Прочетен: 4321 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2011 22:06
И тогава тя се появи. Приседна до него и го погали. Жена на средна възраст – красива, скромно облечена, с тъжна усмивка. Прошепна:
- Разказвачо, защо ме повика? Защо си тъжен?
- Коя си ти? – попита Разказвача на приказки, въпреки че вече знаеше коя е среднощната гостенка.
- Ти ме познаваш. Колко пъти съм ти гостувала? Аз съм Тъгата. А сега сподели. Ще ти олекне.
И той й разказа.
Разказа за старата гора. А гората си беше същата. Или не беше? Откакто бяха закрили горското училище вече не беше същото. Децата бяха пораснали, а възрастните бяха поумнели. Самата гора беше присъединена към Голямата Джунгла. Вече се живееше по новому. Бизнесът на Зайко процъфтяваше – молове, дискотеки, кафенета. Бяха се появили и конкурентни фирми. Изобилие от стоки и услуги. Организира се модерно здравеопазване. Д-р Га и Катеричка Рунтавелка продължаваха да се грижат за здравето на горските обитатели, но вече въоръжени с касови апарати, клинични пътеки, вносни лекарства и ваксини бяха много по-ефективни. Престъпността в гората беше напълно изкоренена. За това се бе погрижил Сивия Вълк, който под вещото ръководство на Тигъра се справи и със страшните горски пожари. Много спорове се водеха относно съдбата на Дон Алкохол и пълната забрана на тютюнопушенето, но и тези проблеми щяха да бъдат оправени. Народните горски представители бяха отговорни и винаги изпълняваха своите обещания. Бяха взети крути мерки и с наркотиците. Разбита беше цяла мрежа от наркотрафиканти, а виновните получиха заслужени присъди – конфискации, парични наказания и условни присъди..
Та, онзи ден Разказвачът на приказки надникна в старата гора и веднага забърза към запустялото горско школо. По пътя срещна много познати. Мецана, която сега работеше в новия супермаркет, Лисана – станала дистрибутор на фирма за хранителни добавки и козметика, Ежко – един от младите и обещаващи банкери в Световната Джунгла. Срещна и Костенурката Гърбата, която се беше пенсионирала и се радваше на заслужени спокойни старини. А Зайко му предложи едно питие. Докато го пиеше Разказвачът на приказки забеляза да се навърта наоколо даже и Порчо. Всички го поздравяваха и му се радваха, но той си оставаше тъжен. Нещо му липсваше. Разбра какво чак когато пристигна в двора на запустялото училище. Липсваше му глъчката, липсваше му нежният глас на феичката, липсваше му усмивката.
В краката му притича зайче, преследван от вълче. Играеха на „стражари и апаши”. Вълчето крещеше: „Стой! На място! По корем! Ръцете на тила!, а зайчето търчеше и хич не му беше до игра.
Тогава видя цветето. Онова цвете, което смелите ученици бяха стъпкали по време на славната битка с Лошия Сив Вълк и гадната Леля Змия, същото, което Еленчето беше откъснало, за да го подари на любимата си Сърничка. Онова цвете, което беше затрупано от снега през зимата, сега бе надигнало главичка и се усмихваше...
Разказвачът на приказки отвори очи. Огледа се около себе си и не съзря гостенката си. Вероятно си беше отишла. И защо ли беше пристигнала? Усмивката се завърна. Разсмя се на глас припомняйки си чичко Скрудж от „Коледни песни”. Вгледа се в листа пред себе си и с изненада откри, че той вече не е празен. Някой беше написал следното:
Поука:
Тъгата не допускай я, човече!
Не позволявай й да завладее мисълта!
Обичай и усмихвай се, ти знаеш вече
- животът е прекрасен щом повярваш в любовта!
А най-отдолу съзря написаното с красив и познат почерк:
„Обичай, приятелю, обичай!”
Тогава грабна химикалката и задраска по листа. Мислите му за кой ли път се бяха разбъркали и той трябваше да ги подреди. Какво ли пишеше? Стих, или нова приказка? Но това щеше да е съвсем друга приказка, която, може би някога ще прочетем.
От „Приказките на Вал”
ПРИКАЗКИ ОТ СТАРАТА ГОРА
htp://valben.blog.bg/poezia/2010/11/05/prikazka-za-vylkyt-i-sedemte-vylcheta.630303
http://valben.blog.bg/poezia/2010/09/04/prikazka-za-sgovornata-drujina.600522
http://valben.blog.bg/poezia/2010/05/05/prikazkata-prodyljava.540252
http://valben.blog.bg/poezia/2011/01/14/prikazka-za-hranitelnata-veriga.667735
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/23/prikazka-za-diado-koleda-i-negovite-podaryci.655505
http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/21/prikazka-za-diado-koleda-i-lisana.654557
http://valben.blog.bg/poezia/2010/08/22/prikazka-za-dobrata-i-loshata-duma.594593
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/19/zdravna-prosveta-3-prikazka.578901
http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/05/zdravna-prosveta-prikazka.572523
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/26/oshte-edna-detska-prikazka.535091
http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/24/detska-prikazka.533975
Поздрав и спокойна нощ!:))
Ще предам твоите поздрави на Разказвача! :)
Благодаря и на теб, Таня! Пожелавам ти лека и спокойна нощ!
Не я мислих тази приказка да стане тъжна, ама тя май така излезе! Поздрави и за теб!
Или пък за непораснали възрастни! :)
Ах, как ми се иска да е както преди! Остарявам значи, остарявам! :(
Поздрав и спокойна нощ!:))
Няма приказка без край! Обаче и не всяка приказка завършва с щастлив край!
Ние трябва да сме доволни. Да се живе в Голямата Джгунгла е нещо велико! Да живее свободата!
Поздрави Вал!
Една тиха мъничка тъга - може!
Поздравявам те!
Поздрави Вал!
Благодаря за правилното прочитане и разбиране!
Поздрави и от мен!
Прочетох с удоволствие!
Б.
Прочетох с удоволствие!
Б.
Благодаря, приятелю!
Радвам се, че приказката ти харесва!
Лека и слънева седмица от мен.
Валя
Тъгата.......Опитай дали може поне мъничко да бъде облекчена чрез дълъг сън, гореща баня и чаша хубаво вино!
Желая ти много усмивки и късмет!:)))
Лека и слънева седмица от мен.
Валя
Тези минуси не са срещу приказката, а срещу автора й. И защо смяташ, че са натряскани само от един? Вече се опитаха да ме убедят, че минусите за мен са сбор от минусите на много гласували. Може и да е така. Но има все още хора, които не забелязват цветенцето на полянката, или не виждат, че то се усмихва! :)
Тъгата.......Опитай дали може поне мъничко да бъде облекчена чрез дълъг сън, гореща баня и чаша хубаво вино!
Желая ти много ъсмивки и късмет!:)))
Благодаря ти за съвета! Но има неща много по-ефикасни от посочените от теб. А те са - една усмивка, една добра дума и разбирането.
Желая ти една прекрасна седмица! :)))
Благодаря ти за добрия коментар! Много добре е казано "който разбрал-разбрал! :)))
Поздрави!
Поздрави!
Срещат се и тъжни маймуни! Както и весели мърморковци! Не знам обаче дали е по-добре да си в стадото или да си самотник!
Поздрави и от мен! :)))