Прочетен: 5033 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2010 16:15
ПРИКАЗКА ЗА БАБА МАРТА
Ще се опитам да ви разкажа една история, която вероятно се повтаря всяка година. Ние всички знаем, че Баба Марта има цели единадесет братя. Някога много отдавна, още когато Баба Марта беше млада, братята и тяхната сестричка си живееха задружно, никога не се караха и бяха щастливи. Не че сега не си живеят щастливо, но все нещо се карат, а Баба Марта все ги навиква. Та чуйте сега какво се случи.
Една година всички братя и сестрата взеха решение през есента да оберат гроздето от лозето и да направят от него вино. Да имат с какво да се топлят през зимата. Речено-сторено. Всички се потрудиха както се полага, а Баба Марта беше най-пъргава и прилежна. Цяла есен се занимаваха с тази дейност и в края на годината всеки един от тях си имаше по едно буренце руйно вино. Най-много се радваше, разбира се, Баба Марта. Тя си прибра своето буренце, скъта го в ъгъла на мазето и с нетърпение зачака да опита виното. Реши да почака, та благословената течност да отлежи, както си му е редно.
Случи се люта зима. Братята често посягаха към чашката – да се постоплят през дългите зимни нощи. Като най-активни в тази дейност се отличиха Голям Сечко и Малък Сечко. Те двамата бяха най-буйните и безразсъдните. Особено Малкият Сечко. Той и без това си беше най-малък, ама вършеше лудории поне за двамина. Всички хапваха и пийваха на корем и скоро техните буренца започнаха да се изпразват. А зимата не свършваше.
Една вечер братята се излежаваха покрай разпаления огън, замезваха и попийваха.
- Хей, братя – обади се Голям Сечко, - я дайте от вашите буренца, че моето нещо е пресъхнало.
- Стига, бре! – скара му се Малък Сечко – Моето отдавна пресъхна, а като гледам и в другите не е останало много.
Всички подскочиха и с изненада установиха, че буренцата им са празни. Търсиха, търсиха, нищо не намериха, но все пак в ъгъла на мазето откриха закътаното отлежаващо буренце на сестра им.
- Хайде да си налеем по една чашка и да си траем. Сестра ни нищо няма да забележи – предложиха Сечковците.
Така и направиха. Разбира се, всички приеха предложението. Наляха, отпиха и им хареса. Същото се повтори и на следващата вечер, и на по-следващата...
Пролетта вече пристигаше, а Баба Марта все очакваше винцето й да поотлежи. Виждаше, че братята й са много весели и им се радваше.
Реши да ги изненада чак през пролетта. Зимата вече си беше заминала. Една вечер Баба Марта сготви вкусните си гозби и покани братята. Разположиха се юнаците около масата, а сестра им тръгна да им налее от своето отлежало вино.
Като разбраха какво ще се случи, братята се изнизаха гузно още преди да чуят яростния писък откъм мазето:
- Проклетници! Какво сте направили? Ах, да ми паднете!
Разярената старица изскочи от мазето и хукна да гони своите братя, като кълнеше и трошеше всичко около себе си. Изви се истинска буря. Баба Марта задърпа, закъса постелки и одеяла. Заваля сняг. Дълго плака, а валежите не преставаха.
По едно време се замисли. Беше разбрала, че няма да опита от винцето си, но все пак нали обичните й братя го бяха изпили, а не някой разбойник. Та нали тя го беше правила и за тях. Засмя се и отново всичко просветна. Утрото щеше да бъде слънчево.
Похапна, потърси чашка да накваси пресъхналото си гърло и като не откри винцето си отново се разбесня. След малко отново се успокои и така продължи целия месец.
А дечицата запяха песенчицата:
„Баба Марта кат’ дете
Ту заплаче, ту се смей”
Та това е историята. На мен много ми хареса и винаги ще си спомням за добрата Баба Марта, когато уж пролетта е вече при нас, а изведнъж завали сняг. Какво да се прави, та нали Баба Марта все пак е жена!
Вместо поука:
Щом Баба Марта се засмее
изтичай пак навънка ти.
Тогава птичка ще запее,
игри любовни завърти.
Ако пък Баба Марта се намръщи
отново бързай и не се бави
Прибирай се направо вкъщи,
че буря може да те връхлети.
А Баба Марта е чудесна.
Закичва мартенички тя.
Приятели, да я поздравим със песен
и много обич в нашите сърца.
Поздрави!
Поздрави!
Обичам приказките, а твоята е много хубава!
Искам да те закича и теб за здраве, щастие и любов с една хубава мартеничка!:))
http://bla.blog.bg/photos/26573/original/1210423140_187.jpg
Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Във гората кукуряк
ни се е засмял отколе.
С мартенички по света
всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта?
Кой цветята не обича?
Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Колко слънце и възторг
блика в сините простори!
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка, докато стигнала до река Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.
Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи, където и по света да се намираме
Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Във гората кукуряк
ни се е засмял отколе.
С мартенички по света
всякой си ръката кичи.
Кой не чака пролетта?
Кой цветята не обича?
Мартенички! - Светъл знак
на пробудената пролет.
Колко слънце и възторг
блика в сините простори!
Трогнат съм от стихчето за поздрав. Благодаря ти.
Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка, докато стигнала до река Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.
Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи, където и по света да се намираме
Твоята легенда за мартеничките наистина ме развълнува. Нека да сме здрави и живи и наистина да бъдем българи.
Честита да бъде и за теб, приятелко. Благодаря ти.
ПОЗДРАВИ ЗА ПОСТИНГА!
но с него се постига всичко!
Здрав бъди
и в живота всичко ще постигнеш ти! :)
Честита Баба Марта и на теб. Здравето да не те оставя през цялата година!
