Прочетен: 1042 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2011 00:08
ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН МЪДРЕЦ
Един журналист срещнал известен мъдрец заедно с малко момче. Вървели те като че ли без посока, някъде натам. Първият въпрос на журналиста бил към мъдреца:
- Бихте ли ми казали къде сте тръгнали, вие двамата?
Отговорът бил следният:
- Току-що взехме с моето момче своя пореден хонорар и бързаме да го изхарчим
- Бре! – учудил се журналистът – Може ли да споделите за какво ще го изхарчите?
Отговорът бил следният:
- Ще го изхарчим, разбира се, за хляб и зрелища.
Журналистът малко се смутил, но бързо се обърнал към момчето.
- А ти, малко момче, би ли споделил какъв искаш да станеш, когато пораснеш?
- Разбира се, чичко – отговорило момчето. – Аз когато порасна искам да стана малък и незабележим.
Това било достатъчно за професионалния журналист. Хукнал с новината към поредния хонорар. Така си мислил човечецът. А двамата странници продължили без посока, някъде натам.
От "Приказките на Вал"
Поздравления, Мъдрецо Вал!
Според мен детето е виждало съществената грешка на големите, че са твърде забележими, а повечето не могат да поемат отговорността за това, нито пък са достатъчно мъдри за да понесат последствията.
За съвремието в маниер: тибетска мъдрост.
Според мен детето е виждало съществената грешка на големите, че са твърде забележими, а повечето не могат да поемат отговорността за това, нито пък са достатъчно мъдри за да понесат последствията.
За съвремието в маниер: тибетска мъдрост.
Благодаря ти за предложеното тълкуване! Всичко около нас е една провокация! Понякога е провокация и това, което ние двамата с теб пишем. Ти сам каза, че имаме нещо общо в мисленето, макар че стилът ни е доста различен. Ами това може и да е вярно!
Поздравявам те!