Прочетен: 2181 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2010 11:54
ПРИКАЗКА ЗА СГОВОРНАТА ДРУЖИНА
В горското училище плъзна слух. Тревожен слух. Слух за сивия Вълк от съседната гора. Онзи, който на времето гонеше Сивушко и неговата майка. Нали си спомняте кой беше Сивушко – онова сиво малко зайче с разтреперани ушички, най-големият приятел на Скокльо. Сивият лош Вълк обикаляше из тази гора и надничаше в прозорците на горското школо. В гората се беше завърнала и съскащата лоша леля Змия – онази дето беше победена от Сивушко. Тя помнеше срамното си поражение и сега чакаше само удобен случай за отмъщение.
Феята започна да се притеснява. Тя беше от храбрите феи, но сега видя уплахата на своите ученици и се замисли. А и отношенията й с леля Змия и останалите змии в гората въобще не бяха нормални. Самата тя на няколко пъти беше съзряла сянката на сивия Вълк. Дори бе дочула неприятното съскане на змията. Положението беше тревожно. Нямаше как да се обърне за помощ към стария Бухльо. Директорът на училището не вярваше на детските приказки и даже се караше на децата да не говорят глупости, а да се учат още по-усърдно.
Разказвачът на приказки се беше запилял нанякъде. Като че ли го бяха командировали да разказва приказки в една друга гора.
В един мъглив есенен ден, часът току що беше свършил, но децата, кой знае защо, не бързаха да излизат на двора. Феята беше тъжна и това не остана скрито от умните дечица.
- Госпожо, защо сте тъжна? – попита малката Сърничка, след като съзря сълзата в очите на любимата си госпожа.
Феята се усмихна и заяви:
- Не съм тъжна, милички. Още не съм се оправила от настинката. Още имам висока температура. Вие, дечица, да внимавате! Идвайте на училище винаги топло облечени. Не пийте студена вода, не се изпотявайте, стойте си по-добре на топло. И се пазете от сивия Вълк.
Щом като Феята спомена сивия Вълк в стаята настъпи оживление. Всички заговориха разпалено. Най-разпален беше, разбира се, Скокльо. Той се изпъчи напред и се развика:
- Нас не ни е страх от Сивия вълк! Аз също го видях, но не се уплаших. Ние със Сивушко ще го победим! Та ние победихме змията, хайде де!
- И леля Змия, за какво се мисли тя? - изръмжаха двете мечета – Ще ни плаши! Ще я прогоним, хайде братлета!
- Хайде, ще повикаме по-големите приятели – обади се Сърничката. Тя си мислеше за своето приятелче от по-горния клас – стройното Еленче, което винаги щеше да я защити.
Положението ставаше неудържимо.
Изведнъж всички хукнаха към вратата. Пръв беше Скокльо. Рижата лисичка бърза, както винаги, беше след него. Накрая закуцука и Сивушко. Там знаеха, че се е свила леля Змия. Тя се готвеше за зимния сън, но все още ги дебнеше и съскаше.
Връхлетяха на нея без да се замислят. Пръв върху свитата змия се бухна Скокльо, блъсна я със задните си лапички точно в корема. А Ежко пък се сви на кълбо и хубавичко се отъркаля върху лошата лелка. Пристигнаха и другите смели животинки. Змията се окопити, отхвърли от себе си разлютените Ежко и Скокльо и клъвна двама-трима от нападателите. Но не можа да издържи и погледна към съседните храсти. Там обаче другите две змии отдавна се бяха оттеглили на безопасно разстояние.
Изведнъж битката стихна. Всички се смразиха и впериха поглед в края на полянката. Там се беше изправил Сивия Вълк. Той ръмжеше оголил големите си зъби.
Тогава дотърчаха закъснелите да се включат в битката мечета. Те като истински боксьори наобиколиха вълка и го заблъскаха. Еленчето и сърничката също се втурнаха и заритаха с копитца търбуха на Вълчо. Бобърчето впи острите си зъбки в крака на звяра. Двете гарджета закълваха слисания вълк по главата. Сивият Вълк беше обсипан с парчета от клони и клони...
И всичко свърши.
Завърши с победа за учениците. Страшният сив Вълк си подви опашката и побягна. След него се изниза и леля Змия.
Полянката се огласи от победните викове на дечицата. В този момент се появи и Разказвача на приказки. Всички го наобиколиха и заприказваха. Всеки искаше да разкаже за великата победа. А Феичката само се усмихваше. Разказвачът на приказки за първи път не разказваше, а слушаше. Беше доволен. Малката Феичка беше спокойна и всичко поне засега беше наред. Всички бяха щастливи!
Поука:
Аз нищо друго
на този свят не желая,
освен ръка на приятел
със шпага на края.
Щом дружни сме никой
враг за нас не е страшен.
Щом смели сме и
той ще бъде уплашен.
Една дружина
щом е сговорна,
планина ще повдигне,
казвам го отговорно!
От "Приказките на Вал"
Сговорна дружина ... воден режим сваля
Сговорна дружина декларация повдига
на този свят не желая,
освен ръка на приятел
със шпага на края.
Щом дружни сме никой
враг за нас не е страшен.
Щом смели сме и
той ще бъде уплашен.
Една дружина
щом е сговорна,
планина ще повдигне,
казвам го отговорно!
04.09.2010 11:45
на този свят не желая,
освен ръка на приятел
със шпага на края.
Щом дружни сме никой
враг за нас не е страшен.
Щом смели сме и
той ще бъде уплашен.
Една дружина
щом е сговорна,
планина ще повдигне,
казвам го отговорно!
Радвам се, че ти хареса. Хубав ден ти желая! :)
То само с късмет при дамите не става! При тях малко трябва и акъл ! ; ))) Но ти благодаря за хубавите пожелания!
04.09.2010 12:16
Ще я разкажа на внучката.
Весели празници ти желая!
Ще я разкажа на внучката.
Весели празници ти желая!
А приказката я разкажи, внучката ще я разбере, съгурен съм. Тя е писана за такива като нея. А за по-големите като нас може и да не важи. :)))
Ако ще са празници - празници да са - чак до вторник и още малко!
Наистина се понатрупаха доста приказки, но чак пък за издавене не съм мислил. Важното е да се четат и да се харесват. Весели празнични дни и за теб! :)))
Ако ще са празници - празници да са - чак до вторник и още малко!
Ще си празнуваме и ще си почиваме чак до вторник. Дано да ни е весело. А приказките дано да се четат и да се харесват! :)))
04.09.2010 15:52
когато съберем дружината
тогава сякаш случват се нещата
и злото неизбежно си замина
това го знаят и децата
но трудно ли е все се борим
приятели да сторим враговете
или навеки да си ги прогоним...
тъпичко но днес римите ми са едни такива...
Поздрав, Разказвачо :)
Поздрави от Вал!
Но не е лошо, нали? В сърцето ми има място за всеки, който ме обича истински. Най-важното е приказките и стиховете да се четат и да се разбират. Посланията в стиховете да достигнат целта си и да бъдат разбрани. Ето това е по-трудното.
няма значение, хареса ми
и като приказка :)
няма значение, хареса ми
и като приказка :)
За горските обитатели има цяла поредица от историйки и всички те са озаглавени като приказки. Има и басни, но те са много по-кратки неща, предимно в стихотворна форма. Радвам се ,че ти е харесала!
Поздрави от Вал!
Радвам се, че приказката ти хареса. Пожелавам ти един чудесен празничен ден!