Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 12:33 - Детска приказка
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3970 Коментари: 19 Гласове:
31

Последна промяна: 24.04.2010 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Приятели, развълнуван от едно стихотворение посветено на една прекрасна учителка и от новия постинг на allbi си припомних за моите по-стари приказки и реших да ви покажа една от тях. Надявам се, че ще бъдете снизходителни и няма много да ме критикувате.


ПРИКАЗКА ЗА ДИВОТО ПРАСЕНЦЕ И ЕЛЕНЧЕТО

 

         Сега ще ви разкажа историята на Грухчо – дивото прасенце от по-горния клас на горското училище. Той беше един доста мързелив ученик, редовно посещаваше учебните занимания, но в клас не слушаше, мислеше разни щуротии и често прескачаше до училищната лавка да си купува разни вкусотии. Много обичаше да си похапва жълъди, не се отказваше и от сладките коренчета и щом си ги купеше веднага ги излапваше и беше напълно доволен.

         Неговият приятел Еленчето често му се караше за неговия мързел, но винаги му помагаше да изкара някоя тройка и да не се излага.

         Беше един час по математика, в който техният преподавател по тази сложна наука господин Козльо изненада всички с решението си да пусне едно контролно за ужас на своите ученици. Задачите не бяха много трудни, но притесниха повечето от децата. Господин Козльо подръпваше брадичката си и внимателно наблюдаваше своите любимци. В края на средната редица седяха двамата приятели Еленчо и Грухчо. Стройното еленче бързо реши задачите и се замисли за малката сърничка от по-долния клас, а Грухчо засумтя и побутна приятеля си:

         - Хей, братче, я дай насам да препиша, хайде де!

         - Няма да ти дам, приятелю! Опитай се поне един път да си ги сметнеш сам. – решително заяви еленчето и затвори тетрадката си.

         - Ти не си ми никакъв приятел! Разбрах вече какъв приятел си! Предател такъв! – изгрухтя Грухчо и разбра, че този път ще си получи двойката.

         Звънецът би и прасенцето хукна към лавката да си купи нещо за хапване. Посрещна го леля Мецана. Тя също не беше в особено добро настроение защото току що госпожата й беше съобщила неприятната новина, че нейните внучета двете мечета отново са направили беля. Били се скарали, сбили се и провалили урока на добричката госпожа.

         . Хей, лелче, я ми дай оня големия пакет с жълъди и най-големия сладък корен. Давай ги бързо! – провикна се от прага гладното прасенце.

         - Я почакай малко – изръмжа ядосаната Мецана. – Имаш ли точно пари? Я си направи сметката. Дай точно пари, иначе няма да получиш лакомствата.

         Грухчо извади паричките, които майка му беше дала за закуска и започна да ги брои. Брои ги, брои ги, но така и не можа да ги преброи. Не можа да реши и тази проста задачка. Леля Мецана така и не му даде нито жълъдите, нито сладкото коренче, а Грухчо тръгна да търси своя приятел еленчето.

         Срещна го в двора. Навърташе се около сърничката и срамежливо  потропваше с копитца.

         - Хей, приятел, я ела насам – провикна се прасенцето. – Помогни ми, моля те!

         - Какво пак има? Казвай. – отвърна приятелчето му.

         Грухчо разказа как толкова много му се ядат жълъди и защо не може да си хапне.

         Еленчето се засмя и бързо изчисли сумата за закупуването на лакомствата и двамата останаха доволни. Те отново бяха приятели.

         Но сега вече прасенцето не се надуваше и не мързелуваше, а започна да се учи, а приятелят му помагаше с удоволствие. Следващото контролно по математика беше паметен за Грухчо. Той реши съвсем сам задачите и приятно изненада господин Козльо, който за пръв път му писа шестица. А Грухчо и Еленчето веднага се отправиха към леля Мецана, за да се почерпят със сладки коренчета и жълъди.

 

Поука:

Който се учи,

той ще сполучи.

Това сме го чували всички.

Но нека самички

да учим и смятаме,

а не да преписваме.

Защото всеки от нас

може да смята и да

внимава във час

и шестица той ще получи

ако от таз приказка се поучи.


От "Приказките на Вал"





Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - Приказка за сметките
24.04.2010 12:58
изобщо не е излишна!

Поздрави!
цитирай
2. valben - Дали си права аз не знам,
24.04.2010 13:28
но дечицата, според мен, трябва да се научат на неща, които са стойностни за тях. А за нас - ето това не го знам кое е стойностно.
цитирай
3. veninski - Поздрави и от мен!
24.04.2010 13:51
Поздрави и от мен!
цитирай
4. valben - И аз те поздравявам!
24.04.2010 14:10
И аз те поздравявам!
цитирай
5. scarlety - Хаха
24.04.2010 14:29
Неволята учи-както се казва!
цитирай
6. smile999 - Чудесно!
24.04.2010 19:02
Поздрави адашче!
Обожавам децата и често пиша за тях.:)
цитирай
7. valben - Хей, та каква неволя?
24.04.2010 19:11
scarlety написа:
Неволята учи-както се казва!


На прасенцето просто му се хапваше сладко коренче! Как няма да се научи да смята? :)))
цитирай
8. valben - Благодаря ти, адашченце!
24.04.2010 19:12
smile999 написа:
Поздрави адашче!
Обожавам децата и често пиша за тях.:)


Аз най-обичам да пиша детски историйки. Най-много ме кефят.
цитирай
9. divna8 - Чудесна приказка, Валбен! Приятно ме развълнува с нея .... :):):)
24.04.2010 19:49
Стойностно е да помним детските си години, за да не забравяме една мъдрост: "Човек се учи докато е жив!". Родителите поставят основите за добра памет на децата и събуждане на любознанието с ПОДХОДЯЩИ приказки; училището е призвано да събуди интереса към различните науки и да помогне на оформящата се още личност да опознае себе си, за да определи насоките си за развитие; висшето образование или професията затвърждават определени ценности, а животът продължава да ни учи... Вечни Деца сме на Природата и Вселената, дано са търпеливи...
Та, в този ред на мисли, много се зарадвах на приказката ти, защото и тя учи на важни неща децата! Успех в благородната мисия, Валбен! Да пишеш за деца е най-отговорно и най-вълнуващо, нали :):):)
цитирай
10. valben - Благодаря ти, divna8 !
24.04.2010 21:44
Досега тук не бях публикувал тези мои драсканици за деца. Не очаквах толкова радушен прием. Ще има и други подобни, обещавам! :)))
цитирай
11. allbi - чудна приказка, Вал :)
24.04.2010 22:52

тъжна съм за кой ли път
коленцата ме болят
цяла-рана съм до рана
бърборана, калпазана
шавам палаво не спирам
всичките наред нервирам
мама даже ме наказа
ъгъла сега да пазя
там до счупената ваза
дето бутнах от перваза ...
палаво съм аз момиче
ала знам, че ме обичат
тъжно гледам аз-сърничка
вече ставам най-добричка

цитирай
12. erato7 - Да, който се учи, той ще сполучи! ...
25.04.2010 08:37
Да, който се учи, той ще сполучи! Честичко им го напомням на моите умничета!:)))
цитирай
13. valben - А умничетата слушат ли? :)))
26.04.2010 07:35
А умничетата слушат ли? :)))
цитирай
14. erato7 - А умничетата слушат ли? :))) С...
26.04.2010 13:21
valben написа:
А умничетата слушат ли? :)))

Стараят се. Нали знаеш?:))))
цитирай
15. monaliza121 - Приказката
26.04.2010 15:16
Приказката е с щастлив край, като... в приказките...
цитирай
16. valben - Така е, ама попитай Прасчо!
26.04.2010 15:21
Той сега ше се напряга в горското училище-мъчилище и ще решава трудните задачки само и само, за да си похапва сладки коренчета! :)))
цитирай
17. kass - valben
28.04.2010 09:29
хах, този Грухчо много прилича на моя син :), разликата е само в това, че синът ми отлично си пресмята паричките за закуска :)...
Поздрави! :)
цитирай
18. valben - Браво на твоя син. Няма да остане без ...
02.05.2010 12:32
Браво на твоя син. Няма да остане без закуска момчето. Щ е се справя в живота. Да ти е жив и здрав!
цитирай
19. hel - Много ми хареса твоята приказка...
05.05.2010 00:55
Много ми хареса твоята приказка!
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3508084
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031