Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2010 21:03 - Здравна просвета 2 - приказка
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 1464 Коментари: 11 Гласове:
20

Последна промяна: 09.07.2010 21:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ЗАЙКО И ГОСПОЖИЦА ЦИГАРА

Това се случи през лятото. В едно прекрасно утро. Денят предвещаваше да бъде  слънчев и всички обитатели вече се измъкваха от съня си и крояха планове за деня. Откакто бяха прогонили Дон Алкохол всички бяха и по-здрави и по-засмени. Е, бизнесът на Ежко западна, ама той не се сърдеше - преустрои кръчмата в тренировъчна зала. В нея се боксираха внуците на Мецана - мечетата, разучаваха разни танци Сърничката и Еленчето, лисанките мъчеха снагите си с фитнес, даже и Катеричка Рунтавелка се отбиваше често да погледа атлетите и самата тя да поспортува. Костенурката гърбата вече я нямаше в гората. По настояване на доктор Га беше изпратена в санаториум, та съвсем да забрави марковите питиета. Зайко Байко, както знаете, отвори сладкарница, ама все се ядосваше, че пингвините от Севера често забавяха доставките на сладолед и вече премисляше да отвори дискотека. Имаше и спорове – за сладоледа, за газираните напитки, за анаболите. Зачестиха визитите при доктор Га с диагноза зачервено гърло, летен грип, мускулна треска. Но най-много се спореше за тютюнопушенето. Обитателите на гората си пушеха на воля. Където им падне и по колкото цигари си искат. Доктор Га напразно призоваваше за пълна забрана на тютюнопушенето. Отнесе въпроса до Горското Народно Събрание. И сега горските депутати – Вълчо, Мечо, Слончо, Сокола, Лисана, няколкото Змии и другите горски избраници трескаво премисляха какво да правят обвити в тютюнев дим. Един от големите привърженици на цигарите беше и Зайко. Беше разрешил в сладкарницата да се пуши и всички пушеха. Гората гъмжеше от младите госпожици цигарите.  

Та, в това утро Зайко се измъкна рано от постелята, Приготви документите и зачака доставките за днешния ден. Притаи се в храстите и се отпусна в мисли за Зайката от съседната гора.

На пътечката покрай горската полянка пред сладкарницата се срещнаха две особи – госпожица Цигара и госпожа Отрова. Във всеки свят има едни такива отрови – лоша дума, лош поглед, химични замърсители, радиоактивни отпадъци, отровни гъби... Та тази отрова беше една от тях. Срещнаха се и се разговориха:

         - О, госпожице Цигара, колко си фина, красива и предизвикателна! За къде си тръгнала?

         - Отивам при Козльо, госпожо Отрова. Работа си имам аз при него.

         - Каква работа може да имаш ти при Козльо? – учуди се госпожата – Ти все ходиш насам, натам! Внимавай, някой може да те захапе, че като започне да те пуши! Ще пуши, ще пуши докато цялата изгориш. Накрая само фас от тебе ще остане.

         - Но, госпожо аз само това чакам! Чакам някой да ме вземе и да започне да ме пуши. Тогава наистина цялата ще изгоря, но това ще бъде моя най-щастлив миг в живота.  Ще мога най-сетне да излея отровата си в живото тяло.

         - Нима мислиш, че ще го отровиш? – учудил се госпожа Отрова – Че Козльо може двадесет такива като теб да изпуши и нищо няма да му стане. Познавам го. Виж, при мен е друго! Който ме опита, каквото и да прави, още в следващата минута пада мъртъв на земята.

         - Колко си велика, госпожо Отрова! – усмихна се госпожица Цигара – Всеки знае, че ако с тебе работа си има, лесно гроба си намира. Но, щом толкоз бързо от теб всяка жива твар умира, то тогава никой не иска даже да те докосне.  С мен е друго! Който ме опита няма веднага да умре. Дори ще ме обикне. Ще ме сложи в лъскава кутийка, после с нежни пръсти ще ме извади, гальовно в устни ще ме сложи и ще ме запали. След това дълбоко от дима ще всмукне и с удоволствие на колелца ще го издиша. Много пъти това ще стори и всеки път отровите ми без протест ще вдишва жадно. Повечето пушачи щом веднъж ме срещнат, не могат да ме забравят и все моята компания търсят. За това им помага и верният ми  приятел господин Никотин. Той винаги в дима стои и не позволява на пушачите да ме забравят. Държи до гроб да ми бъдат верни! Всички около тези пушачи, особено по-младите, гледат и си мислят, че е много хубаво да се пуши. Започват и те да ме търсят. Така се хващат в капана ми жесток и в този свят голям. Един милиард пушачи има вече само в човешкия свят! Виждаш ли, госпожо Отрова, въпреки злото голямо, което им нося, хората ме обичат и винаги ще ме обичат!

         - Не ми се хвали с подобна любов! – ядоса се госпожа Отрова – Не любов, а смърт е моята голяма цел в живота!

         - Почакай малко! – кокетно я погледна госпожица Цигара – Те ме обичат, но знаят, че при всяка среща с мен, не една, а много отрови вкарвам в телата им с моя прекрасен цигарен дим. Знаят го, но не могат да се откажат и все при мене тичат.  Представяш ли си? Около две хиляди отрови, гълтат те всеки път, но по малко, така че не веднага да умрат. Не на шега, обаче аз сериозно ги разболявам. Докато с цигара в уста се перчат, в следващия момент  дъх не могат да си поемат от кашлица пушаческа. После сърцето ги боли. След време, бързо се изморяват и краката им не ги държат. Страшни болести при тях довеждам и те умират бавно и безславно в мъки и страдания големи!

         - Това, което ми казваш е чудесно! – възкликна госпожа Отрова.

- Но, забележи! – продължи госпожица Цигара. - Не само пушачът става моя жертва. От същите болести страдат всички, които живеят с него. Защото, голяма част от отровите ми са скрити и в моя красавец – цигарения дим, който във въздуха се носи. Разбираш ли, дори без да пушат, щом при пушача те седят, от мен добре си патят!

         - Браво! Ти настина си прекрасна госпожице Цигара! Аз, страховитата госпожа Отрова, шапка ти свалям и те приемам за моя най-добра приятелка! Твоите отрови убиват не един, а много хора!

         Прегърнаха се двете отрови зли, сбогуваха се и всяка продължила пътя си нататък.

Ето това чу зайчето в храсталака. Замисли се. Припомни си много случаи, когато главата го беше боляла, как едва можеше да диша в сладкарницата във вечерните часове. Ами дискотеката, какво ли щеше да бъде?

Бързо скочи Зайко от шубрака, настигна лошата Цигара и я смачка с краче. Така издъхна тази госпожица Цигара, без да успее зло да стори.

          Но, знаете ли, приятели? В света има още толкова много госпожици Цигари. Те врагове жестоки са на човешкото ни здраве. Затова, пазете се от тях!

         От „Приказките на Вал”



Тагове:   Просвета,


Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dushevno - хах :)
10.07.2010 08:52
нямам думи


пък гъбката ревлива стара
отдавна госпожица Цигара разкара :)
дори настъпва с погнуса
всеки срещнат фас
нещастно въздуха диша,
когато някой задими
в захлас ...
цитирай
2. valben - Привет!
10.07.2010 09:24
Защо ли казваш гъбка стара?
Ти вече не си стара
щом си сърбала попара
от всеки фас,
който си смучела в захлас.
Сега си вече гъбка млада
и можеш вече със наслада
да ближеш сладолед
или да пийнеш чай със мед.
цитирай
3. hristo27 - Така хубаво е написано, че да се х...
10.07.2010 12:01
Така хубаво е написано, че да се хареса дори и на един /все още/ пушач !!!
цитирай
4. valben - Благодаря ти за коментара, приятелю!
10.07.2010 12:19
hristo27 написа:
Така хубаво е написано, че да се хареса дори и на един /все още/ пушач !!!


Ама що не вземеш да ги откажеш пустите госпожици цигари! :)))
цитирай
5. dushevno - ха ха
10.07.2010 12:51
гъбка млада
та може даже лимонада :)))
от онази в стъклено шише
дето пивйвах още аз като дете
нека да е по различно днес от сладолед
или палачинка с мед :)
цитирай
6. razkazvachka - Брееей, че са чевръсти тия госпожици
10.07.2010 14:03
добре че Зайко чува отдалече и бързо бяга:)))
цитирай
7. valben - гъбка млада та може даже лимонада ...
10.07.2010 14:12
dushevno написа:
гъбка млада
та може даже лимонада :)))
от онази в стъклено шише
дето пивйвах още аз като дете
нека да е по различно днес от сладолед
или палачинка с мед :)


Може, може лимонада.
Ама против стрес,
доктор Га предписва
и лъжичка със петмез! :)))
цитирай
8. valben - Ей, добре, че е така, Разказвачке!
10.07.2010 14:15
razkazvachka написа:
добре че Зайко чува отдалече и бързо бяга:)))


Щото и пожар можеше в гората да стане! И трябваше да идва главният пожарникар Бобъра Бойко, за да гаси пожара. Щеше да стане една... Не е за разправяне! :)))
цитирай
9. valben - Всеки сам взема своето решение.
10.07.2010 16:58
joysii написа:
Тук ще те подкрепя. Цигарките са вредни. Особено ако не си пушач, а наоколо е задимено като в лисичарник.Безкрайна тема.
Но виж, да си пийва човек, с мярка и качествен алкохол, особено ако има и приятен повод, това си е част от удоволствието.
На бас се хващам, че третата приказка , ще е за това, колко е убийствено да закачаш мацките...
Поздрави.


Да пуши или не, да пие или не. Нека само да не пречи на другите. Аз за трета приказка не съм мислил. Едва ли тя ще бъда за мацките. Все пак това е здравна просвета. Какво толкова да се просвещаваме със закачането на мацките?
цитирай
10. divna8 - Прекрасни приказки, Валбен!
12.07.2010 08:06
Прекрасни приказки пишеш, Валбен :):):)
Имаш много поздравления от мен
и една важна, сериозна забележка:
кога ще прочетем ние още нещо :)))

Усмихнат ден и приказна седмица, Валбен!
И двете приказки не се отнасят за мен,
но с удоволствие ги помня и казвам,
където мъдрост човешка разказвам...
цитирай
11. valben - Приказна да бъде и твоята седмица, Дивна!
12.07.2010 08:50
А приказки има още и ще има! Благодаря ти за оценката!
Вал те поздравява!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506837
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031