Постинг
16.09.2022 13:29 -
Думи с мирис на спомени
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2805 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2022 13:30
Прочетен: 2805 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 16.09.2022 13:30
Ароматите са ключета към спомени, чиито неясни силуети се опитвам да вплътня с думите.
Вдишвам с пълни гърди. До петите опитвам да вдъхна -
Аромат на липи и на мед, топло жълто ме лъха -
и отваря се бяла врата към уютната кухня.
Баба чай ни вари, липов чай под стрехите изсъхнал.
Масата с мушама. Върху печката чайник клокочи,
зад стъклото тъма и снежинки - с нослета ги сочим
Пет керамични чаши - понащърбени, без позлата,
но е толкова рано и чисто, и чаят дими ароматен...
От прозореца влиза блед светлик и снегът бял се роши.
И обути с ботуши, до ушите увити, вече вън сме изскочили.
...
Аромат на море. Вкус на пръски солени. Бяла пяна. Небе.
Пясък. Слънчево време. Отмалели тела върху кърпи
и бели чаршафи. Мирис на свобода. Синьо-белият мирис на лято.
Смесен лъх от "Нивеа", плажни топки и водорасли
...Вятър
пълни шепи със пясъка и го хвърля, и драска
и полепва навсякъде, дори по измитите праскови...
Вдишвам с пълни гърди. До петите опитвам да вдъхна -
Аромат на липи и на мед, топло жълто ме лъха -
и отваря се бяла врата към уютната кухня.
Баба чай ни вари, липов чай под стрехите изсъхнал.
Масата с мушама. Върху печката чайник клокочи,
зад стъклото тъма и снежинки - с нослета ги сочим
Пет керамични чаши - понащърбени, без позлата,
но е толкова рано и чисто, и чаят дими ароматен...
От прозореца влиза блед светлик и снегът бял се роши.
И обути с ботуши, до ушите увити, вече вън сме изскочили.
...
Аромат на море. Вкус на пръски солени. Бяла пяна. Небе.
Пясък. Слънчево време. Отмалели тела върху кърпи
и бели чаршафи. Мирис на свобода. Синьо-белият мирис на лято.
Смесен лъх от "Нивеа", плажни топки и водорасли
...Вятър
пълни шепи със пясъка и го хвърля, и драска
и полепва навсякъде, дори по измитите праскови...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
"Прочетох писмата ти от Пастух
Стенописи от Диан Костов Костинброд
"Прочетох писмата ти от Пастух
Ухае на детство и обич! :)))
цитирай
2.
marrta -
Привет, Чудо! Благодаря :) Сега вали много висок, широкоплещест и солиден дъжд...
17.09.2022 19:56
17.09.2022 19:56
Да, детство, лято, обич
цитирайМорето навежда мокрото си лице над пясъка
и по стъпките на пеликаните гадае
деня на твоето рождение от пяната.
Вън е ден на пролетно слънцестоене,
на шестнайсетте Людовици,
ден на гасене на свещите в театъра на Молиер.
Остави прозореца отворен, за да чуеш скрибуцането на колата,
в която под вълнено чергило спят актьорите с дрехи батистени.
Колата минава през хола ти, те са готови да играят за тебе безплатно,
обаче завесата нещо заяжда, не иска да се отвори.
Ти си разочарована. Цигарите ще навредят, а кафето е блудкаво.
Елизабет, тази дето измисли елизабетинската епоха,
разбърква жарта в камината със златна маша
и поклаща глава: "Колко жалко, че никой не пише сонети!"
Людовиците се събират в ъгъла, за да поделят Нормандското кралство.
Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.
Австрийските столове не събират прах, дамаската им може да изтрае дълго.
Предрешен Людовик е уредил в краката ти интимна среща.
Дамата не идва. След едночасово кралестоене, слугинята дотичва
и през сълзи на краля обяснява, че съпругът...
Сюжетът се завързва, но зад кулисите една актриса плаче
и трябва да я утешаваш.
Едно за друго са навързани нещата - отблясъци от цветя, отблясъци от хора.
Сенките търсят в съзнанието ти своето минало,
а ти търсиш в съзнанието им своето бъдеще.
Върху косата ще завали сняг,
той ще е пудра, изпусната от несръчен камериер.
По коловозните пътища колата понася ненаписаните монолози...
цитирайи по стъпките на пеликаните гадае
деня на твоето рождение от пяната.
Вън е ден на пролетно слънцестоене,
на шестнайсетте Людовици,
ден на гасене на свещите в театъра на Молиер.
Остави прозореца отворен, за да чуеш скрибуцането на колата,
в която под вълнено чергило спят актьорите с дрехи батистени.
Колата минава през хола ти, те са готови да играят за тебе безплатно,
обаче завесата нещо заяжда, не иска да се отвори.
Ти си разочарована. Цигарите ще навредят, а кафето е блудкаво.
Елизабет, тази дето измисли елизабетинската епоха,
разбърква жарта в камината със златна маша
и поклаща глава: "Колко жалко, че никой не пише сонети!"
Людовиците се събират в ъгъла, за да поделят Нормандското кралство.
Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.
Австрийските столове не събират прах, дамаската им може да изтрае дълго.
Предрешен Людовик е уредил в краката ти интимна среща.
Дамата не идва. След едночасово кралестоене, слугинята дотичва
и през сълзи на краля обяснява, че съпругът...
Сюжетът се завързва, но зад кулисите една актриса плаче
и трябва да я утешаваш.
Едно за друго са навързани нещата - отблясъци от цветя, отблясъци от хора.
Сенките търсят в съзнанието ти своето минало,
а ти търсиш в съзнанието им своето бъдеще.
Върху косата ще завали сняг,
той ще е пудра, изпусната от несръчен камериер.
По коловозните пътища колата понася ненаписаните монолози...
Търсене
За този блог
Гласове: 11645
Блогрол