НЕ ЗНАМ ЗАЩО ГО НАПИСАХ

Изгарям във думите,

изгарям във страстите,

които не тлеят дори.

Аз вярвам единствено,

повярвайте, честен съм

само в моите, само мои мечти.

Дали ще намеря отклик не зная.

В този живот не за мъст съм роден,

и искам да усетя, там някъде в края.

че някой мислил е само за мен

дори и само за ден.

А пепел остана ми, аз в пепел се ровя,

за да открия искрица сама.

Обичайте се, мили приятели, моля,

и може да пролеете сълзица една.

Не искайте само при вас тя да се върне,

там където любовта е само за вас.

И не мръщете се, когато усетите,

че нещо не е наред – както при нас.

Човек е устроен така за да усвоява и съхранява хубавите моменти в живота си!
Много щастие ти пожелавам, Вал! Нека мечтата ти стане реалност!

Не търси отговор защо си го написал. Импулсът е повече от знание.

Разкош!

А стихотворението е чудесно и личи, че го пишеш с болка!

Аз винаги ще пазя моите щастливи моменти, колкото и малко да са те. А за пожеланията за щастие ти благодаря.

Ако ми трябваше отговор, може би нямаше да го напиша това нещо. Понякога някои неща се раждат импулсивно. При мен най-често така се случва.

Не съм толкова много раним. Раними са моите стихове. Благодаря ти за коментара.
С уважение: Вал

Защото и за го пиша вече един месец съшото !)) Поздрав !
Мисля те от оня край на Земята
и идвам всяка вечер уж , като Луната )

да се разочароваш от една любов,отколкото никога да не си я преживял"...Китайците имат своите мъдрости,но когато вихърът е в сърцето ти нещата изглеждат различно.Чудесен си.Поздрави :)

Сега го прочетох и няма как да не благодаря!