Постинг
20.06.2010 11:10 -
Утринно
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2421 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2010 11:44
Прочетен: 2421 Коментари: 16 Гласове:
36
Последна промяна: 20.06.2010 11:44
УТРИННО
Животът ни дарява всеки миг
с усмивка нежна
в утрото настъпило.
С лъча на грейнала зора
и малка капка дъжд.
С проплакване на мъничко дете,
разнежено от майчина милувка.
Със цветето откраднато
от кварталната градинка
и подарено на любимото момиче.
Със нежен поглед -
недокоснат, но усетен.
С един задъхан стих,
родил се в самотата на нощта.
С най-обикновените неща...
Със нещото, което се зове живот!
Да, щедростта му е голяма,
а ние даваме ли нещо във замяна?
Животът ни дарява всеки миг
с усмивка нежна
в утрото настъпило.
С лъча на грейнала зора
и малка капка дъжд.
С проплакване на мъничко дете,
разнежено от майчина милувка.
Със цветето откраднато
от кварталната градинка
и подарено на любимото момиче.
Със нежен поглед -
недокоснат, но усетен.
С един задъхан стих,
родил се в самотата на нощта.
С най-обикновените неща...
Със нещото, което се зове живот!
Да, щедростта му е голяма,
а ние даваме ли нещо във замяна?
"С най-обикновените неща...
Със нещото, което се зове живот!"
цитирайСъс нещото, което се зове живот!"
по-нататък:))))
по някое време, като се освободя другата седмица - имаш приказката за рецидива: кражба на цветя от градинката пред полицията...
цитирайпо някое време, като се освободя другата седмица - имаш приказката за рецидива: кражба на цветя от градинката пред полицията...
Вече няколко пъти пенсионерите в квартала ме обвиняват, че им крада цветенца от градинките между панелките. Те се имат с полицията, а някои от тях постоянно киснат в интернет клуба. Така, че е опасно! :)))
цитирайmiaa написа:
"С най-обикновените неща...
Със нещото, което се зове живот!"
Със нещото, което се зове живот!"
Най-обикновените неща, точно това е основата на живота!
5.
hristo27 -
Отново на ниво!
20.06.2010 12:43
20.06.2010 12:43
Отново на ниво!
цитирайhristo27 написа:
Отново на ниво!
Благодаря от сърце!
7.
allbi -
нещо мое утринно макар и на обяд :)
20.06.2010 13:04
20.06.2010 13:04
Когато утрото се ражда
и миналото отминава
съмнението не разязжда,
а само спомен ти остава...
Тогава всъщност има смисъл
напред,нататък да вървиш
и нещо малко да напишеш,
на себе си да си простиш...
Поздрав!
цитирайи миналото отминава
съмнението не разязжда,
а само спомен ти остава...
Тогава всъщност има смисъл
напред,нататък да вървиш
и нещо малко да напишеш,
на себе си да си простиш...
Поздрав!
allbi написа:
Когато утрото се ражда
и миналото отминава
съмнението не разязжда,
а само спомен ти остава...
Тогава всъщност има смисъл
напред,нататък да вървиш
и нещо малко да напишеш,
на себе си да си простиш...
Поздрав!
и миналото отминава
съмнението не разязжда,
а само спомен ти остава...
Тогава всъщност има смисъл
напред,нататък да вървиш
и нещо малко да напишеш,
на себе си да си простиш...
Поздрав!
На себе си едва ли ще простя,
за другите ще се замисля.
Ръката ще протегна да докосна.
това, което вече съм изпуснал!
9.
allbi -
понякога е по-добре
20.06.2010 14:23
20.06.2010 14:23
изпуснатото да пропуснем
и в утринта с криле
душата мощно да разпуснем...
и грешките да осъзнаваме
не да повтаряме отново
това което разболява ни
и мислите ни трови...
цитирайи в утринта с криле
душата мощно да разпуснем...
и грешките да осъзнаваме
не да повтаряме отново
това което разболява ни
и мислите ни трови...
Зависи то какво е било.
Ако е нещо гнило
то по-добре е
да погледнеме напред
и да се влеем в сивия
обществен ред.
Но, ако то било е
нещо много мило,
да не съжаляваме,
че то е било.
И точно тука с някакво безочие,
аз ще поставя многоточие...
цитирайАко е нещо гнило
то по-добре е
да погледнеме напред
и да се влеем в сивия
обществен ред.
Но, ако то било е
нещо много мило,
да не съжаляваме,
че то е било.
И точно тука с някакво безочие,
аз ще поставя многоточие...
11.
анонимен -
Чудесни думи!
21.06.2010 00:33
21.06.2010 00:33
Само онзи, който усеща фините трептения на Живота както Теб, е достоен за поетическо прозрение отвъд думите и разума!
Бъди винаги отвъд разума, за да стигат до Теб точните думи!
цитирайБъди винаги отвъд разума, за да стигат до Теб точните думи!
starbuck69 написа:
Само онзи, който усеща фините трептения на Живота както Теб, е достоен за поетическо прозрение отвъд думите и разума!
Бъди винаги отвъд разума, за да стигат до Теб точните думи!
Бъди винаги отвъд разума, за да стигат до Теб точните думи!
Когато пиша, аз почти винаги съм отвъд разума, но това понякога ми носи сериозни неаприятности! :)))
най-обикновените неща са тези, които ни правят истински щастливи. А какво даваме ние в този Живот?! Ами нека да раздаваме щастието и любовта си! Щедро! Какво по-хубаво от това! Прекрасна щедра седмица ти желая!
цитирайА любовта ще я раздаваме! А за щастие не знам - дано!
цитирайНЕКА ДА Е ЛЯТО И МОЯ ПОЗДРАВ ...
Един летен ден, аз вървя,
край мен море, вълни.
Топлина навсякъде струи,
душата пее лято, лято.
Един летен ден, аз вървя,
край мен, нивя безкрай.
И вятър леко ги поклаща
а те отвръщат жита,жита.
Един летен ден, аз вървя,
край мен гора, ягоди бера.
А после на сянка спряла,
сърцето пее мечта, мечта.
Един летен ден, аз вървя,
над мен звезди, луна.
Прохладна късна вечер,
душата пее още, още, още
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайЕдин летен ден, аз вървя,
край мен море, вълни.
Топлина навсякъде струи,
душата пее лято, лято.
Един летен ден, аз вървя,
край мен, нивя безкрай.
И вятър леко ги поклаща
а те отвръщат жита,жита.
Един летен ден, аз вървя,
край мен гора, ягоди бера.
А после на сянка спряла,
сърцето пее мечта, мечта.
Един летен ден, аз вървя,
над мен звезди, луна.
Прохладна късна вечер,
душата пее още, още, още
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
yuliya2006 написа:
НЕКА ДА Е ЛЯТО И МОЯ ПОЗДРАВ ...
Един летен ден, аз вървя,
край мен море, вълни.
Топлина навсякъде струи,
душата пее лято, лято.
Един летен ден, аз вървя,
край мен, нивя безкрай.
И вятър леко ги поклаща
а те отвръщат жита,жита.
Един летен ден, аз вървя,
край мен гора, ягоди бера.
А после на сянка спряла,
сърцето пее мечта, мечта.
Един летен ден, аз вървя,
над мен звезди, луна.
Прохладна късна вечер,
душата пее още, още, още
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Един летен ден, аз вървя,
край мен море, вълни.
Топлина навсякъде струи,
душата пее лято, лято.
Един летен ден, аз вървя,
край мен, нивя безкрай.
И вятър леко ги поклаща
а те отвръщат жита,жита.
Един летен ден, аз вървя,
край мен гора, ягоди бера.
А после на сянка спряла,
сърцето пее мечта, мечта.
Един летен ден, аз вървя,
над мен звезди, луна.
Прохладна късна вечер,
душата пее още, още, още
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Благодаря за хубавото стихче! :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол