Прочетен: 3969 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2010 12:40
ПРИКАЗКА ЗА ДИВОТО ПРАСЕНЦЕ И ЕЛЕНЧЕТО
Сега ще ви разкажа историята на Грухчо – дивото прасенце от по-горния клас на горското училище. Той беше един доста мързелив ученик, редовно посещаваше учебните занимания, но в клас не слушаше, мислеше разни щуротии и често прескачаше до училищната лавка да си купува разни вкусотии. Много обичаше да си похапва жълъди, не се отказваше и от сладките коренчета и щом си ги купеше веднага ги излапваше и беше напълно доволен.
Неговият приятел Еленчето често му се караше за неговия мързел, но винаги му помагаше да изкара някоя тройка и да не се излага.
Беше един час по математика, в който техният преподавател по тази сложна наука господин Козльо изненада всички с решението си да пусне едно контролно за ужас на своите ученици. Задачите не бяха много трудни, но притесниха повечето от децата. Господин Козльо подръпваше брадичката си и внимателно наблюдаваше своите любимци. В края на средната редица седяха двамата приятели Еленчо и Грухчо. Стройното еленче бързо реши задачите и се замисли за малката сърничка от по-долния клас, а Грухчо засумтя и побутна приятеля си:
- Хей, братче, я дай насам да препиша, хайде де!
- Няма да ти дам, приятелю! Опитай се поне един път да си ги сметнеш сам. – решително заяви еленчето и затвори тетрадката си.
- Ти не си ми никакъв приятел! Разбрах вече какъв приятел си! Предател такъв! – изгрухтя Грухчо и разбра, че този път ще си получи двойката.
Звънецът би и прасенцето хукна към лавката да си купи нещо за хапване. Посрещна го леля Мецана. Тя също не беше в особено добро настроение защото току що госпожата й беше съобщила неприятната новина, че нейните внучета двете мечета отново са направили беля. Били се скарали, сбили се и провалили урока на добричката госпожа.
. Хей, лелче, я ми дай оня големия пакет с жълъди и най-големия сладък корен. Давай ги бързо! – провикна се от прага гладното прасенце.
- Я почакай малко – изръмжа ядосаната Мецана. – Имаш ли точно пари? Я си направи сметката. Дай точно пари, иначе няма да получиш лакомствата.
Грухчо извади паричките, които майка му беше дала за закуска и започна да ги брои. Брои ги, брои ги, но така и не можа да ги преброи. Не можа да реши и тази проста задачка. Леля Мецана така и не му даде нито жълъдите, нито сладкото коренче, а Грухчо тръгна да търси своя приятел еленчето.
Срещна го в двора. Навърташе се около сърничката и срамежливо потропваше с копитца.
- Хей, приятел, я ела насам – провикна се прасенцето. – Помогни ми, моля те!
- Какво пак има? Казвай. – отвърна приятелчето му.
Грухчо разказа как толкова много му се ядат жълъди и защо не може да си хапне.
Еленчето се засмя и бързо изчисли сумата за закупуването на лакомствата и двамата останаха доволни. Те отново бяха приятели.
Но сега вече прасенцето не се надуваше и не мързелуваше, а започна да се учи, а приятелят му помагаше с удоволствие. Следващото контролно по математика беше паметен за Грухчо. Той реши съвсем сам задачите и приятно изненада господин Козльо, който за пръв път му писа шестица. А Грухчо и Еленчето веднага се отправиха към леля Мецана, за да се почерпят със сладки коренчета и жълъди.
Поука:
Който се учи,
той ще сполучи.
Това сме го чували всички.
Но нека самички
да учим и смятаме,
а не да преписваме.
Защото всеки от нас
може да смята и да
внимава във час
и шестица той ще получи
ако от таз приказка се поучи.
От "Приказките на Вал"
Поздрави!
Обожавам децата и често пиша за тях.:)
На прасенцето просто му се хапваше сладко коренче! Как няма да се научи да смята? :)))
Обожавам децата и често пиша за тях.:)
Аз най-обичам да пиша детски историйки. Най-много ме кефят.
Та, в този ред на мисли, много се зарадвах на приказката ти, защото и тя учи на важни неща децата! Успех в благородната мисия, Валбен! Да пишеш за деца е най-отговорно и най-вълнуващо, нали :):):)
24.04.2010 22:52
тъжна съм за кой ли път
коленцата ме болят
цяла-рана съм до рана
бърборана, калпазана
шавам палаво не спирам
всичките наред нервирам
мама даже ме наказа
ъгъла сега да пазя
там до счупената ваза
дето бутнах от перваза ...
палаво съм аз момиче
ала знам, че ме обичат
тъжно гледам аз-сърничка
вече ставам най-добричка
Стараят се. Нали знаеш?:))))
Поздрави! :)
Поздрави!