастен. Само промълви:

- Не ми трябват вашите пари. На мен ми е необходимо само парче хляб.

- Вярно, бе! – чукна се по ниското чело Контето – Как забравихме? Те още долу ни предупредиха за този хляб.

Хукна към джипа, порови на задната седалка и дотича с цяла погача в ръка.

- Ето, заповядай, и да тръгваме.

         Старецът се изправи, протегна ръка, отчупи малко парче от погачата и след като го прибра в торбичката си пое по пътечката зад него. Вървеше изненадващо леко, стъпките му бяха младежки, а другите двама се втурнаха след него като се заблъскаха по тясната пътечка.

         Пътеката беше удобна и твърде лесна, за да се напрягат много. Имаше лек наклон нагоре, беше потънала в зеленина и беше красиво да се движиш по нея. Младежите се перчеха и не преставаха да бъбрят и да задават въпроси, но които Стареца така и не отговори. Те бързаха и крояха планове – за нови коли, за дрехи, за жени, за пътешествия...

         А Стареца мълчеше и си мислеше за нещо свое.

         Внезапно приказната пътечка свърши те се озоваха пред истинска стена от скали.

         - А, глей сега, кво стана! Ей, дядка, къде е Пътят? – изломоти Мургавия  и се заоглежда.

         - Ето го, момчета – прошепна Стареца и посочи скалите – Това е Пътят. Да тръгваме!

         Тогава те съзряха, че на скалите пред тях едва се виждаха издълбани в самия камък следи от човешки стъпки, имаше и нещо наподобяващо стъпала.

         И тръгнаха.

         С пъшкане, псувни и ръмжене, тръгнаха. Стареца пъргаво се заизкачва,  а младежите го последваха. Вече и тримата мълчаха. Старецът продължаваше да се усмихва и да си спомня нещо свое. Той си припомняше колко много хора бяха изкачвали тези стъпала, за да стигнат до Храма. Спомняше си за красивото момиче, което пискаше и се оплакваше глезено, но се изкачваше. Колко много й беше помогнал тогава той. Но не успя – отказа се по средата и се върна. Не видя Храма. Спомни си и за старицата, която през цялото време не промълви дума. Бавно, много бавно се изкачи и чак когато нахрани птицата каза само едно „Благодаря”. Тя видя храма!          

А Пътят стана още по-труден. Скалите ставаха все по-стръмни, стъпалата все по-раздалечени. Скоро нямаше стъпала. Имаше само плъзгащ се под краката камък и коренища. Мина час, след като починаха малко, измина още един. И внезапно стръмното свърши. Озоваха се пред един кръстопът. Една пътека водеше на ляво, а на дясно и малко по-нагоре имаше още малко скали, но върхът се виждаше.

- Сега накъде, дядка? - изръмжа задъхано Контето.

- Тук това всеки сам избира, момче. Ето там горе е Храмът, а наляво е златото. Всеки сам избира.

Двамата мъжаги не чуха нищо повече. Хукнаха наляво и скоро се изгубиха в гъсталака. Стареца се изкачи още малко и се озова на върха. Беше сам. Вдиша свежия планински въздух. Присегна и измъкна парчето хляб. Натроши го на трошички там където винаги го натрошаваше – на олтара, там в края на върха, седна на една скала и зачака.

Скоро я видя. Птицата, бялата птица. Тя долетя и кацна при трошичките. Ласкаво погледна Стареца и закълва белия хляб. Много бяха видели тази птица, за някои тя беше бяла лястовица, но къде ти толкова малка птичка толкова високо? Други бяха видели гларус, но къде гларус тук в планината. Бели соколи и орли също едва ли щяха да се държат така дружелюбно. А старецът винаги съзираше гълъб – бял гълъб..

В този миг дочу крясъците. Те идваха откъм падналия мост, малко под върха. Старецът се изправи, спусна се пъргаво до лявата пътека и скоро видя тъжна картинка. Двамата бяха достигнали до срутения мост, но явно Контето беше тръгнал по него и разбира се, беше пропаднал. Сега висеше на ръката на своя приятел и псуваше като хамалин. Ръката на Стареца беше достатъчна младежът да бъде изтеглен на безопасно място. Оказа се, че положението не е толкова тежко. Контузии почти нямаше, само марковия туристически костюм се беше съдрал, но Контето продължаваше да мрънка:

- Мама му стара, птицата е виновна! Черна гадна, птица! Тя ме подплаши, тя ме бутна... И храм, какъв ти храм, глупако! Всичко е лъжа, всичко е измама! Не съществува никакъв Храм, никакво Светилище, мамка му...

- Но Храмът не е тук, той е там горе – благо прошепна Старецът.

И отново се изкачиха. На скалата срещу тях съзряха черната птица, която лакомо дояждаше хляба.

- Ето я, нейната мама! Ето я черната птица! – разбесня се Контето и замята камъни към птицата.

Разбира се, не я улучи. Тя отлетя и те повече не я видяха.

Спускането беше много по-лесно от изкачването. Въпреки мрънкането на Контето, който беше придържан от Мургавия, те достигнаха до поляната сравнително бързо. Старецът продължаваше бодро да крачи и да си мисли за нещо свое.

Контето с пъшкане се стовари на задната седалка на джипа и също се замисли за нещо свое. Мургавият бръкна в джоба на якето си и измъкна банкнотите, но като се обърна да ги подаде, не съзря Стареца. Той явно се беше оттеглил в своя си свят. Когато вече потеглиха младежът погледна по навик в огледалото за обратно виждане и изтръпна. В него се бяха взрели едни изморени очи върху едно вече покрито с бръчки лице. Потеглиха с мръсна газ и скоро се изгубиха по прашния междуселищен път. А там някъде горе се рееше бялата птица.

 

PS: Аз също изминах Пътя, открих Храма и видях птицата, но за мен тя беше синя!

 

image




Гласувай:
48
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - . . . не ми се коментира. . . Благодаря ...
16.06.2011 19:43
... не ми се коментира...
Благодаря ти, че можах да прочета!
цитирай
2. valben - Аз също ти благодаря!
16.06.2011 19:51
bizcocho написа:
... не ми се коментира...
Благодаря ти, че можах да прочета!


Понякога не е необходим коментар!
цитирай
3. vostroto - Вал:)
16.06.2011 22:13
Замислящ разказ!:)
Поздрави!
цитирай
4. valben - Поздрави и за теб, приятелю! :)
16.06.2011 22:33
vostroto написа:
Замислящ разказ!:)
Поздрави!


Да размисляме ли или да потегляме по Пътя? Това е въпросът!
цитирай
5. hristo27 - Чудесен разказ, Вал!
17.06.2011 08:51
Чудесен разказ, Вал!
цитирай
6. cefulesteven - Много, много силен! Много размисли ...
17.06.2011 09:19
Много, много силен! Много размисли отваря!
Имах и аз един стар разказ, за една пътека към един храм.
Но зрелостта на духовното ти усещане, а и усещането изобщо...
Е, за това още трябва да поживея, за да ги придобия, ако ги придобия изобщо.

С възхищение!
цитирай
7. makont - За да достигнеш съвършенството,
17.06.2011 10:49
трябва душа, очи за да видиш, сърце за да почувстваш. И...трохички от насъщния, да ги отделиш от залъка си за Бялата птица. Мъдро четиво, благодаря!
цитирай
8. valben - Благодаря, приятелю!
17.06.2011 11:46
hristo27 написа:
Чудесен разказ, Вал!


Радвам се, че ти хареса!
цитирай
9. valben - Привет, приятелю!
17.06.2011 11:59
cefulesteven написа:
Много, много силен! Много размисли отваря!
Имах и аз един стар разказ, за една пътека към един храм.
Но зрелостта на духовното ти усещане, а и усещането изобщо...
Е, за това още трябва да поживея, за да ги придобия, ако ги придобия изобщо.

С възхищение!


Пътища много - така казват някои. Но за мен той е един. И трябва да си го извървя този мой задъхан път!
Благодаря ти за разбирането!
цитирай
10. valben - Поздравявам те, makont !
17.06.2011 12:04
makont написа:
трябва душа, очи за да видиш, сърце за да почувстваш. И...трохички от насъщния, да ги отделиш от залъка си за Бялата птица. Мъдро четиво, благодаря!


Птицата, тя е важен елемент от пътя! А за да я видиш, трябва да вярваш, да се надяваш и да обичаш...
цитирай
11. razkazvachka - Много интересно.
17.06.2011 20:24
моята птица бе светла, електрикова:)))
цитирай
12. valben - Привет, Разказвачке!
17.06.2011 20:44
razkazvachka написа:
моята птица бе светла, електрикова:)))

Лошото е, когато не я видиш птицата! Много е лошо!
цитирай
13. tota - Благодаря, Вал!
18.06.2011 09:26
И аз видях птицата при стареца! Красива е и носи послание към хората: "Да бъдем добри! Да бъдем човеци! Да се обичаме!

Хубав ден!
цитирай
14. valben - И аз благодаря, Тота!
18.06.2011 09:30
tota написа:
И аз видях птицата при стареца! Красива е и носи послание към хората: "Да бъдем добри! Да бъдем човеци! Да се обичаме!

Хубав ден!


Точно тези думи казва птицата! Но и тях траябва да съумеем да ги доловим!
Пожелавам ти светъл ден!
цитирай
15. pevetsa - . . . вървя, ден и нощ вървя, и поня...
18.06.2011 09:59
... вървя, ден и нощ вървя, и понякога се питам, това ли е пътят към храма, може би защото съм тръгнал сам, и нямам за другар този старец, а може би ...
Бъди благословен Вал, прекрасна е!
цитирай
16. valben - Не си сам, приятелю!
18.06.2011 10:27
pevetsa написа:
... вървя, ден и нощ вървя, и понякога се питам, това ли е пътят към храма, може би защото съм тръгнал сам, и нямам за другар този старец, а може би ...
Бъди благословен Вал, прекрасна е!


Ако си съзрял пътя и си тръгнал, не си сам. Там горе е птицата, пред теб са стъпките, издълбани в скалите, а там някъде е и ръката, която ще те издърпа ако пропаднеш при срутения мост. Необходимо е само да вървиш. Не си сам!
цитирай
17. jabalka - А стъпките в пясака ...!?
23.06.2011 18:51
Когато стъпките в пясъка са само на един човек, то ти не си изоставен, а помилван
и " носен" (знаем от кого) ! За да достигнеш до "Храма", какъвто и да си го
представяш, че трябва да бъде !
цитирай
18. valben - Това е точно така според известната притча!
23.06.2011 19:19
jabalka написа:
Когато стъпките в пясъка са само на един човек, то ти не си изоставен, а помилван
и " носен" (знаем от кого) ! За да достигнеш до "Храма", какъвто и да си го
представяш, че трябва да бъде !


Понякога обаче се налага да "видиш" Храма и да се опиташ да стигнеш до него, за да видиш птицата. А за да сториш всичко това, трябва да вярваш и да обичаш!
Благодаря за коментара!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639185
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100865
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031