Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2010 08:11 - Приказка за сговорната дружина
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2170 Коментари: 18 Гласове:
28

Последна промяна: 04.09.2010 11:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА СГОВОРНАТА ДРУЖИНА

В горското училище плъзна слух. Тревожен слух. Слух за сивия Вълк от съседната гора. Онзи, който на времето гонеше Сивушко и неговата майка. Нали си спомняте кой беше Сивушко – онова сиво малко зайче с разтреперани ушички, най-големият приятел на Скокльо. Сивият лош Вълк обикаляше из тази гора и надничаше в прозорците на горското школо. В гората се беше завърнала и съскащата лоша леля Змия – онази дето беше победена от Сивушко. Тя помнеше срамното си поражение и сега чакаше само удобен случай за отмъщение.

         Феята започна да се притеснява. Тя беше от храбрите феи, но сега видя уплахата на своите ученици и се замисли. А и отношенията й с леля Змия и останалите змии в гората въобще не бяха нормални. Самата тя на няколко пъти беше съзряла сянката на сивия Вълк. Дори бе дочула неприятното съскане на змията. Положението беше тревожно. Нямаше как да се обърне за помощ към стария Бухльо. Директорът на училището не вярваше на детските приказки и даже се караше на децата да не говорят глупости, а да се учат още по-усърдно.

         Разказвачът на приказки се беше запилял нанякъде. Като че ли го бяха командировали да разказва приказки в една друга гора.

         В един мъглив есенен ден, часът току що беше свършил, но децата, кой знае защо, не бързаха да излизат на двора. Феята беше тъжна и това не остана скрито от умните дечица.

         - Госпожо, защо сте тъжна? – попита малката Сърничка, след като съзря сълзата в очите на любимата си госпожа.

         Феята се усмихна и заяви:

         - Не съм тъжна, милички. Още не съм се оправила от настинката. Още имам висока температура. Вие, дечица, да внимавате! Идвайте на училище винаги топло облечени. Не пийте студена вода, не се изпотявайте, стойте си по-добре на топло. И се пазете от сивия Вълк.

         Щом като Феята спомена сивия Вълк в стаята настъпи оживление. Всички заговориха разпалено.  Най-разпален беше, разбира се,  Скокльо. Той се изпъчи напред и се развика:

         - Нас не ни е страх от Сивия вълк! Аз също го видях, но не се уплаших. Ние със Сивушко ще го победим! Та ние победихме змията, хайде де!

         - И леля Змия, за какво се мисли тя?  - изръмжаха двете мечета – Ще ни плаши! Ще я прогоним, хайде братлета! 

         - Хайде, ще повикаме по-големите приятели – обади се Сърничката. Тя си мислеше за своето приятелче от по-горния клас – стройното Еленче, което винаги щеше да я защити.

         Положението ставаше неудържимо.

         Изведнъж всички хукнаха към вратата. Пръв беше Скокльо. Рижата лисичка бърза, както винаги, беше след него. Накрая закуцука и Сивушко. Там знаеха, че се е свила леля Змия. Тя се готвеше за зимния сън, но все още ги дебнеше и съскаше.

         Връхлетяха на нея без да се замислят. Пръв върху свитата змия се бухна Скокльо, блъсна я със задните си лапички точно в корема. А Ежко пък се сви на кълбо и хубавичко се отъркаля върху лошата лелка. Пристигнаха и другите смели животинки. Змията се окопити, отхвърли от себе си разлютените Ежко и Скокльо и клъвна двама-трима от нападателите. Но не можа да издържи и погледна към съседните храсти. Там обаче другите две змии отдавна се бяха оттеглили на безопасно разстояние.

         Изведнъж битката стихна. Всички се смразиха и впериха поглед в края на полянката. Там се беше изправил Сивия Вълк. Той ръмжеше оголил големите си зъби.

         Тогава дотърчаха закъснелите да се включат в битката мечета. Те като истински боксьори наобиколиха вълка и го заблъскаха. Еленчето и сърничката също се втурнаха и заритаха с копитца търбуха на Вълчо. Бобърчето впи острите си зъбки в крака на звяра. Двете гарджета закълваха слисания вълк по главата. Сивият Вълк беше обсипан с парчета от клони и клони...

         И всичко свърши.

         Завърши с победа за учениците.  Страшният сив Вълк си подви опашката и побягна. След него се изниза и леля Змия.  

         Полянката се огласи от победните викове на дечицата. В този момент се появи и Разказвача на приказки. Всички го наобиколиха и заприказваха. Всеки искаше да разкаже за великата победа. А Феичката само се усмихваше. Разказвачът на приказки за първи път не разказваше, а слушаше. Беше доволен. Малката Феичка беше спокойна и всичко поне засега беше наред. Всички бяха щастливи!

Поука:

Аз нищо друго

на този свят не желая,

освен ръка на приятел

със шпага на края.

Щом дружни сме никой

враг за нас не е страшен.

Щом смели сме и

той ще бъде уплашен.

Една дружина

щом е сговорна,

планина ще повдигне,

казвам го отговорно!

От "Приказките на Вал"



Тагове:   дружина,


Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Чудесно !
04.09.2010 11:12
Аз нищо друго

на този свят не желая,

освен ръка на приятел

със шпага на края.

Щом дружни сме никой

враг за нас не е страшен.

Щом смели сме и

той ще бъде уплашен.

Една дружина

щом е сговорна,

планина ще повдигне,

казвам го отговорно!
цитирай
2. sunny2 - Вал! страхотна приказка , приятел ! Бива си те ...
04.09.2010 11:45
Блогарията да дойде да чете. Късмет, поете! С дамите.. и хубав уикенд от мен; ))
цитирай
3. valben - Благодаря, iliada !
04.09.2010 11:45
iliada написа:
Аз нищо друго

на този свят не желая,

освен ръка на приятел

със шпага на края.

Щом дружни сме никой

враг за нас не е страшен.

Щом смели сме и

той ще бъде уплашен.

Една дружина

щом е сговорна,

планина ще повдигне,

казвам го отговорно!


Радвам се, че ти хареса. Хубав ден ти желая! :)
цитирай
4. valben - Хей, приятел, привет!
04.09.2010 12:00
sunny2 написа:
Блогарията да дойде да чете. Късмет, поете! С дамите.. и хубав уикенд от мен; ))


То само с късмет при дамите не става! При тях малко трябва и акъл ! ; ))) Но ти благодаря за хубавите пожелания!
цитирай
5. hristo27 - Чудесна приказка, Вал! Ще я ра...
04.09.2010 12:16
Чудесна приказка, Вал!
Ще я разкажа на внучката.
Весели празници ти желая!
цитирай
6. valben - И за теб весели празници, Христо!
04.09.2010 12:40
hristo27 написа:
Чудесна приказка, Вал!
Ще я разкажа на внучката.
Весели празници ти желая!


А приказката я разкажи, внучката ще я разбере, съгурен съм. Тя е писана за такива като нея. А за по-големите като нас може и да не важи. :)))
цитирай
7. tota - Вал,
04.09.2010 13:00
Всички твои приказки са прекрасни уроци за деца..а може би и за възрастни. Но определено трябва да бъдат издадени като помагало за предучилищната и началната степен в училище. Хубави празнични дни!
цитирай
8. razkazvachka - Привет, Вал!
04.09.2010 14:02
Ей тази приказка си е за всички, които са я пропуснали - май трябва да се разкаже и на други разказвачи, а също и те да послушат:)))

Ако ще са празници - празници да са - чак до вторник и още малко!
цитирай
9. valben - Привет, Тота!
04.09.2010 15:41
tota написа:
Всичкитво и приказки са прекрасни уроци за деца..а може би и за възрастни. Но определено трябва да бъдат издадени като помагало за предучилищната и началната степен в училище. Хубави празнични дни!


Наистина се понатрупаха доста приказки, но чак пък за издавене не съм мислил. Важното е да се четат и да се харесват. Весели празнични дни и за теб! :)))
цитирай
10. valben - Привет, Разказвачке!
04.09.2010 15:43
razkazvachka написа:
Ей тази приказка си е за всички, които са я пропуснали - май трябва да се разкаже и на други разказвачи, а също и те да послушат:)))

Ако ще са празници - празници да са - чак до вторник и още малко!


Ще си празнуваме и ще си почиваме чак до вторник. Дано да ни е весело. А приказките дано да се четат и да се харесват! :)))
цитирай
11. blogena - е
04.09.2010 15:52
най е леко на душата
когато съберем дружината
тогава сякаш случват се нещата
и злото неизбежно си замина
това го знаят и децата
но трудно ли е все се борим
приятели да сторим враговете
или навеки да си ги прогоним...


тъпичко но днес римите ми са едни такива...
Поздрав, Разказвачо :)
цитирай
12. valben - Не е тъпичко, Блогена! Хич не е тъпичко!
04.09.2010 16:04
Лошото обаче е, че приятелите стават все по-малко, а душманите се увеличават. И все по-трудно става да ги преборим! Трябва просто да не им обръщаме внимание!
Поздрави от Вал!
цитирай
13. sexsi - Kак става тъй, че след стиха любо...
04.09.2010 16:12
Kак става тъй, че след стиха любовен, разказваш приказка за ,,враг чутовен"? В това твоето сърце май има място и за мъж и за момче!!!!!
цитирай
14. valben - Така е! Наистина така се получава!
04.09.2010 17:08
sexsi написа:
Kак става тъй, че след стиха любовен, разказваш приказка за ,,враг чутовен"? В това твоето сърце май има място и за мъж и за момче!!!!!


Но не е лошо, нали? В сърцето ми има място за всеки, който ме обича истински. Най-важното е приказките и стиховете да се четат и да се разбират. Посланията в стиховете да достигнат целта си и да бъдат разбрани. Ето това е по-трудното.
цитирай
15. kapito - вал
04.09.2010 21:59
не знам защо си го кръстил приказка, след като на мен ми прилича повече на басня :)
няма значение, хареса ми
и като приказка :)
цитирай
16. valben - Това си е приказка.
04.09.2010 22:17
kapito написа:
не знам защо си го кръстил приказка, след като на мен ми прилича повече на басня :)
няма значение, хареса ми
и като приказка :)


За горските обитатели има цяла поредица от историйки и всички те са озаглавени като приказки. Има и басни, но те са много по-кратки неща, предимно в стихотворна форма. Радвам се ,че ти е харесала!
Поздрави от Вал!
цитирай
17. smile999 - Обичам приказки, а твоята е чуде...
06.09.2010 07:31
Обичам приказки, а твоята е чудесна!:)
цитирай
18. valben - Привет, адашче!
06.09.2010 09:17
smile999 написа:
Обичам приказки, а твоята е чудесна!:)

Радвам се, че приказката ти хареса. Пожелавам ти един чудесен празничен ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506120
Постинги: 729
Коментари: 12305
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031