ПРИЗНАНИЕ
Аз вече не искам да се влюбя.
Не се поддавам вече на внушения.
Аз много ценности загубих.
Станах излишен, без съмнение.

И нежността ми вече е напълно груба,
а ласките потънаха, така сломени.
Не, не очаквай да се влюбя -
това непосилно е за мене!

И ако някога при тебе като пътник
пред твоя извор жив ще коленича,
очите ми ще си останат  мътни.
Аз нямам поглед за обичане.

Защо да те обичам щом сърцата
така останаха все разделени?
Но защо ли скрита във душата
искрица малка тихо стене?

Тази искрица е тя. Неизбежна е и неугасваща.

И може би ще изгрее, приятелю!;))

Благодаря за казаните думи. Нали знаеш - надеждата умира последна!

Благодаря за мнението!

Сега си в такова настроение,но искрицата винаги се разгаря!
Сигурна съм!

Угаси искрата и престани да храниш излишни надежди. Така само погубваш себе си. Краят си е край.Приеми го и върви напред.Към ново начало. Ще се влюбиш и още как.Човек никога не знае какво му крои съдбата. Това трябва да е твоята надежда- очакването на нещо хубаво.
Ти си толкова емоционален мъж.Любовта няма да те подмине.Сигурна съм.Но няма да е старата.Нова ще е.

Трябва да живеем с вяра. При мен една подобна искрица много трудно може да бъде угасена.

Точно тази искра няма да забравя! Повярвай ми!

te pozdravjavam!!! Natrii i nosa na tazi joysii!!!

Повече от искрен!

Да си наивен до глупост , не е добра личностна черта.

Красив стих, макар и тъжен! С пожелание да бъдеш много щастлив Вал!
Бог да те благослови!

Това е твоят избор. Аз само исках да ти намекна, че това ще ти донесе страдание и много безсънни нощи, в които ще чувстваш как сърцето ти изгаря, ще искаш да си отговориш на хиляди въпроси, които нямат отговор. Тъгата ще те стисне за гърлото.Няма да се усмихваш и в очите ти ще легне сянка,вместо жизненост и блясък.
Угаси искрата,довери ми се! Ще запалиш след време нова...,която после също ще угасиш, но преди това ще си й се насладил.Така става в живота.Независимо дали на нас ни харесва или не.

За другота не знам. Лични работи.

Ще срещнеш някого, с когото ще я споделиш.
За всяко нещо си има момент, има си време.
Вярна е приказката, че всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни.
Поздрави!

Първо се увери в правилността на собствените думи и мисли, а след това всеки е прав да изкаже своето мнение.
Не, в живота не става така. Обичай даже и да не те обичат! Иначе няма да има живот!

Аз съм щастлив, че все още съм на този свят. Че все още ме има. Бог да благослови всички нас и нека да се обичаме!

Ти си знаеш: искрата е животът - човек не може да убива онова, което му е дадено - защото така прави място за ада...
А животът не е Каунтърстрайк - само един е, няма резервни животи, няма риплей. И това му е хубавото. До последно - да има огън:)))

Не гасне само това, което не е запалено. А аз вече обещах на себе си, че няма да оставя тази искра да изгасне. Благодзаря ти!

Благодаря ти за оценката на това мое нещо. То малко се различава от моята, но все пак нека да чуя и други мнения.

Ти докосна една от любимите ми теми - темата за рязкото махване с ръка или темата за Рестарта. Рестарт в живота няма - няма връщане назад, няма втори живот, а истинско влюбване ново - едва ли. А движение рязко с ръка вече значи промяна, така се влива река завинаги с океана. Така се загубва пръв или последен приятел.

другото е криворазбрана любов и намеса на змии !)
Все ми се струва ,че искрицата ще победи
и буен огън ще се разгори и ще изгони мазните змии !

Но забрави за змиите. То не са само змии, има и смоци и разни други, но ти гледай позитивно. Никой не искам да бъде прогонен. Една любов се изразява в разбирането точно в такива моменти. Понякога просто не става. Животът много често ни подлага на изпити, които не винаги могат да бъдат преминати успешно. Но живоътт продължава! :)

Стихотворението ми хареса, а въпроса с малката искра е лично твой. Няма да изкажа мнение, защото всеки има собствено решение. Ти можеш сам да го вземеш.

Благодаря ти, че ме посети и коментира. Нека винаги да се чувстваш добре при мен и да ти е интересно. :)

Нея или я има или я няма.
А ние често се заблуждаваме, вземайки за любов ЖЕЛАНИЕТО ни да обичаме и да бъдем обичани.
Желая ти да останеш отворен и да не се заричаш. За любовта няма възраст.
Let it be!

Много са правдиви тези твои думи. Благодаря ,че ме посети и коментира!

влюбването иде и не пита
дали го искаш или не
така, че хич не се надявай
да му се дърпаш ти поне...
поетите са вечно влюбени
в живота и във красотата
а любовта им е тъй истинска
извира от сърцето и душата :)))

ех, пак се разримувах...
Поздрав, Вал :))

Как само хубаво си римуваш!

Но защо ли скрита във душата
искрица малка тихо стене?
И нейде там дълбоко в самотата
чувството преражда се мене ?
А, дали то не е приказка позната,
и изведнъж събудена започва в теб да сгене?...

Приказка позната
разказана с душата.
Песен недопята
недокоснала сърцата.
Всичко е познато.
Остава самотата!

(споделям почти всички мнения и емоции!), но ще цитирам думите на пловдивския поет Николай Заяков,казани,разбира се, преди доста години:"Влюбването е като диария- идва внезапно и ти спира дъха!"Още веднъж - моля за извинение!:)))

Но всички коментатори вкупом коментираха процеса на разлюбване, а не на влюбване. А Николай Заяков е един наистина много добър поет. Чел съм го отдавна и винаги ми е харесвал.

ще,ще :)))

Дано, дано! :)))

ОК. ОК. Натрий ми носа ,както те съветва онзи анонимият.Не забравяй точно тази искра, обичай, без да си обичан, щом така си решил.
Бих се изненадала, ако всичко това те направи щастлив.
Но не унивай. И продължавай да пишеш своите стихове.
Поздрави.

Нямам никаво намерение за натривам носа на някого. Трудно някой може да ми повлияе. А със стиховете едва ли ще мога да спра.