Постинг
13.03.2010 13:40 -
Отнесен във времето
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3128 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2010 14:18
Прочетен: 3128 Коментари: 21 Гласове:
28
Последна промяна: 13.03.2010 14:18
ОТНЕСЕН ВЪВ ВРЕМЕТО
Днес отнесен във времето
в дните лутам се гузен.
Още топли ме спомен
и се храня с илюзии.
Стих се ражда в душата ми,
стих, който никой не иска.
Огън изгаря сърцето ми,
а то тъгува наистина.
След надеждата тичам,
над проблеми умувам.
Влюбен съм във момиче,
което нощем сънувам.
Все черното с бялото
смесвам с упование.
Мое нежно проклятие,
може би, напразно старание.
Дали на някого нужен съм
в сън натрапчив, повярвал в заблуда.
Защо отнесе ме, време?
Време е да се събудя.
Отново мисли от дневника на Боян Пенев
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
Откачалката има стомашни колики и ученич...
Изоставени замъци от спомени
Поздрави Valben! Хубав и слънчев ден!
цитирайАко не си влюбен, няма да си поет.:)
Сродно души, лирични!Родени с любов и ще си заминем с нея.
Чудесен е стихът ти!
цитирайСродно души, лирични!Родени с любов и ще си заминем с нея.
Чудесен е стихът ти!
Че денят е слънчев, съгласен съм. Но, че е влюбен, ти го усети. Надявам се и други да го усетят. Но нека да не им се сърдим, че са на друга вълна. А аз ще обичам, винаги ще обичам!
цитирайsmile999 написа:
Ако не си влюбен, няма да си поет.:)
Сродно души, лирични!Родени с любов и ще си заминем с нея.
Чудесен е стихът ти!
Сродно души, лирични!Родени с любов и ще си заминем с нея.
Чудесен е стихът ти!
но не искам да съм влюбен поет. Искам да съм разбиран и някой да вярва в мен.
Поета винаги е влюбен, това е неговото бреме Вал!Влюбен в живота, в изгрева и залеза, в морето...във всичко красиво.А за разбирането, не само ти си неразбран, явно много празни душИ не ни разбират.На мен са ми намеквали, че поетите са "леко мръднали"
Болно ми е, че има такива хора.За мен са празни, кухи вътре.
цитирайБолно ми е, че има такива хора.За мен са празни, кухи вътре.
Не се събуждай от този прекрасен сън, Valben!
Показвайки тази любов, която струи от стиховете ти със сигурност ще бъдеш разбран и ще повярват в теб! Не спирай да обичаш!
цитирайПоказвайки тази любов, която струи от стиховете ти със сигурност ще бъдеш разбран и ще повярват в теб! Не спирай да обичаш!
Разнежил си се, поете...
Поздрави от Родопите!
цитирайПоздрави от Родопите!
ckarlet написа:
Не се събуждай от този прекрасен сън, Valben!
Показвайки тази любов, която струи от стиховете ти със сигурност ще бъдеш разбран и ще повярват в теб! Не спирай да обичаш!
Показвайки тази любов, която струи от стиховете ти със сигурност ще бъдеш разбран и ще повярват в теб! Не спирай да обичаш!
Този сън наистина е прекрасен. Разбран ли - едва ли? Но аз се радвам и на малкото. Пожелавам ти го и на теб!
veninski написа:
Разнежил си се, поете...
Поздрави от Родопите!
Поздрави от Родопите!
Я да се опомня бързо! Благодаря ти за присъствието. То ме зарежда положително. Благодаря ти!
10.
анонимен -
И аз съм така !)))
13.03.2010 17:26
13.03.2010 17:26
Ще се събудиме , кат бели мечки
отръсващи от козината си снега ,
Не е живот да спиш до ел . печки
и да пропуснеш пролетта .)
Пролет иде !) Буди се !)
цитирайотръсващи от козината си снега ,
Не е живот да спиш до ел . печки
и да пропуснеш пролетта .)
Пролет иде !) Буди се !)
.....оооо0................
... (......)......0оооо...
.....)..../.......(......)...
....(__).........).... /....
...................(__/.....
........аз бях.............
.........ТУК!..............
цитирай... (......)......0оооо...
.....)..../.......(......)...
....(__).........).... /....
...................(__/.....
........аз бях.............
.........ТУК!..............
Вкопчени в задрямалостта на сегашното,
с одрипавели проблеми,
отнесени от пулса на времето,
със нишки сребристи,
надиплени, смутени,
познали меланхоличната
краска на бремето,
отпили вкус бадемов
на черното...цялото...
влюбени в пречистващо бялото,
даже от никого неразбрани,
непомилвани, неприласкани
прелива в нас приказна надежда
и от унес летаргичен ни извежда
с вяра, с упование зарежда,
че в този свят голям
никой не е сам -
едно сърце за всекиго тупти
и по пътеки бели
към него ни повежда.
цитирайс одрипавели проблеми,
отнесени от пулса на времето,
със нишки сребристи,
надиплени, смутени,
познали меланхоличната
краска на бремето,
отпили вкус бадемов
на черното...цялото...
влюбени в пречистващо бялото,
даже от никого неразбрани,
непомилвани, неприласкани
прелива в нас приказна надежда
и от унес летаргичен ни извежда
с вяра, с упование зарежда,
че в този свят голям
никой не е сам -
едно сърце за всекиго тупти
и по пътеки бели
към него ни повежда.
поетите! За това им завиждам - нямат граници ни във времето но в пространството!
Отнесен, но я какво си сътворил ;-)))
цитирайОтнесен, но я какво си сътворил ;-)))
Отнесен, ама наистина отнесен. Ами такъв съм си.
цитирайПонякога се оставяме това, което е в нас да ни приспива ... и не можем да се събудим за онова, което ни е докоснало ...
Хубав ден!!
цитирайХубав ден!!
Точно така се получава, но понякога просто е наложително да се събудим ! Но животът все пак продължава...
цитирайСЪБУЖДАНЕ
Време беше да се събудя
след толкова дълго сънуване,
за да открия учудена -
любовта съществува.
Колко малко ни трябва,
за да бъдем щастливи:
някой с нас да се радва
на това, че сме живи...
И това, и предишното са включени в първата ми книжка "Пречистващ плач" (1994г.). След толкова години все още мисля същите неща...
цитирайВреме беше да се събудя
след толкова дълго сънуване,
за да открия учудена -
любовта съществува.
Колко малко ни трябва,
за да бъдем щастливи:
някой с нас да се радва
на това, че сме живи...
И това, и предишното са включени в първата ми книжка "Пречистващ плач" (1994г.). След толкова години все още мисля същите неща...
Благодаря за стихчето! Ето това само ще кажа:"...че в този свят голям
никой не е сам - едно сърце за всекиго тупти" . това са твои думи. А моето сърце продължава да тупти за всички. Но такъв е животът. Да му се радваме и да обичаме.
цитирайникой не е сам - едно сърце за всекиго тупти" . това са твои думи. А моето сърце продължава да тупти за всички. Но такъв е животът. Да му се радваме и да обичаме.
А на теб, mamas, просто нищо не мога да кажа. Не е необходимо да казвам. Само ще си чета твоето стихче и ще го помня завинаги(
цитирайА освен на другите и на нас тук в блога, за да ни зареждаш с чудесни стихове!!!
цитирайРадвам се, че поне на някого съм нужен. А стихове ще има, не се съмняввайте приятели, че ще има.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол