Прочетен: 3396 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2010 23:59
Да обичаме и да пазим децата!
Те са нашето бъдеще!
Те са нашето спасение!
ОЧАКВАНЕ
Голяма къща. Двор. Разхвърляни играчки...
И слънцето все светъл ден плете.
И весел глъч, и много смях... Забавяш крачка
прочиташ надписа: Дом "Майка и дете"
Следобед. Малчуганите в престилки сини
приличат на разцъфнал пролетен букет.
А привечер - тъй както в детската градина,
и те очакват да ги вземат в пет...
До портата едно момченце цял час вече
си мисли нещо и минувачите следи.
А неговата маминка и тази вечер
не идва да го вземе - както по-преди.
От цяла седмица немирницата Ани
е най-послушното, най-кроткото дете,
на нея обещаха, че послушна ако стане,
то Баба Марта майка ще й доведе.
Те спомнят си за мъничкия Ради
как бе обвил с ръчички татко - като с венец.
И новата му майка, която шоколадчета раздаде...
А таткото, та той бил истински летец!
Нощ. Малките сънуват сън един и същи:
уж дворът вън е пълен с майки и бащи.
Те ги целуват... Хора, стъпвайте на пръсти...
Сънят пресладък никой да не наруши!
И.Н.
31.05.2010 23:34
Мой стих чета бели
като птици полетели
над влюбените преминете
сърдечно им се усмихнете ...
Галете всяко цвете всяка птица
всяка мъничка душичка
във сънищата се явете
и за мене напомнете ...
Искам да обикна всички
с нежен поглед очарован
да срещам красота мечтана...
Мой малки, мънички пчелички
кацайте по белите цветчета
нектари за меда ми съберете !
Стефан Чолаков
27 март 1987 - Враца
-
Детска истина
Не вярвам на живата истина
Нея я няма, тя не живей
В думите в днешното време
Тя е простреляна или е Убита !
Някой ми каза, просто не вярвам
Две деца, ученички
Деца мой, те всички са мой
Питали вчера за мен …
Проста детска наивност
Пред вратите железни затворени
Виждам огромната обич да рухва
В очите им тъжни разплакани !
Ей , Бога ми, ти си свидетел
Оставил съм нещо човечно
На тях на младите хора
Да търсят своя учител …
И ако имаше милиони деца
Такива честни, открити
Да търсят детската истина
Да търсят и смело да питат …
О , небеса ренесансови
И наука божествена
Ние няма да бъдем затворени
В античовешките закони !
Мой пчелички медоносни
Във Вас е бъдещето златоносно
Бъдете сладки във света
Със златен блясък във душа !
18 декември 1987 г. Стефан Чолаков
Затвора Враца
Това стихотворение „Детска истина” е на въображението. На мен ми съобщиха затворници, че две мой ученички са обикаляли затвора и са питали за учителя си другаря Чолаков. Всичко е възможно си мислех. Може би беше провокация, за да се разпространява, а може да е истина. Може би искаха да убият вътрешно в душата ми, мисълта ми, че не съм учител и няма да бъда учител. Защо ще ме търсят децата, мой ученички в затвора и ще питат за мен ? Това е невероятно нещо за затворник. Представях си ги как са се явили да питат за мен. Това е много силно преживяване.
Кое ги е накарало тези две деца на 11 години да тръгнат да търсят и питат за своят учител по физическо възпитание ? След като са научили, че съм затвора
Дано са щастливи децата ни. Децата на България.
Дано са щастливи децата ни. Децата на България.
Децата на България трябва да оцелеят, за да оцелеем и ние!
01.06.2010 00:10
http://vbox7.com/play:6450998e
Много здраве, щастие и усмивки за нашите деца!
Много здраве, щастие и усмивки за нашите деца!
Наистина понякога около нас наистина е много тъжно. Но да се надяваме и да вярваме. Пожелавам ти много усмивки в този слънчев ден!
01.06.2010 08:46
Макар и тъжно...
Макар и тъжно...
Приятелю, това стихотворение беше написано от един наистина много тъжен човек. Сега трябва да пожелаем на всички деца да бъдат щастливи!
Чрез тях всички ние сме безсмъртни!
А ние ще даваме цялата си любов за тях!
Честити и с много големи мечти да са децата ни!:))
Да ги разберем и да ги запомним!
Честити и с много големи мечти да са децата ни!:))
Благодаря, че надникна, прочете и коментира.
Вал те поздравява!
01.06.2010 22:39
:))
и с празника поздравявам:))
Чудесен стих!:)