Прочетен: 4557 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2011 09:43
Разказвачът на приказки остана сам. Приседна на полянката, близо до горското училище и се отпусна. Беше се поизморил. Глъчката откъм горското училище притихна. Вероятно малките горски ученици слушаха със затаен дъх словата на добрата малка феичка, който им преподаваше и не смееха да гъкнат. А тя им казваше как да бъдат добрички, как да уважават своите другарчета, и своите родители, как да се трудят, как да пораснат.
Разказвачът огледа около себе си. Полянката беше прекрасна, огряна от слънчевите лъчи, тиха и спокойна. Ами онова цвете близо до него, красиво стройно, току що разцъфнало. Всеки можеше да го откъсне за своите си нужди. Някой за да закичи плитчиците на онова малко чипоносо момиченце. Друг можеше да си го пренесе в саксийка, а трети да го подари на любим човек. Но не бива да се прави така. Горкото цвете, и без това си имаше достатъчно врагове. И тези врагове са обикновените дребни горски гризачи. Невестулки, мишки, порчета. Цветето беше израснало благодарение на едно мъничко семенце, полезните за него вещества, които се намират в почвата, водата и слънчевите лъчи. Мишките обаче можеха спокойно да му прегризат коренчетата и така да го унищожат. А цветът и листата можеха да бъдат поразени и от лакомията на разни насекоми, бръмбари, гъсеници и други вредители. Гризачите не можеха да си намерят друга храна. Те не бяха хищници и най-лесно се препитаваха със семенца, зрънца, коренчета или отмъкнати от хората вкусотии. Но и те не можеха да се чувстват в безопасност. Из гората съскаха много змии, усойници, смоци, даже и кобри. А те не прощаваха. Никой хищник не прощава на малките зверчета щом е гладен. Гладните влечуги често издебваха дребните вредители, нагълтваха ги цели и после цяла седмица ги смилаха в стомасите си. И така до следващото огладняване. Но не само те огладняваха. Високо в небесата се вие орел. Всеки знае колко зорко око има той. Кръжи наоколо и дебне. Какво ли дебне? Разбира се, той дебне своята храна. А именно змиите. Горката нахранила се и задрямала змия няма и да усети как върху нея ще се спусне сянката на орел или ястреб! И храната за птицата е осигурена. Хранителната верига може да продължи.
Разказвачът на приказки си спомни едно пожелание. Да живееш с орлите! Добро пожелание. Пожелание за дълъг живот. Наистина орлите живеят дълго. Но и те не са безсмъртни. Все идва времето когато и те падат на земята. Понякога поразени от куршум отправен от великия човек, друг път в резултат на някаква тяхна си болест. Падат на земята след като толкова дълго време са гледали от висините. И попадат във властта на следващия приемник – гнилостните микроорганизми. Те разлагат мъртвото тяло и обогатяват почвата с тор и така нужните вещества за израстването на едно цвете. И когато на това място попадне семенце тогава пред нас израства новото цвете. Така хранителната верига се затваря напълно.
Всеки е чувал твърдението, че големите риби изяждат по-малките. И това е точно така. Всичко започва от малките микроорганизми в моретата и океаните, така нареченият планктон. Та тези вещества така безцелно се реят във водата без никаква полза си живеят своя микроскопичен живот. Вие как мислите? Запомнете, това не е истина. Малките рибки нямат начин да си набавят свястна храна ако не са водораслите или планктона. С планктон се храни и най-голямото морско създание – китът, но за него ще говорим в някоя друга приказка. Та, малките рибки си похапват от водораслите и са доволни. Остава им само грижата да се размножават и да се пазят от по-големите, вече хищни риби. Бедата е в това, че те трудно се опазват от лакомите хищни по-големи риби. Но и затова е помислила природата. Малките риби са толкова много, че трудно могат да бъдат изтребени, а пък хищните риби нападат и изяждат само най-слабите, най-болните малки рибки. Ето това се нарича естествен подбор. Но и за този подбор ще си говорим в някаква друга приказка. И така, малките рибки станаха храна за новия приемник - големите хищни риби.
Разказвачът се усмихна, стана му интересно. Как така мисълта му от малкото красиво цвете беше достигнала до хранителната верига в дълбините на моретата и океаните. А там живеят още по-големи хищни риби. Акулите например. Те не прощават на никого. Още по-малко на по-малките хищници от тях. Винаги гладни, страшно кръвожадни, те не остават никакъв шанс на тези, които преследват. Хранителната верига се движи напред, ала и най-голямата риба не може да устои на великото творение на природата – човека. Той също участва в тази верига и обича да се храни с даровете на морета. С мрежи и въдици, и малките и големите риби попадат на трапезата на човека, който всъщност се оказва последният приемник в тази водна хранителна верига.
Наоколо притъмня. Денят щеше да бъде заменен от нощта, а след време щеше да се появи отново утрото. И така всеки Божи ден. Един велик кръговрат в природата, както велика е и хранителната верига, без която съществуването на света, в който живеем е невъзможно.
От "Приказките на Вал"
http://dox.bg/files/dw?a=dfb3591f1c
- погледни и тук, ще ти бъде интересно
14.01.2011 21:10
И те имат слаби места.
Не е толкова трудно да се цакнат.
Зависи в кое море са и колко мозък имат.
14.01.2011 23:04
лека вечер.
лека вечер.
Радвам се, че приказката ти харесва. Лека нощ ти пожелавам!
Чудесно разказваш, Вал, благодаря! Спокойна нощ!
Чудесно разказваш, Вал, благодаря! Спокойна нощ!
Благодаря ти за ласкавия коментар!
Пожелавам ти светъл и усмихнат ден!
И те имат слаби места.
Не е толкова трудно да се цакнат.
Зависи в кое море са и колко мозък имат.
Какви акули те яли и тебе? :)))
Защо въобще трябва да ги цакаме?
А мозък си имат достатъчно, да знаеш! :)))
Опитах се точно заради малките ученици да разкажа тази приказка. Надявам се тя да достигне до тях и те да я разберат!
Пожелавам ти спокоен и усмихнат ден!
15.01.2011 11:25
Лек деееен...
Лек деееен...
Нека винаги да ти е интересно при мен!
Поздрави от Вал!
Почини си Вал, и сънувай, ЦВЕТНО!
15.01.2011 20:42
Почини си Вал, и сънувай, ЦВЕТНО!
Благодаря ти за този 15000 хиляден глас за мен и за добрите чувства.
А аз наистина трябва да си почина! Точно това ми трябва, приятелю!
Любопитен съм да прочета идеята ти! :)
Цветята са си цветя! Не ги свързвай толкова много с една приказка.
Пожелавам ти лека и спокойна нощ!
Твоето пожелание от снощи - прието за тази вечер:)
Твоето пожелание от снощи - прието за тази вечер:)
Разбира се, всеки има право на свой прочит! А приказката не е само моя след като вече съм я показал. Тя е за всички, които я харесват.
Пожеланието от снощи важи и за тази вечер! :)
По едно време самият разказвач имаше намерение да откъсне това цвете и да го подари на малката феичка, но навреме се усети и така се роди тази приказка! :)