Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2010 19:45 - Още една детска приказка
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2624 Коментари: 7 Гласове:
26

Последна промяна: 26.04.2010 20:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Приказка за добрата и лошата дума

 

         На полянката пред горското училище е тихо. Чува се само гласът на разказвача на приказки. Около него са се скупчили горските малчугани. Голямото междучасие. Няколко мечета, рижавата лисичка, сърничката с големите красиви очи, Eжко понесъл ябълката, която мама му даде за закуска, бобърчето от реката с острите зъбки и накрая двете зайчета – Скокльо и Сивушко. Двамата приятели са вперили поглед в разказвача и попиват всяка негова дума. А той им разказва поредната си приказка – приказка за другарството, за добротата.

         Приказката е към края си. Скоро тяхната мила учителка феята ще ги извика за новия учебен час. А на тях не им се тръгва. Припомнят си как възникна тяхното приятелство, а то не възникна никак лесно.

         Скокльо беше най-силното зайче в класа, Скачаше най-високо и най-далече, бягаше най-бързо. Винаги се перчеше и не позволяваше на никой друг да се похвали с нещо. В началото на учебната година в класа дойде ново другарче. Едно сивичко зайче, изплашено, с разтреперани ушички.  Беше пристигнало с майка си от другия край на гората. Дълго време бяха преследвани от лошия сив вълк, докато се приютят по тези спокойни места.

         Новото зайче бе посрещнато враждебно.

         - Хей, ти кой си? – кресна му Скокльо.

         - Аз се казвам Сивушко – скромно отговори новото зайче и отново потрепера с ушички.

         - Ха, ха, ха! – присмя му се Скокльо. Какъв ти Сивушко, та ти си един истински мърльо! Вижте какъв е проскубан и мръсен! Ще те наречем Смотльо, смотаняк такъв!

         Сивушко не каза нищо. Очите му се насълзиха, но той не промълви нищо. Седна си на чина и от този ден беше най-послушният ученик в класа.

         Но от тогава му се лепна този прякор.

Всеки му се подиграваше, но Сивушко не отвърна на никого. Скокльо го обиждаше и му се подиграваше при всеки удобен случай, а Сивушко винаги беше учтив и за всяко нещо благодареше. Съучениците свикнаха с неговата доброта и скоро престанаха да го закачат. Това още повече ядосваше Скокльо. Това продължи докато не се случи една случка, която изуми всички.

Всичко се случи в един пролетен ден. В гората беше топло и красиво. Учениците, както винаги играеха, гонеха се и се закачаха. Разбира се, пръв в игрите беше Скокльо, а Сивушко си стоеше настрана и се радваше на пролетните слънчеви лъчи. Скокльо търчеше из двора, перчеше се и скачаше, като винаги, най-далече. В края на полянката, в храстите почиваше една от онези змии, които винаги се сърдят, винаги съскат и понякога нападат малките горски обитатели. Именно при нея попадна горският храбрец Скокльо. При поредния си голям скок той се бухна право върху леля Змия, която се препичаше на слънце и си мислеше къде да си намери храна. Опасната лелка се разядоса, засъска и нападна слисаното зайче. Всички се разбягаха, запищяха и хукнаха накъдето им видят очите. В миг нашият герой остана сам. Вече виждаше как попада в ненаситната уста на змията, когато една малка лапичка прасна леличката по опашката. Змията реагира мигновено, обърна се  и клъвна притичалия се Сивушко по крачето. Това не стресна малкото зайче, то бързо отскочи настрана и хукна да бяга. През това време Скокльо вече беше далече от разигралата се схватка. Нали бягаше най-бързо. Това спаси големия храбрец. Сивушко също бягаше силно и скоро се озова на безопасно разстояние от ядосаната змия. Крачето го болеше и скоро се поду. Болката стана непоносима. Пред очите му притъмня и се строполи на земята.

Събуди се в бяло чисто легло и скоро разбра, че се намира в клиниката на доктор Га. Раничката от ухапването на змията се беше оказала достатъчно сериозна, за да се наложи малка операция. Горският доктор се беше постарал и след няколко дена здравето на малкото зайче се върна. Крачето му беше бинтовано, но доктор Га му обеща, че скоро ще може да ходи, ще се върне при майка си и няма да пропусне много от уроците на малката фея.

В един слънчев ден Сивушко се изтягаше в леглото и си мислеше за нещо свое, когато на вратата се почука и в стаята смутено пристъпи Скокльо. Приближи се до леглото на Сивушко и му подаде две морковчета и малка зелка.

- Това е за теб, Сивушко. Госпожата ме помоли да те попитам кога се връщаш при нас.

- Благодаря ти, приятелю – усмихна се Сивушко и подаде лапичка.

- Как така приятел? – искрено се учуди Скокльо – Та аз не съм ти приятел, аз те обиждах. И защо ми помогна?

- Защото трябваше да ти помогна, нали всеки ден сме заедно, нали учим в един клас, нали трябва да сме приятели. Ето, моята раничка ще заздравее, но не съм сигурен дали ти щеше да останеш жив. Трябваше ли това да се случи?

Скокльо замълча, размисли и изведнъж усмивката изпълни неговото лице.

- Разбрах те, приятелю! И ти благодаря.

И пое подадената му лапичка.

Така започна голямото приятелство между двете зайчета.

Ето приказката на разказвача вече свършва. Феята нервно потропва с краче и вика своите умници.  Всички те шумно нахълтват в класната стая, а най-накрая се настаняват и двете зайчета, двамата истински приятели.

 

Поука:

Приятел в нужда се познава.

Това го знаете, нали деца?

Истинската дружба задължава

ръка на всеки да протегнем

и винаги да казваме благодаря !

От "Приказките на Вал"



Тагове:   горско училище,


Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - Честно...
26.04.2010 23:35
аз не бих помогнала на гаднярчето. Нека съдбата го накаже и му даде поука. Заслужава си го.
цитирай
2. valben - Почакай,
26.04.2010 23:52
тази приказка има продължение. Когато я прочетеш може и да промениш мнението си. Иначе гаднярчето си е гаднярче, ама нали трябва да се оправи! :)))
цитирай
3. divna8 - Валбен, :):):)
28.04.2010 09:26
Подавам ти ръка и изричам : Благодаря :):):)
цитирай
4. анонимен - Приятелството!
30.04.2010 19:18
Най-висшата форма на общуването!(Според мен)
Беше ми приятно да прочета! Приказката е поучителна за всички възрасти...
" Кои са моите приятели?"-всеки трябва да си зададе този въпрос... Тези които се афишират, като такива, или тези които ще ни протегнат ръка в тежък миг? ...
Поздрави, valben!
цитирай
5. razkazvachka - някак си ми става тъжно
02.05.2010 12:51
заради скокльовците, пренебрегваме приятелите си...
цитирай
6. valben - Не тъгувай ! Истинските приятели са при нас!
02.05.2010 13:02
Скокльо е добро зайче. Той е един от любимите ми герои. Любимец е и на моята дъщеря. Когато беше малка си имаше малко зайче и го кръсти именно Скокльо. Сега го нарича Хектор. Ама нали Ахил утрепва Хектор в една стара приказка. Така че майсторлъкът е в това как да разкажеш една приказка. А една Разказвачка знае как, нали?
Поздрав от Вал!
цитирай
7. mmagy - Поздрави!:)
02.05.2010 14:13
Поздрави!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3508261
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031