Постинг
16.04.2010 20:03 -
Ако
АКО
Ако безумие крият
нашите изморени сърца,
тогава нашата същност
била е не път, а игра.
В призрачен свят са лудели
споделен миг,
година,
столетие,
щом само шум е останал
или изстинала пепел.
Ако в кръвта ни не грее
искрица,
усмивка
и глас,
единствено само сълзите
били са навярно при нас.
Не вярвам,
не искам да вярвам,
не мога да вярвам,
защото,
ако е тъй, ще се срути
смисълът на Живота!
Тогава ще трябва -
щом носим
в себе си не спомен, а мрак
от себе си да се опазим -
от този най-гибелен враг.
Ако безумие крият
нашите изморени сърца,
тогава нашата същност
била е не път, а игра.
В призрачен свят са лудели
споделен миг,
година,
столетие,
щом само шум е останал
или изстинала пепел.
Ако в кръвта ни не грее
искрица,
усмивка
и глас,
единствено само сълзите
били са навярно при нас.
Не вярвам,
не искам да вярвам,
не мога да вярвам,
защото,
ако е тъй, ще се срути
смисълът на Живота!
Тогава ще трябва -
щом носим
в себе си не спомен, а мрак
от себе си да се опазим -
от този най-гибелен враг.
1.
hristo27 -
БРАВО Вал!!!
16.04.2010 20:29
16.04.2010 20:29
БРАВО Вал!!!
цитирай
2.
анонимен -
:)
16.04.2010 20:41
16.04.2010 20:41
Много силно!
цитирай
3.
divna8 -
Поздрави, много философски размисъл !!! Врагът наистина се крие в нас... често :)
16.04.2010 20:45
16.04.2010 20:45
"...щом носим
в себе си не спомен, а мрак
от себе си да се опазим -
от този най-гибелен враг."
цитирайв себе си не спомен, а мрак
от себе си да се опазим -
от този най-гибелен враг."
Това е стихът, който си избрам за любим, от всички твои стихове!
цитирайАко дори сред пепел изстинала
сълзата оставя следа,
това път към Вяра и Смисъл е -
щом видиш в следата искра… :)
цитирайсълзата оставя следа,
това път към Вяра и Смисъл е -
щом видиш в следата искра… :)
Mnogo filosofiq..mnogo smisul...
Istinski 6tediovar!!
Pozdravi!
цитирайIstinski 6tediovar!!
Pozdravi!
се отплесвам по формата му - от долу нагоре, в тъмното
извива се като виолетовия змей от приказки блестящи
като цигарен дим в среднощното безмълвие -
завой, завой, завой - от края към началото, което
е условие и
роза неразцъфнала
от пъпката към корена
където корени се
смисъла...
цитирайизвива се като виолетовия змей от приказки блестящи
като цигарен дим в среднощното безмълвие -
завой, завой, завой - от края към началото, което
е условие и
роза неразцъфнала
от пъпката към корена
където корени се
смисъла...
своя най-голям враг или своя най -добър приятел. От нас зависи да изпълним живота си с мисъл- с усмивка, доброта и искрица любов. Иначе.....защо ли сме живели.....
цитирайневероятно е,невероятно като самия живот...
цитирайПрекрасно!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол