Прочетен: 7717 Коментари: 49 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2010 21:09
НА БЪЛГАСКОТО КИСЕЛО МЛЯКО
Това трябва да се е случило преди години. Колко? И аз не знам. Отдавна. Тогава все още ги имаше евтините студентски столове. Шампионската лига едва беше проходила и българското кисело мляко бе с особена консистенция. Той беше самоуверен, любимец на момичетата. И защо? Това пък въобще не го знам. Не му липсваше дар слово, парите все не стигаха, но когато съвсем привършеха, на помощ идваха студентските столове. И там я забеляза. Обърна внимание на едно нейно действие, което се повтаряше винаги. Тя вперваше поглед в него и в кикотещото се момиче, което го съпровождаше и започваше усърдно да разбърква с лъжичка поръчаното кисело мляко.
Една вечер беше сам и без да му мисли много се настани до нея и я заговори. Оказа се, че учи в същия институт, в който той жадно усвояваше знания, че го познава и че често си е представяла как заедно с него ще вечерят в някой студентски стол. Тогава се разсмя и той забеляза колко е красива нейната усмивка.
Започнаха да се виждат по-често. В студентския стол, разбира се. В института едва я забелязваше, разменяха си погледи и той потъваше в бездната на любопитните колежки, които също като него усвояваха знания за бъдещия живот.
Една вечер я попита и за нейното странно отношение към киселото мляко. Тя се намръщи и заяви, че не може да понася кисело мляко на бучки и затова го разбърква докато му оправи консистенцията. Той се разсмя, взе купичката й и започна усърдно да разбърква докато се получи идеална консистенция. Тогава не забеляза как грейнаха очите й. Изнесе му цяла лекция за това колко е полезно киселото мляко за здравето на човека. Той се усмихваше, а мисълта му се рееше към последната фръцла, която така и не поиска да вечерят заедно в студентски стол. Тази вечер, както винаги, се разделиха, пожелаха си лека нощ и всеки пое сам към своята нощ.
Така никога той не я покани да отидат някъде другаде, да се разходят и да се опознаят. А една сряда тя се престраши и за пръв път, през деня, в института, сама поиска да я изведе в парка след вечерята, ако разбира се се видят на тяхното място. Но беше сряда, кръг от Шампионската лига. Компанията беше вече решила как и с кого да се гледа мача и последва отказ. Повече не я видя в студентския стол.
Минаха години. Колко? Ами и аз не знам. След дипломирането последваха още много разочарования, Лутане, жени, търсене на работа, съкращения, фирми с претенции, обяви по интернет, интервюта... Отново без работа...
И ето, онзи ден получи писмо, в което го каниха на среща в малко известна фирма. Беше подал документите си както си следва, години, снимка, кратка автобиография, всичко, което се изисква. И получи писмо.
Беше сряда. Стегна се, гладко избръснат, навлече отдавна ненавличан костюм... Е, вратовръзката малко го пристягаше, но какво да се прави, трябваше да се примирява и с това бедствие. Посрещна го накипрена секретарка, която му се усмихна с дежурна усмивка и заяви, че шефката отдавна го очаква. Пристъпи в стаята и занемя. Боже, каква жена! От тези, новите, практичните, властните, красивите и нахаканите. На негова възраст, със строг вид... Не, той нямаше никакви шансове – с тази задушаваща го вратовръзка...
Разговорът протече на високо ниво. Делови въпроси, мънкане и объркани отговори.
- Ние сме сериозна фирма, занимаваща се производство на хранителни стоки. Вие вероятно вече знаете. Имаме нужда от специалист технолог като вас. Подробно се запознах с вашата молба и ми се струва, че ще се справите. От години работим по въпроса за подобряване консистенцията на киселото мляко. Сигурна съм, че разбирате от тази материя.
В съзнанието му просветна мълния. Несъзнателно разхлаби душещата го вратовръзка, а ръката му потърси джоба на вече несъществуващото тясно кожено яке. Вгледа се в очите под строгите очила и съзря усмивката, тази усмивка, която беше оставил там някъде в годините.
Изправи се и тръгна към вратата. Зад гърба си дочу:
- Ще ви чакам за интервю в понеделник. Днес е сряда, гледайте си на спокойствие Шампионската Лига. Имате достатъчно време да решите. Аз знам, че ще вземете най-правилното решение.
Осъзна се чак на улицата. Свали убийствената вратовръзка и я запрати към най-близкото кошче. И се разбърза, забърза към стария гардероб, за да потърси несъществуващото отесняло кожено яке.
От "Приказките на Вал"
Китайският режим отрича замърсяване
Диета с кисело мляко
Ами вземи да поканиш дамата на вечеря и гледай да се реваншираш.
Поздрави:):):)
А и поканата за интервю е отправена за понеделник! Но, знаеш ли, ти си права! Много е важно да се отиде в сряда! :)
Поздравявам те!
12.12.2010 20:38
и само шампионсктата лига може да го прецака ;)
Свежо :)
Ами вземи да поканиш дамата на вечеря и гледай да се реваншираш.
Поздрави:):):)
Киселото мляко е особено полезно за човешкото здраве.
Поздрави и за теб!
и само шампионсктата лига може да го прецака ;)
Свежо :)
Даже и в тази държава ще се оправим някак си!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Приказка е, но тя може да се случи когато и да е. Даже и в наши дни!
Поздравявам те и ти желая спокойна нощ!
12.12.2010 22:27
Благодаря ти !
Винаги си добре желана при мен. Радвам се ,че ти харесва!
Благодаря ти !
Едва ли има човек, който да не е преживявал някакъв особен урок! А музиката наистина е вълнуваща! Особено за тези, които си спомнят филма!
Добре, че животът дава и втори шанс. Вал, кажи на лирическия герой да си счупи телевизора, че пак ще изтърве хубавата жена :)))
Добре, че животът дава и втори шанс. Вал, кажи на лирическия герой да си счупи телевизора, че пак ще изтърве хубавата жена :)))
Лирическият герой се прибра бързо вкъщи. И се замисли, замисли се умно! :)
13.12.2010 08:38
Да ти е спорна седмицата, Вал!
Вал те поздравява!
Как само хубаво звучи - Любов с привкус на кисело мляко! Супер! :)))
13.12.2010 09:44
"Консистенцията" на живота, понякога зависи от консистенцията на коселото мляко:))))
13.12.2010 14:16
Поздравления!
Ама това не е ли приказка за един съвременен Пепеляшко?
Благодаря за коментара! Поздрави!
"Консистенцията" на живота, понякога зависи от консистенцията на коселото мляко:))))
Благодаря, Мона!
Как само си спомняш тези неща? Те бяха реалност, точно така беше! Благодаря за коментара!
Така ли било? Аз пък не знаех!
За жалост, наистина е твърде късно!
Поздравления!
Особено се радвам на този твой коментар! Благодаря ти!
Тъжно, усмихнато - това е животът, приятелю!
И те поздравява с пожелание за успешна седмица!
13.12.2010 18:23
Нещата, които споделяш са точно така. Именно това е смисълът на казаното от разказвача. Разбира се , че това е една тъжна приказка. Обърни внимание на неуточненото време, в която се развива случката. Кога е станало това? По време на прехода ли или още по-отдавна? А якето? Не случайно на два пъти е споменато, че якето е "несъществуващо", но е отесняло. Илюзиите трябва да изчезнат, вратовръзката стяга, но е една необходимост. Бягство или завръщане, но не в сряда, а в понеделник. Ето това е тъжната, но напълно обикновена приказка. Вярвам, че ме разбираш.
Вал те поздравява!
Особен урок
Франция - 1968 г.
Режисьор: Мишел Боасрон
В ролите: Натали Делон, Робер Осеин, Бернар Льо Кок, Катя Кристин, Никол Десайи
Поздрав, разказът ти замисля и поставя въпроси.
Чакам следващия :)
Поздрав, разказът ти замисля и поставя въпроси.
Чакам следващия :)
Ще има и следваща приказка. Но нека тя да бъде празнична, да не поставя толкова много въпроси. От онези приказки, любимите ми - за приказната гора!
14.12.2010 18:42
Радвам се, че приказката ти харесва! И аз те поздравявам!
[/quote
Благодаря и много поздрави!
Разбира се, че приказката има продължение. Героите в нея продължават да се лутат, да обичат и да се надяват!
Усмивки от мен! :)