Постинг
24.06.2010 23:53 -
На брега
НА БРЕГА
Вплетени стъпки оставят следа.
Чезне следата, измита от спомена.
Морето играе странна игра,
която си мисля, че не ще се повтори.
Но ако утре отново сме тук
и я потърсим следата оставена.
Ще си я върнем ли или по-друг
брегът ще ни срещне, но кой знае...
Брегът си е същият, но следата къде е?
Звездите отново светят над нас
Вълните прииждат, утрото зрее,
а нощта спокойно пред утрото тлее...
Но ние, самите, ние ли бяхме
щом следата да опазим
не съумяхме?
1.
анонимен -
Следата...
24.06.2010 23:58
24.06.2010 23:58
е там, където я скрие сърцето - на тайно място, за специални хора. Появява се пак, когато накараш сърцето да изпита същото чувство...
Поздрави приятелю за чудния и човечен стих!
цитирайПоздрави приятелю за чудния и човечен стих!
Благодаря за умните и точни думи. Точно такава следа съм имал предвид! Поздравявам те!
цитирайПрекрасни стихове!
А следата.....-тя е там някъде, макар и невидима за очите. Но нали затова имаме и други сетива?!?!
цитирайА следата.....-тя е там някъде, макар и невидима за очите. Но нали затова имаме и други сетива?!?!
Точно за това са ни тези сетива - за да ни остане следата след нас. И да помним.
Спокойна нощ ти пожелава Вал!
цитирайСпокойна нощ ти пожелава Вал!
5.
allbi -
от мен :
25.06.2010 00:36
25.06.2010 00:36
Морето ще намеря в две сълзи
родени в мен от невъзможност
и даже споменът ще ме боли
прииждаща вълната от тревожност...
Така дори не смея да заплача
и да мечтая вече ми е невъзможно
ще си запазя аз въздишка в мрака
на парещата мисъл пак заложник...
Поздрав, Вал :)
малко да си начеша римуващата краста при теб
нали може ?
цитирайродени в мен от невъзможност
и даже споменът ще ме боли
прииждаща вълната от тревожност...
Така дори не смея да заплача
и да мечтая вече ми е невъзможно
ще си запазя аз въздишка в мрака
на парещата мисъл пак заложник...
Поздрав, Вал :)
малко да си начеша римуващата краста при теб
нали може ?
Радвам се, че надзърна при мен. Знам каква краста е римуването, така че винаги можеш да римуваш при мен. Няма никакви проблеми. А това твое римуване за морето е чудесно!
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=lPjCJ87i-Tk
малко съм на тази вълна но в песента става въпрос за римите ...
цитираймалко съм на тази вълна но в песента става въпрос за римите ...
niakoiasi написа:
http://www.youtube.com/watch?v=lPjCJ87i-Tk
малко съм на тази вълна но в песента става въпрос за римите ...
малко съм на тази вълна но в песента става въпрос за римите ...
Добър и полезен за мен поздрав!
9.
hristo27 -
Аплодисменти, Вал за стихотвор...
25.06.2010 09:01
25.06.2010 09:01
Аплодисменти, Вал за стихотворението и избора на клипа!!:)))))))
цитирайhristo27 написа:
Аплодисменти, Вал за стихотворението и избора на клипа!!:)))))))
Благодаря за аплодисментите, благодаря ти, приятелю!
Следите, оставени по брега винаги изчезват...
Следите, оставени в сърцето са завинаги...
Прекрасно си го казал!
цитирайСледите, оставени в сърцето са завинаги...
Прекрасно си го казал!
monaliza121 написа:
Следите, оставени по брега винаги изчезват...
Следите, оставени в сърцето са завинаги...
Прекрасно си го казал!
Следите, оставени в сърцето са завинаги...
Прекрасно си го казал!
Твоите думи ме зарадваха. Точни са, точно така е!
Светъл ден ти пожелавам! :)
за чувствата, които носиш-ти просто няма да остарееш!Казвам това с известна болка и много завист, защото при мен нещата са много различни...Не се оплаквам, просто споделям...Поздравления за стихотворението!
цитирай
14.
razkazvachka -
утро е и пак се сипят песъчинки като думи, преподреждани от вятъра и от водата
25.06.2010 10:31
25.06.2010 10:31
а всяка помни стъпките предишни, изчезнали за видимия свят в моментите от миналото
върху които пак наслагва се денят и има ги - безкраен низ от отпечатъци във времето
а кучето, което "вижда" своите следи от сряда, опитва се да хване опашката на края:)))
цитирайвърху които пак наслагва се денят и има ги - безкраен низ от отпечатъци във времето
а кучето, което "вижда" своите следи от сряда, опитва се да хване опашката на края:)))
gkowachew написа:
за чувствата, които носиш-ти просто няма да остарееш!Казвам това с известна болка и много завист, защото при мен нещата са много различни...Не се оплаквам, просто споделям...Поздравления за стихотворението!
Как хубаво го казваш "ти просто няма да остарееш"! Но умората се промъква, приятелю! Само се моля спомените да не избледнеят. А ти не си по-различен от мен. Ти си един човек, с когото мога да споделя и да ми поолекне когато бъда разбран!
Привет от Вал!
razkazvachka написа:
а всяка помни стъпките предишни, изчезнали за видимия свят в моментите от миналото
върху които пак наслагва се денят и има ги - безкраен низ от отпечатъци във времето
а кучето, което "вижда" своите следи от сряда, опитва се да хване опашката на края:)))
върху които пак наслагва се денят и има ги - безкраен низ от отпечатъци във времето
а кучето, което "вижда" своите следи от сряда, опитва се да хване опашката на края:)))
ама как само красиво си го наредила този коментар! Странен и много внимателен! И, знаеш ли, аз го разбрах!
Вал те поздравява с усмивка!
Ако има нещо , което може да ме убие, това със сигурност са следите , които всяка преживяна емоция остава в сърцето ми.
Поздрави.
цитирайПоздрави.
Тогава се пази от силните и отрицателни емоции.
цитирайпоради хиляди фактори, които ни разделят, но има следи, от хората в нас, които са ни градили като личности и никога не биха избледнели тези следи. Поздрави от мен!
СЛЕДИТЕ
Пътека тайнствена животът си вие
през мигове ту горчиви, ту сладки.
Есента пропива ни бавно, а ние
поглъщаме мъдрост на капки.
Тих ветрец нашепва спомени
за щастливи, безгрижни лета,
за хората, в нас следите оставили,
позагубени вече в лека мъгла.
Полъх от запомнени мигове
пилеят се в облаци нежна тъга.
В следите дочуват се стонове,
шум от отлитащи хорски ята.
Завихря се в сърцето вихрушка,
извиват се в полет живели листа,
отронват от гърдите въздишка,
душата окъпа се в дъжд топлина.
цитирайСЛЕДИТЕ
Пътека тайнствена животът си вие
през мигове ту горчиви, ту сладки.
Есента пропива ни бавно, а ние
поглъщаме мъдрост на капки.
Тих ветрец нашепва спомени
за щастливи, безгрижни лета,
за хората, в нас следите оставили,
позагубени вече в лека мъгла.
Полъх от запомнени мигове
пилеят се в облаци нежна тъга.
В следите дочуват се стонове,
шум от отлитащи хорски ята.
Завихря се в сърцето вихрушка,
извиват се в полет живели листа,
отронват от гърдите въздишка,
душата окъпа се в дъжд топлина.
Дали можем да опазим следите, наистина не знам, но че можем да ги запазим в паметта си, съм сигурен, че можем.
А твоето стихотворение е хубаво - хареса ми!
цитирайА твоето стихотворение е хубаво - хареса ми!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол