Постинг
31.05.2011 00:46 -
Приказка за проливния дъжд
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4372 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2011 01:35
Прочетен: 4372 Коментари: 24 Гласове:
49
Последна промяна: 31.05.2011 01:35
ПРИКАЗКА ЗА ПРОЛИВНИЯ ДЪЖД
Повтаряше се всяка седмица, по едно и също време, точно по разписание. Любовта преливаше. Онази странна, необяснима любов. В чуждата квартира. Първо идваше тя, изкачваше тихо стълбището, отключваше, спускаше щорите, притихваше и чакаше. Той никога не закъсняваше. Бързаше да не превъзбуди възбудата си. Целуваше я нежно, докосваше я и тогава започваше онази невероятна тръпка. Устните целуваха, ръцете галеха, мисълта шепнеше, нозете изпълняваха дадени обещания... След това следваха планове за другата седмица, трескаво навличане на ежедневните одежди, прощална целувка, затворена врата. Той си тръгваше винаги пръв. Тя притихнала сдържаше въздишката си, заключваше вратата след себе си, тихо преминаваше стъпалата и потъваше в своята нощ. Любовта преливаше, но нямаше къде да се оттече. И ето, тази вечер това можеше да се случи. И се случи. Улицата беше обжарена от светкавици. Ливна проливен дъжд и те нямаше за какво да се крият. В такова време нямаше кой да ги види, нямаше кой да ги проследи. За първи път излязоха заедно, ръка за ръка в прегръдката на стихията. Малкият чадър беше абсолютно ненужен. Водната пелена ги обви и те се спряха притиснали се до стената – мокри, мълчаливи, ръка за ръка, не чуващи гърмежите, не виждащи пороя, в някакъв техен свят. Но тя ги видя. Дълго време ги следи в тъмнината: мъжа и младата жена, притиснали се до стената под мокрия чадър. По график беше проследявала от прозореца всяка тяхна среща и след това се бе вглеждала в огледалото. Жената с посребрени коси. Жената без спомени и без грехове. С какво търпение бе чакала да се яви светлия любим, да се яви за нея. Пренареждаше даровете, а най-съкровения си дар, своето сърце, пазеше за него. Така животът я бе отминал, а тя не се събуждаше. А когато се събуди, не я порази нито скръб, нито щастие. Само косата й вече беше посребрена. И ето, сега беше готова да се откаже от всичко, да бъде навън, под дъжда, в стихията. Не би забелязала нито гръм, нито буря. Би забравила поне веднъж за своя свят. А дъждът продължаваше да се излива, да мокри и да отмива любовта.
Повтаряше се всяка седмица, по едно и също време, точно по разписание. Любовта преливаше. Онази странна, необяснима любов. В чуждата квартира. Първо идваше тя, изкачваше тихо стълбището, отключваше, спускаше щорите, притихваше и чакаше. Той никога не закъсняваше. Бързаше да не превъзбуди възбудата си. Целуваше я нежно, докосваше я и тогава започваше онази невероятна тръпка. Устните целуваха, ръцете галеха, мисълта шепнеше, нозете изпълняваха дадени обещания... След това следваха планове за другата седмица, трескаво навличане на ежедневните одежди, прощална целувка, затворена врата. Той си тръгваше винаги пръв. Тя притихнала сдържаше въздишката си, заключваше вратата след себе си, тихо преминаваше стъпалата и потъваше в своята нощ. Любовта преливаше, но нямаше къде да се оттече. И ето, тази вечер това можеше да се случи. И се случи. Улицата беше обжарена от светкавици. Ливна проливен дъжд и те нямаше за какво да се крият. В такова време нямаше кой да ги види, нямаше кой да ги проследи. За първи път излязоха заедно, ръка за ръка в прегръдката на стихията. Малкият чадър беше абсолютно ненужен. Водната пелена ги обви и те се спряха притиснали се до стената – мокри, мълчаливи, ръка за ръка, не чуващи гърмежите, не виждащи пороя, в някакъв техен свят. Но тя ги видя. Дълго време ги следи в тъмнината: мъжа и младата жена, притиснали се до стената под мокрия чадър. По график беше проследявала от прозореца всяка тяхна среща и след това се бе вглеждала в огледалото. Жената с посребрени коси. Жената без спомени и без грехове. С какво търпение бе чакала да се яви светлия любим, да се яви за нея. Пренареждаше даровете, а най-съкровения си дар, своето сърце, пазеше за него. Така животът я бе отминал, а тя не се събуждаше. А когато се събуди, не я порази нито скръб, нито щастие. Само косата й вече беше посребрена. И ето, сега беше готова да се откаже от всичко, да бъде навън, под дъжда, в стихията. Не би забелязала нито гръм, нито буря. Би забравила поне веднъж за своя свят. А дъждът продължаваше да се излива, да мокри и да отмива любовта.
Любовта е един дъжд, проливен , със свткавици и градушка, една пръскавица... Всеки дъжд все пак спира. Земята изсъхва. Чакат нов дъжд тревите и хората.
цитирайzaw12929 написа:
Любовта е един дъжд, проливен , със свткавици и градушка, една пръскавица... Всеки дъжд все пак спира. Земята изсъхва. Чакат нов дъжд тревите и хората.
Всеки има своя избор, своя път и би трябвало да има и своята буря!
Хубав разказ ,много хубав .
Благодаря !
цитирайБлагодаря !
stela50 написа:
Хубав разказ ,много хубав .
Благодаря !
Благодаря !
Радвам се, че това разказче ти хареса. А проливен дъжд понякога е необходим, повече от необходим!
като продължение е на" Поканата за полет". Поне според мен. Повече от истинско е човек да пребори страха и предразсъдъците и да живее , да , да живее..... Дори и заради това , че мечтите са един добър, но и преживян спомен.
цитирайДобре написан разказ! Няма нищо по-хубаво от лошото време , когато е за двама, за любовта, когато я има. Но когато я няма, е ужасно, и тъжно. Никой не го заслужава!:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
По-точно казано- бяха хубави...:)
цитирайgita969 написа:
като продължение е на" Поканата за полет". Поне според мен. Повече от истинско е човек да пребори страха и предразсъдъците и да живее , да , да живее..... Дори и заради това , че мечтите са един добър, но и преживян спомен.
Никога човек не трябва да се страхува да обича! Да обича въпреки бурите и лошото време!
vostroto написа:
Добре написан разказ! Няма нищо по-хубаво от лошото време , когато е за двама, за любовта, когато я има. Но когато я няма, е ужасно, и тъжно. Никой не го заслужава!:)
Поздрави!
Поздрави!
Ужасно и тъжно - когато я няма! Два пъти по-ужасно и по-тъжно, когато я загубим! Затова да обичаме!
gkowachew написа:
По-точно казано- бяха хубави...:)
Нима сега не валят проливни дъждове? Нима не ни мокрят? Само дето бързо настиваме, кашляме, кихаме, вдигаме температура... :)))
На кой му пука за жената с посребрените коси!
Драмата на двамата под дъжда е достатъчно вълнуваща.
Трогателно - техния таен свят, обсебени от невъзможната любов...дъжд.
Тъжно,бе!
.......................
Хубаво разказче.
цитирайДрамата на двамата под дъжда е достатъчно вълнуваща.
Трогателно - техния таен свят, обсебени от невъзможната любов...дъжд.
Тъжно,бе!
.......................
Хубаво разказче.
Едни хора живеят в някакъв свой свят, а други са готови да се откажат от него, но само и само да усетят примамващия чужд пред тях.
Чудесна приказка, Вал!
цитирайЧудесна приказка, Вал!
joysii написа:
На кой му пука за жената с посребрените коси!
Драмата на двамата под дъжда е достатъчно вълнуваща.
Трогателно - техния таен свят, обсебени от невъзможната любов...дъжд.
Тъжно,бе!
.......................
Хубаво разказче.
Драмата на двамата под дъжда е достатъчно вълнуваща.
Трогателно - техния таен свят, обсебени от невъзможната любов...дъжд.
Тъжно,бе!
.......................
Хубаво разказче.
И защо "тяхната невъзможна любов"? Та те са в Любовта! Дано да е онази - истинската!
kleopatrasv написа:
Едни хора живеят в някакъв свой свят, а други са готови да се откажат от него, но само и само да усетят примамващия чужд пред тях.
Чудесна приказка, Вал!
Чудесна приказка, Вал!
Приказка за два различни свята, два огледалтни свята! И много, много дъжд! :)
Радвам се, че си харесала приказката!
Хареса ми този разказ. Навява ми носталгия малко. Да, "те са Любовта"!
цитирайsilwiqna написа:
Хареса ми този разказ. Навява ми носталгия малко. Да, "те са Любовта"!
И те са положителните герои, въпреки дъжда и тъгата!
Спокойна нощ ти пожелавам!
valben написа:
И те са положителните герои, въпреки дъжда и тъгата!
Спокойна нощ ти пожелавам!
silwiqna написа:
Хареса ми този разказ. Навява ми носталгия малко. Да, "те са Любовта"!
И те са положителните герои, въпреки дъжда и тъгата!
Спокойна нощ ти пожелавам!
Има тъга и в любовта. Спокойна и на теб!
silwiqna написа:
Има тъга и в любовта. Спокойна и на теб!
valben написа:
И те са положителните герои, въпреки дъжда и тъгата!
Спокойна нощ ти пожелавам!
silwiqna написа:
Хареса ми този разказ. Навява ми носталгия малко. Да, "те са Любовта"!
И те са положителните герои, въпреки дъжда и тъгата!
Спокойна нощ ти пожелавам!
Има тъга и в любовта. Спокойна и на теб!
Любовта не бива да е тъжна. Ако е тъжна, тя не е онази истинската Любов!
Много хубав разказ , Вал !Поздравления!
ДЪЖДА.......
Аз поисках и дъжд заваля!
Не ме гледай с укор в очите.
Да...... аз обичам дъжда,
той единствен скрива сълзите!
Той единствен разпъжда със звън,
всички които го мразят
и остава на стража отвън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветята
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай с укор в очите!
Аз обичам дъжда,
той единствен измива сълзите.
Хубав ден!:)
цитирайДЪЖДА.......
Аз поисках и дъжд заваля!
Не ме гледай с укор в очите.
Да...... аз обичам дъжда,
той единствен скрива сълзите!
Той единствен разпъжда със звън,
всички които го мразят
и остава на стража отвън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветята
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай с укор в очите!
Аз обичам дъжда,
той единствен измива сълзите.
Хубав ден!:)
ivankalilova написа:
Много хубав разказ , Вал !Поздравления!
ДЪЖДА.......
Аз поисках и дъжд заваля!
Не ме гледай с укор в очите.
Да...... аз обичам дъжда,
той единствен скрива сълзите!
Той единствен разпъжда със звън,
всички които го мразят
и остава на стража отвън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветята
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай с укор в очите!
Аз обичам дъжда,
той единствен измива сълзите.
Хубав ден!:)
ДЪЖДА.......
Аз поисках и дъжд заваля!
Не ме гледай с укор в очите.
Да...... аз обичам дъжда,
той единствен скрива сълзите!
Той единствен разпъжда със звън,
всички които го мразят
и остава на стража отвън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветята
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай с укор в очите!
Аз обичам дъжда,
той единствен измива сълзите.
Хубав ден!:)
Много ми хареса стихчето. А дъждът в него е прекрасен!
http://www.vbox7.com/play:71e46b87
цитирайМного ми хареса разказа ти! Докосващ и вълнуващ! Поздрави!:)
цитирай4aiotgluhar4e написа:
http://www.vbox7.com/play:71e46b87
Благодаря за хубавия и весел поздрав!
kometapg написа:
Много ми хареса разказа ти! Докосващ и вълнуващ! Поздрави!:)
Искрено се радваме, че разказът ти е харесал!
Пожелававм ти светъл ден!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол