Постинг
22.06.2010 20:16 -
Вярвай и ти
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4442 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2010 21:29
Прочетен: 4442 Коментари: 32 Гласове:
27
Последна промяна: 22.06.2010 21:29
ВЯРВАЙ И ТИ
Ти се усмихваш въпреки тъгата.
Казват, че след нощ настъпва ден, нали така?
Твоята усмивка поразпръсна мъничко мъглата.
Спирам се и ти подавам своята ръка.
Вярвай и ще изчезне делничната проза.
нищо че оставяш друг интимен свят,
Знай, че всяка подарена роза
ще дарява вечно своя аромат.
Аз ти вярвам - ти си млада и красива.
Ще забравя старите мечти.
Аз ще те обичам, ти ще си щастлива
Забрави, повярвай ми, обичай ме и ти!
От "Задъхан път"
Ти се усмихваш въпреки тъгата.
Казват, че след нощ настъпва ден, нали така?
Твоята усмивка поразпръсна мъничко мъглата.
Спирам се и ти подавам своята ръка.
Вярвай и ще изчезне делничната проза.
нищо че оставяш друг интимен свят,
Знай, че всяка подарена роза
ще дарява вечно своя аромат.
Аз ти вярвам - ти си млада и красива.
Ще забравя старите мечти.
Аз ще те обичам, ти ще си щастлива
Забрави, повярвай ми, обичай ме и ти!
От "Задъхан път"
затаява дъха :)
някъде задъхан по пътя...
цитирайнякъде задъхан по пътя...
по трънливия, разровен и задъхан път! :)
цитирай
3.
hristo27 -
Вал, спомням си, че "Граф М...
22.06.2010 20:36
22.06.2010 20:36
Вал, спомням си, че "Граф Монте Кристо" завършваше така:
"Вярвай и се надявай!"
Хубава вечер!
цитирай"Вярвай и се надявай!"
Хубава вечер!
ако е много гладък има опасност да се подхлъзнем, нали :)
цитирайhristo27 написа:
Вал, спомням си, че "Граф Монте Кристо" завършваше така:
"Вярвай и се надявай!"
Хубава вечер!
"Вярвай и се надявай!"
Хубава вечер!
Знаеш ли, днес доста време се опитвах да си припомня точно коя книга завършваше така. И сега ти ми припомни. Страхотна мисъл! Благодаря ти! Хубава вечер и за теб!
niakoiasi написа:
ако е много гладък има опасност да се подхлъзнем, нали :)
Ама и да се изтърсим в някоя от дупките също е страшно, нали? :)
Поздрави!
цитирайЧакам разказа за крадените цветенца пред полицейското! :)))
цитирайИ такъв заряд има в стиха!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
priqtel12 написа:
И такъв заряд има в стиха!
Поздрави!
Поздрави!
Радва ме ,че казваш "заряд". Дано, дано да е така! Благодаря ти!
светът е за двама ...любовта е тази, коята ги свързва... Поздрави !!
цитирайtota написа:
светът е за двама ...любовта е тази, коята ги свързва... Поздрави !!
И като че ли, това ме крепи. Благодаря ти за коментара! Поздравявам те!
13.
анонимен -
Любовта е път през времето...
23.06.2010 00:10
23.06.2010 00:10
Единственият, който води винаги към Човека, когото обичаш. Единственият път, по който можеш да срещнеш само приятели, за да им подариш от себе си роза - защото обичта ухае неповторимо и завладяващо...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти, приятелю! За верните и мъдри думи ти благодаря! Поздрави и от мен!
цитирай
15.
анонимен -
Ти се усмихваш въпреки тъгата
23.06.2010 11:14
23.06.2010 11:14
Ти се усмихваш въпреки тъгата
цитирайТрябва винаги да се усмихваме. Даже и да ни боли, даже и да сме разочароваме... Да обичаме и да се усмихваме...
цитирайНо човек трябва да живее с вяра и надежда, че все някога неговите чувства ще бъдат разбрани и споделени.
цитирайПо детски чисто ! Много красиви стихове, Вал! Щастие и любов от сърце!
цитирайЗа топлите думи ти благодаря.
цитирайПрестане ли да се вярва на такива усещания, живота не е живот, а вярата в тях го прави истински и пълноценен.
цитирайТвоите разсъждения ме карат да се замисля. Усещания, истински живот, любов... - пълноценни чувства! Всичко това трябва да го има, иначе всичко в този свят е безмислено.
цитирайТи ще си щастлив(а)...
Поздрави! Да живее Любовта!
цитирайПоздрави! Да живее Любовта!
mamas написа:
Ти ще си щастлив(а)...
Поздрави! Да живее Любовта!
Поздрави! Да живее Любовта!
Благодаря ти, че ме посети и коментира моето наивно стихче. Да живее любовта!
Пак го препрочетох, и въздействието не отслабва!
Усмихната вечер!
цитирайУсмихната вечер!
нямам думи!
Дойде ми като наистина подадена ръка, имах нужда.
цитирайДойде ми като наистина подадена ръка, имах нужда.
priqtel12 написа:
Пак го препрочетох, и въздействието не отслабва!
Усмихната вечер!
Усмихната вечер!
Така трябва и да бъде. А пък тази вечер нека бъде усмихната и за теб!
smile999 написа:
нямам думи!
Дойде ми като наистина подадена ръка, имах нужда.
Дойде ми като наистина подадена ръка, имах нужда.
Радвам се, че ти е подействало така. Пожелавам ти една прекрасна вечер!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Божествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.
Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.
Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.
Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя
ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайБожествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.
Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.
Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.
Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Еньовден
Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
цитирайЦветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
yuliya2006 написа:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Божествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.
Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.
Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.
Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Божествен миг и тишина,
нереално сякаш е това.
В гора съм, ели от красота,
ухания на девственост-треви.
Божествен миг и слънце,
огря поляна с цветя.
А те усмихват се и греят
и пеят, ела при нас,ела.
Божествен миг и звуци,
на славей в хор запя.
И сякаш цялата гора,
симфония от радост я заля.
Божествен миг и дъжд,
вали,вали, пречиства.
И свежест от билки,
здравец, главата завъртя
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Честито и на тебе!
iliada написа:
Еньовден
Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Благодаря ти!
Еньовден
Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
цитирайЦветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол