Постинг
19.03.2010 18:40 -
Размисли
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 1999 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 19:54
Прочетен: 1999 Коментари: 9 Гласове:
25
Последна промяна: 19.03.2010 19:54
РАЗМИСЛИ
Как така изгубих нещата,
които са вътре във мен -
несломимата воля, душата,
сърцето, оковано във плен?
Когато повярваха в мен,
защо в себе си аз не повярвах?
Пред мене пътят бе път-магистрала.
Аз своя път все през тръни прокарвах.
Защо днес суша владее живота ми?
Тъгата защо всеки ден се възражда?
А не за хляб страда гладът ми
и не за вода е моята жажда...
Как така изгубих нещата,
които са вътре във мен -
несломимата воля, душата,
сърцето, оковано във плен?
Когато повярваха в мен,
защо в себе си аз не повярвах?
Пред мене пътят бе път-магистрала.
Аз своя път все през тръни прокарвах.
Защо днес суша владее живота ми?
Тъгата защо всеки ден се възражда?
А не за хляб страда гладът ми
и не за вода е моята жажда...
...."Пред мене пътят бе път-магистрала.
Аз своя път все през тръни прокарвах."
Това важи и за мен!!!! Поздрави на теб
цитирайАз своя път все през тръни прокарвах."
Това важи и за мен!!!! Поздрави на теб
А ти съжаляваш ли, че този твой път е през тръните? Аз се нараних, но като че ли не съжалявам.
цитирайСамо който владее компаса на времето
си позволява да се движи на "щуромер".
т.е. - през тръните, без посока и път,
но да стигне там за където е тръгнал...
Поздрави за смелостта и желанието...
:):):)
цитирайси позволява да се движи на "щуромер".
т.е. - през тръните, без посока и път,
но да стигне там за където е тръгнал...
Поздрави за смелостта и желанието...
:):):)
През тръни уморено крачи,
проправя път в пустиня
отломки от живот разбит
реката на живота тежко влачи.
Сълзи браздят мъжкото лице,
вятър ги суши, отвява.
Но не съжалява влюбено сърце
готово в себе си света да побере.
ГЛАДКИТЕ ПЪТИЩА НЕ СА ЗА ТЕБ ПРИЯТЕЛЮ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайС ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Имаш дарбата и владееш изкуството да ни покоряваш със поезията си и да ни караш - не да я разбираме, а да повярваме в НЕЯ !
Поздравления, Маестро!
цитирайПоздравления, Маестро!
А не за хляб страда гладът ми
и не за вода е моята жажда...
Поздравления!
цитирайи не за вода е моята жажда...
Поздравления!
divna8 написа:
Само който владее компаса на времето
си позволява да се движи на "щуромер".
т.е. - през тръните, без посока и път,
но да стигне там за където е тръгнал...
Поздрави за смелостта и желанието...
:):):)
си позволява да се движи на "щуромер".
т.е. - през тръните, без посока и път,
но да стигне там за където е тръгнал...
Поздрави за смелостта и желанието...
:):):)
Но щуромерът започна нещо да се изморява! За жалост!
slavei написа:
През тръни уморено крачи,
проправя път в пустиня
отломки от живот разбит
реката на живота тежко влачи.
Сълзи браздят мъжкото лице,
вятър ги суши, отвява.
Но не съжалява влюбено сърце
готово в себе си света да побере.
През тръни уморено крачи,
проправя път в пустиня
отломки от живот разбит
реката на живота тежко влачи.
Сълзи браздят мъжкото лице,
вятър ги суши, отвява.
Но не съжалява влюбено сърце
готово в себе си света да побере.
Само да знаеш колко си точна!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол