ПРИКАЗКА ЗА ПРЕКРАСНАТА ПЕПЕРУДА

В Старата гора преди години се живееше по съвсем друг начин. Всички животни бяха като братя. Всеки беше добър, внимателен и услужлив. Нямаше зло, нямаше престъпления. Големия сив Вълк и хитрата Лисана бяха истински приятели със Зайко, Ежко и другите дребосъци. Даже грозничкият Паяк притежаваше добро сърце и винаги помагаше на изпаднали в беда. И всичко това под мъдрото ръководство на Цар Лъв, който управляваше със здрава, но справедлива лапа. Приказката, която ще ви разкажа е именно за грозния, но с добро сърце, Паяк и една Прекрасна Пеперуда.

Летяла пеперудата из прохладния освежаващ въздух на Старата Гора. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд.

Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.

- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.

Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.

- Не се бой. Нищо няма да ти сторя. - спокойно казал паякът на уплашената пеперуда - Ще те пусна когато спре дъжда. Нека само да ти се порадвам, колко хубави са цветовете ти!

Минавали дни, а дъждът не спирал. Пеперудата все пърхала с крилца, но не можела да се откъсне от лепкавата паяжина и да полети, а паякът все повтарял:

- Моля те, остани в моята паяжина, толкова ми е хубаво е с теб, с твоите необикновени цветове! Тук ще бъдеш щастлива.
         А си мислил: „Дано никога не дойде слънчевият ден, в който трябва да те пусна!”

 - Не мога да остана. Аз съм родена да летя, а не да живея, оплетена в паяжина. Пусни ме! - молила се прекрасната пеперуда и пърхала с крилца.
         И от пърхането красивият прашец опадал от  крилата й и полепвал по паяжината, която засветила в чудни цветове. Паякът дори не забелязвал това, а само въздишал:

- Ако те пусна, дъждът ще измокри крилата ти, ще паднеш на земята и ще се удавиш. Не мога да те пусна.

Така продължавали да се нижат дъждовните дни. Всеки ден паякът се наслаждавал на пеперудата, говорил й, а тя го слушала мълчаливо. Вече не се и опитвала да полети.
         Една сутрин най-сетне дъждът спрял и изгряло слънце. И тъй като бил паяк с добро сърце, той се обърнал към пеперудата и онемял. В паяжината съзрял оплетено и безмълвно едно безцветно същество. От пърхането с крилца всичкия цветен прашец бил изпадал и пеперудата не била вече прекрасна, а една обикновена сива мушица.

- Ще останеш ли? – успял само да прошепне паякът.

Пеперудата отдавна вече не искала да лети и не пърхала с крила.
 - Ще остана. - тихо промълвила тя.

Мъдра приказка - басня. Трябва да се пазим от паяците с добри сърца, защото тяхната доброта ще ни унищожи. И аз ги срещам често.:)
Много ми хареса!

Иска ми се да кажа, че у всяка жена дреме красива пеперуда. Само че в днешно време и мъжете често са пеперудки - летят си волно и щастливо, докато не попаднат в нечия лепкава мрежа да им изтръскат прашеца:)))
Хубава приказка - и актуална в навечерието на най-женския празник Осми март! Весело посрещане с любимите жени в семейството! Поздрави, Вал!

Знам, че харесваш приказките. И се радвам, че и тази ти хареса. Но не се страхувай от паяци. Повечето от тях са безобидни.

Вени, аз не виждам във всяка жена красива пеперуда. А за пеперуд въобще не ми се говори. За мен е много по-важно какво има в главата на всяка мушица. Може и да е сивичка и видимо изморена, но да има желание да лети. И, повярвай, тя ще полети колкото и паяжината да грее оцветена от цветен прашец.
Поздрави от Вал!

Много хубава приказка, която обаче и тъжно ни подсеща за жертвите които дава красивото в ежедневието на живота ни. И социалната ни среда, с метафора гората, вече не е същата за споделяне на съпричастност и приятелство!
Припомних си че преди време и аз разказах една приказка, три горски вица, с главен герой Зайо Байо, който всички пиздравявали въпросителни " Здравей, как си?" (28.10.2018)
Остава да си пожелаем да споделяме любовта и красотата си само с тези, които също го правят!
Лекс

Вече нищо добро не се случва в Старата Гора. Постепенно тя се превръща в част от огромната световна джунгла. И ние вече не сме същите. Жалко, но това е самата истина. Все повече просветват пъстри паяжини и за някои в тях е топло и уютно.
Вал те поздравява!