Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2021 19:02 - Загубена в мрака
Автор: zabavnata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4623 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 27.11.2021 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Върна се назад. Всичко започна от една психоза, масова истерия... Медиите тръбяха за апокалипсис. Изведнъж пренареждаш всички приоритети и разбираш... Най-ценното е любовта. Без нея живота няма смисъл. Трупането на вещи става излишно. Живееш, за да прегърнеш любимите хора, да видиш усмивките им и да прочетеш в очите им: "Всичко ще бъде наред! С теб съм!"
***
Нямаше много деца в запустялото село, събираха се няколко софиянчета и то през летните месеци. Тони пръв донесе една интересна играчка - радиоуправляема лодка. Пускаха я в близкото езерце и направляваха нейния курс. Всички деца мечтаеха ... Сирма щеше да стане учителка, Иво полицай, Весето искаше да стане психолог, а Тони...  Всички му се изсмяха когато каза: "Аз ще създам супер компютър и вие ще изпълнявате всичко, което кажа, като тази лодка."...
Повечето деца изпълниха детските си мечти. Сирма и до днес преподаваше в малко градче на деца от начален курс. Иво не стана полицай, но пък беше един от най-добрите пожарникари. Весето стана журналист. Само за Тони никой нищо не знаеше. За последно бяха чули, че е заминал да следва информационни технологии в САЩ. Някои твърдяха, че работел за Пентагона, други, че работел за ЦРУ. Нищо категорично, само предположения и догадки. 
***
Беше болезнено.... ПСР през носа. Не знаеш нито коя е лабораторията, нито кой стои зад космонавтския костюм. Болка, пречупен отпор... Бръкнаха и в мозъка, буквално. След няколко часа получи смс, че всичко е наред, отрицателен. Отдъхна си. Повечето и колеги се страхуваха. Здрави трябваше да доказват, че са здрави, всеки подозираше другите като разпространители на зараза. Всеки срещу всеки! Много яко, няма що..
***
Една сутрин се събуди с ужасна болка в рамото. Сякаш някой трошеше ръката и... Запали лампата. Сигурно беше сънувала кошмар. Нямаше никой, но за това пък болката беше реална и дори се усили. Не беше тренирала, нито пък се беше ударила. Стори и се странно. Знаеше какво трябва да направи - пи болкоуспокояващо и намаза рамото и ръката с охлаждащ гел. Болката се притъпи.
Страхуваше се да сподели случващото се с когото и да е. Явно щяха да я помислят за луда.
***
Това бяха спомени, далечни, далечни... Каква беше връзката им с настоящето? А може би нямаше нищо общо.
Горчива усмивка се спусна по устните на Веселина. Седеше на студено легло в призрачна стая, нещо като полузатвор, полулудница. Къде ли се намираше? Кой и причини това?


Тагове:   Омега,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1938281
Постинги: 1615
Коментари: 6834
Гласове: 16770
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031