Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2016 07:37 - Приказка за жабата от езерото
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 7149 Коментари: 20 Гласове:
34

Последна промяна: 09.07.2016 07:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ЖАБАТА ОТ ЕЗЕРОТО

Случи се по пладне. Слънцето безмилостно  огряваше езерото, но все пак полъхваше лек ветрец и принцесата се чувстваше добре. Вече беше започнала да свиква с еднообразието на това място. Тя внимателно слезе от листото на водната лилия, върху която събираше жарките слънчеви лъчи, необходими й за да не зъзне през дългата студена нощ. Отпусна тялото си в топлата вода и с няколко замахвания на задните си и предни крачета заплува.

Наистина беше време вече да свикне и като че ли бе започнала да се примирява. Доста време измина от нейната глупава постъпка да се влюби в онзи млад овчар. Точно това ядоса тогава магьосницата, която отговаряше за всички млади принцеси в приказния свят. И ето я сега, превърната в жаба, да се щури ден и нощ в това проклето езеро, за да чака някой объркан принц да я целуне, че да се оправи работата. Вече доста време си плуваше в езерото, грееше се на слънце, вечер мръзнеше и така ден след ден, нощ след нощ... Понякога и се искаше да заплаче, но не успяваше да пророни и сълза. Може би жабите никога не плачат? Все мислеше, мислеше...

И тогава го видя.

Висок, мъжествен, с дълга черна коса и тъжни блестящи очи. Мълчаливо отпуснал глава и той размишляваше, приседнал върху големия камък на брега. Нямаше начин да не е принц. На всяка цена трябваше да опита. Принцесата безшумно доплува до камъка, показа главата си от водата и пусна една от най-разкошните си жабешки усмивки.

Прошепна ласкаво:

- Хей, младежо! Вие принц ли сте?

Младежът се стресна, впери поглед във водата пред себе си и съзря говорящата жаба. Беше видимо ядосан. Не му вървеше и това си е... Отдавна му изтичаше времето да си намери принцеса, но все не успяваше. Ето и тази сутрин препускаше като луд до омагьосания замък с единствената цел с целувка да спаси спящата принцеса, ама и този път го изпревариха. Проклети чужденци! Когато пристигна всичко  беше отминало. Принцесата вече беше целуната и отнесена от един друг принц. А сега и тази жаба! Изпита желание да я прасне с нещо и да си тръгне, но нещо го възпря. Да, разбира се, та жабата говореше! Затова изпищя троснато:

- Разбира се, че съм принц. Не личи ли? А ти що за същество си? Как така говориш с човешки глас?

Отговорът не закъсня:

- Защото аз съм омагьосана принцеса, принце. Не си ли чел тази приказка? Бях много палава и ме наказаха. Сега чакам някой да ме целуне...

- О, не! – прекъсна я грубо момъкът. – Не с тези номера! Вече съм си патил от подобни целувки!

Реакцията на жабата беше неочаквана. Тя се разплака. От опуленото й око се отрони една истинска човешка сълза. Вероятно и жабите също плачат.

А принцът все пак беше добър. Той се смути, не каза повече нищо, протегна ръка и взе в длан треперещото същество. Допря го до устните си и зачака.

Само след няколко мига принцът различи пред себе си прекрасно полуголо момиче треперещо под прозрачната си мокра пелеринка. Руса, с искрящи истински сини очи и тяло тръпнещо от желания тя просто не можеше да бъде нещо друго освен принцеса.

По-нататък събитията се развиха мълниеносно. Принцът сграбчи принцесата, тръшна я на коня, който пасеше наблизо и за нула  време я отнесе в замъка.

Родителите и всички придворни приеха с недоверие новодошлата. Ама тя наистина ли е принцеса? И откъде е? Защо никой не я познаваше? Съмнението обзе всички. Нямаше го и огледалото, до което принцът преди време се допитваше, когато търсеше отговор на своите въпроси. Ако читателите си спомнят добре самият принц беше разбил чудното огледало, което на всички въпроси отговаряш с неизменното: „Трябва да се провери!”.  Сега всички вкупом си спомниха съвета на огледалото и взеха единодушно решение да проверят дали наистина доведеното момиче е принцеса. Трябваше да се използва теста с граховото зърно. Още същата вечер царедворците домъкнаха десетина пухени дюшека и ги натрупаха върху едно грахово зърно. Най-отгоре се разположи принцесата, нощта настъпи и всички зачакаха. Ако на сутринта се установеше, че момичето не е спало заради убиването на грахчето, всичко щеше да е напълно ясно. Принцесата щеше да си е истинска. Всъщност момичето наистина не заспа през цялата нощ, но не заради граховото зрънце, а заради очакването принцът да легне до нея и да я стопли. Това така и не се случи. Наложи се тестът да се повтори, даже да се потрети, като за третия опит бяха поставени цели три грахчета. Резултатът беше един и същ.

Скоро слухът за фалшивата принцеса се разнесе из цялото царство. Всички злорадстваха, всички се присмиваха, докато най-сетне самата зла магьосница чу за случилото се. Обзе я раздразнение, но след като нейни колежки започнаха да й подмятат, че не е веща в занаята, тя с едно махване на ръката си изпрати принцесата отново в езерото.

И всичко тръгна по старо му.

Случи се по пладне. Слънцето безмилостно  огряваше езерото, но все пак полъхваше лек ветрец и принцесата се чувстваше добре. Вече беше започнала да забравя случилото се с принца. Сега като че ли й беше все едно... Тя внимателно слезе от листото на водната лилия, върху която събираше жарките слънчеви лъчи, необходими й за да не зъзне през дългата студена нощ. Отпусна тялото си в топлата вода и с няколко замахвания на задните си и предни крачета заплува.

И тогава го видя.

Висок, мъжествен, с къса руса коса и искрящи от радост очи. Гордо вирнал глава той усмихнато наблюдаваше няколкото овчици, които пиеха вода от езерото. Нямаше никакъв начин да е принц. И все пак нещо трепна в нея. Реши да опита. Принцесата безшумно доплува до камъка, показа главата си от водата и пусна една от най-разкошните си жабешки усмивки.

Прошепна ласкаво:

- Хей, младежо! Вие нали не сте принц?

Младежът се стресна, впери поглед във водата пред себе си и съзря говорящата жаба. Устата му се разтегна в щастлива усмивка:

- Какъв ти принц?! Аз и принц... Караш ме да се смея. А ти си жаба, сигурен съм, че си жаба, но защо говориш? Толкова исках да чуя човешка реч и ето, че чух. Да, от жаба, но все пак чух! Не съм принц, овчар съм! А ти що за създание си?

- Аз съм омагьосана принцеса, момко. Не си ли чел тази приказка? Бях много палава и ме наказаха. Сега чакам някой да ме целуне...

Младежът я прекъсна с гръмогласен смях:

- Аз и четене на приказки?! Нямам време за това, мило жабче. А за целуване, ще те целуна, та ти си едно прекрасно говорещо жабче! Как така няма да те целуна?

Добрият овчар не каза повече нищо, протегна ръка и взе в длан треперещото същество. Допря го до устните си и весело намигна с око.

Какво се е случило по-нататък не ми е известно. Когато попитах разказвача на приказки за края на тази приказка, той ми предложи да се разходим до едно езеро и да проверим какво би могло да се случи. Все пак огледалото би казало: „Трябва да се провери!” Отидохме, разбира се. Там до езерото се намираше една скромна къщичка препълнена от подскачащи, крещящи и гонещи се руси дечица, а когато се спряхме до големия камък на брега на езерото съзряхме в топлата вода безброй жабки и два пъти повече попови лъжички.

Сега си мисля дали принцесата е щастлива, дали овчарят е щастлив и дали принцът е щастлив. Не знам, може би трябва да се провери!

От "Приказките на Вал"

http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo.1343779

http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo-2.1343830  

http://valben.blog.bg/poezia/2015/03/14/prikazka-za-princ-i-ogledalo-3.1345665

 

 




Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ysmivka - През 2017 ще
09.07.2016 10:26
очаквам с нетърпение продължението.
цитирай
2. anin - Хубава приказка,
09.07.2016 10:32
Приятна и поучителна :)
цитирай
3. troia - Привет, Вал!
09.07.2016 10:46
Приготвил си ни приказка - загадка.:)
Естествено, че завършва хубаво и всички са щастливи. В приказките стават добри чудеса. Принцесата - жаба бързо се научила да пие овче мляко и да яде овче сирене. Дори маски на лицето си правила, за да е още по-красива и бяла и нейният съпруг- овчар да я обожава. Принцът, който много търсел и избирал накрая се влюбил в една прислужница от двореца. Облякъл я в скъпи дрехи и със закон узаконил нейното знатно потекло. Който не бил съгласен, че тя е със синя кръв го очаквало смъртно наказание. Какво ли не прави любовта?!:))
Това е моето предложение за щастлив край на твоята весела и интересна приказка.
Поздрави!
цитирай
4. valben - Може пък и да стане!
09.07.2016 12:41
ysmivka написа:
очаквам с нетърпение продължението.


Само трябва да сме живи и здрави!
цитирай
5. valben - Благодаря, Анин!
09.07.2016 12:43
anin написа:
Приятна и поучителна :)


Радвам се, че така си усетила тази шашава история!
Поздрави от Вал!
цитирай
6. valben - Привет, troia !
09.07.2016 13:03
troia написа:
Приготвил си ни приказка - загадка.:)
Естествено, че завършва хубаво и всички са щастливи. В приказките стават добри чудеса. Принцесата - жаба бързо се научила да пие овче мляко и да яде овче сирене. Дори маски на лицето си правила, за да е още по-красива и бяла и нейният съпруг- овчар да я обожава. Принцът, който много търсел и избирал накрая се влюбил в една прислужница от двореца. Облякъл я в скъпи дрехи и със закон узаконил нейното знатно потекло. Който не бил съгласен, че тя е със синя кръв го очаквало смъртно наказание. Какво ли не прави любовта?!:))
Това е моето предложение за щастлив край на твоята весела и интересна приказка.
Поздрави!


Много ми хареса твоето предложиние за щастлив край на написаното, но нещо ме беше притеснило в края на тази приказка. Ще се опитам да ти обясня. Защо ли разказвачът на приказки ме заведе при големия камък до езерото? Та нали ние видяхме всичко - щастливите руси дечица, които говорят за всичко, което ти описваш - принцеса лапаща овче мляко и овче сирене, използваща маски за лице, бяла и хубава. Това добре, ама защо все пак се озовахме на брега на езерото? И какво видяхме в езерото? Разделихме се с разказвача и той ми обеща, че пак ще дойде, ама безпокойството си остана. И чак след време разбрах какво ме е разтревожило. Това беше необичайно високата популация на попови лъжички. И чак тогава се досетих, че ние, читателите, все пак не знаем какво се е случило след целувката между овчаря и жабата. Ами ако... Хайде стига с догадки, може пък и да се е случило. Все пак е необходимо да се провери!
Поздрави!
цитирай
7. hloris - А аз,аз не зная какво да кажа,
09.07.2016 15:49
освен че,когато влизам в тази страничка,се пренасям в един чуден,приказен свят,детето в мен окончателно се събужда...и после,после много трудно се връща в реалното ежедневие...изживяването е толкова истинско,по-точно съпреживяването с героите на приказката,че се отнасям..днес за малко да си оставя домочадието без обяд...

Тези приказки според мен трябва да се издадат на хартиен носител,за да могат повече деца да се докоснат до тях,а и възрастните,четейки им ги.
цитирай
8. hloris - Да напиша и аз нещо във връзка с приказката...
09.07.2016 17:31
Започвам...ето сега запъхтяна се прибирам от езерцето,поседях на камъка,и жабчетата ми разказаха следното,довериха ми се с една дума,на мен една голяма чума...Излъгах,жабчето беше едно-едничко,което беше избягало и се скрило под големия камък,защото не обича да спи следобяд...лудо жабче ви казвам,де да бях на негово място,но...да не се отплесвам..
Та това жабче под секрет ми разказа,че е дете на ...нашата омагьосана принцеса.
Как се е поличило това?!
Ами докато нашата принцеса била омагьосана,един ден разхождайки се в своето жабешко царство,то жабешкия цар минал покрай нея и се влюбил мигновено...Тя,естествено не го харесала,къде се е чуло и видяло принцеса да се влюби в жабешки цар...Та той се е наложило да я отвлече,и да я направи своя жена.Може би ще попитате как тогава тя се е срещнала с нейния овчар?!
Ами много просто...В следобедния пек жабешкият цар имал навика да си подремва,и нашата принцеса-жаба мигом се измъквала,покачвайки се на големия камък,за да чака така жадувания принц,който да и възвърне човешкия образ...
Но нали сами разбирате,че през това време тя народила на цар-жабок много,много жабчета,защото щеш-не щеш,тя била принудена да изпълнява своите съпружески жабешки задължения...
И така се народили куп жабчета,които имали уникалното свойство през нощта да бъдат жаби,а през деня да приемат човешки образ,и да си играят със своите полубратя и полусестри...а майка им,нашата принцеса,която набивала овче мляко и овче сирене,била много-много щастлива,виждайки всичките си деца заедно.
Но и много,много загрижена,особено за своите дъщери-жабчета,които нали били подобие на майка си,чакали на големия камък някой принц,който да ги целуне и превърне в принцеси...Но това не се случило,защото там само минавали овчари,мястото било затънтено,близо до гората...
А пък и нашия овчар много обичал своята принцеса,но много,много я ревнувал от жабешкия цар.Бил решил да пресуши езерото,и да хване и убие жабешкия цар,за да може да се успокои...
Това ми разказа малкото жабче днес,докато поседя
цитирай
9. hloris - Продължение:
09.07.2016 17:38
Та това ми разказа малкото жабче днес,докато чаках нашата принцеса да ме нагости с овче мляко и овче сирене.И аз докато го изям,то се скри,защото овчаря се приближи...и се уплаши милото.
Утре пак ще ходя,за да проверя дали жабешкото приказно езерце си е на мястото.
До утре...
цитирай
10. ysmivka - [quote=valben][quote=ysmivka]очаквам с нетърпение продължението.[/quote] Само трябва да сме живи и здрави![/quote]
09.07.2016 18:06
Това като пожелание или се оплакваш. Аз имам най-добрите учители по оцеляване.
цитирай
11. anin - Интересно би било...
09.07.2016 18:37
Ти и troia ако пробвате съвместно да измислите някоя нова приказка, имате доста въображение :)

п.п. Браво на Хлори, много ми хареса и нейната версия на приказката....
цитирай
12. valben - Привет, hloris !
09.07.2016 21:44
hloris написа:
освен че,когато влизам в тази страничка,се пренасям в един чуден,приказен свят,детето в мен окончателно се събужда...и после,после много трудно се връща в реалното ежедневие...изживяването е толкова истинско,по-точно съпреживяването с героите на приказката,че се отнасям..днес за малко да си оставя домочадието без обяд...

Тези приказки според мен трябва да се издадат на хартиен носител,за да могат повече деца да се докоснат до тях,а и възрастните,четейки им ги.


Хубаво е да се четат приказки, но не бива да се прекалява. Домочадието не трябва да остава без обяд! :}
цитирай
13. valben - Ето, че знаеш какво да кажеш!
09.07.2016 22:08
hloris написа:
Та това ми разказа малкото жабче днес,докато чаках нашата принцеса да ме нагости с овче мляко и овче сирене.И аз докато го изям,то се скри,защото овчаря се приближи...и се уплаши милото.
Утре пак ще ходя,за да проверя дали жабешкото приказно езерце си е на мястото.
До утре...


И го казваш много хубаво. Това, което си написала е чудесно. Може да бъде една съвсем нова приказка. Наистина може и така да е станало, но е възможно развитието на тази илюзия да е съвсем друго. Май малко от прочелите тази приказка са обърнали внимание на един много важен персонаж. И това е злата магьосница. А тя е важна и нейните действия са непредвидими. Неслучайно в приказката не е показано какво се е случило след целувката между жабата и овчаря. Една уважаваща себе си магьосница никога не използва една и съща магия. Ами ако този път магията е протекла в обратна посока? Нима не може да се появи един прекрасен жабок? Ето откъде идват малките жабчета и многото попови лъжички. А твоят цар жабок нека да лапа мухи и да си мечтае за хубавата жаба. Веднага ше попиташ - Ами откъде пък се появиха малките палави руси дечица? Уверявам те, приказният свят е препълнен от прекрасни принцове, принцеси, юнаци, добри и лоши люде. Те често прескачат от една в друга приказка и понякога читателите напълно се объркват. Но и тези дечица не са поставени случайно. И тяхното време ще дойде. Нека все пак да остане нещо и за нова приказка. :)))
цитирай
14. valben - Аз това си го пожелавам на всеки.
09.07.2016 22:16
ysmivka написа:
Това като пожелание или се оплакваш. Аз имам най-добрите учители по оцеляване.


И от какво да се оплаквам? Все още съм си цял целиничък!
цитирай
15. valben - Наистина би било интересно.
09.07.2016 22:23
anin написа:
Ти и troia ако пробвате съвместно да измислите някоя нова приказка, имате доста въображение :)

п.п. Браво на Хлори, много ми хареса и нейната версия на приказката....


Всъщност идеята за тази приказка ми дойде след като прочетох една от приказките на troia. Тя се досеща коя. А версията на Хлори е чудесна.
цитирай
16. donchevav - :)))) С какъвто се събереш, такъв и ...
10.07.2016 01:22
:)))) С какъвто се събереш, такъв и ставаш. Не винаги любовта пречиства и въздига - понякога завлича и в блатото - поне според някои добре запознати с материята свекърви:))) Нищо чудно от прословутата целувка на свой ред овчарят да се е превърнал в жабок. И така през деня двамата си квакат щастливо в езерото, наглеждат овцете и увеличават популацията на попови лъжички в региона, а нощем, сред доволно хъркащите издоени и нахранени животинки заспиват прегърнати - в човешките си образи, в поривите си към любов и семейно щастие с малка къщурка и много деца. От друга страна, като се замисля - не цамбуркаме ли всички ние по цял ден в едно голямо блато с надеждата по-скоро да мръкне и да се приберем на сухо в малката си, но уютна и сигурна къщичка - всеки при своя принц или принцеса?
Благодаря ти, скъпи Вал, за тоя приказен разкош! И - да, стана ми тъжно за оня принц - с тоя характер неговите жаби за целуване тепърва предстоят.
Поздрави, Вал! Такава мъдра приказка си написал - поздравления!
цитирай
17. valben - Здравей, Вени!
10.07.2016 10:02
donchevav написа:
:)))) С какъвто се събереш, такъв и ставаш. Не винаги любовта пречиства и въздига - понякога завлича и в блатото - поне според някои добре запознати с материята свекърви:))) Нищо чудно от прословутата целувка на свой ред овчарят да се е превърнал в жабок. И така през деня двамата си квакат щастливо в езерото, наглеждат овцете и увеличават популацията на попови лъжички в региона, а нощем, сред доволно хъркащите издоени и нахранени животинки заспиват прегърнати - в човешките си образи, в поривите си към любов и семейно щастие с малка къщурка и много деца. От друга страна, като се замисля - не цамбуркаме ли всички ние по цял ден в едно голямо блато с надеждата по-скоро да мръкне и да се приберем на сухо в малката си, но уютна и сигурна къщичка - всеки при своя принц или принцеса?
Благодаря ти, скъпи Вал, за тоя приказен разкош! И - да, стана ми тъжно за оня принц - с тоя характер неговите жаби за целуване тепърва предстоят.
Поздрави, Вал! Такава мъдра приказка си написал - поздравления!


Ама какво се получи! Бях замислил тази приказка като едно евентуално продължение на приказките за принца с огледалото. Имах вече и готов план какво може да се получи по-нататък. Обаче не очаквах такава активност на читателите. Техните предложения направиха на пух и прах моята концепция за цялото по-нататъшно повествование. Всъщност това ме зарадва много. Все пак приказките са живи и все още има някой, който да ги чете...
Благодаря ти, приятелко!
цитирай
18. valben - Благодаря!
10.07.2016 10:03
Благодаря и на всички, които прочетоха, разбраха и оцениха. А всички предложения са разкошни. Благодаря ви!
цитирай
19. pvdaskalov - * ! *
10.07.2016 17:58
Привет, Вальо!
Можеш ли да си представиш едно 73-годишно момче да прочете до края една приказка с уж познат сюжет!
Е, това съм аз. И ми беше много приятно.
Разказваш увлекателно.
Съжалявам, че около себе си в момвнта нямам внучета...
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирай
20. valben - Приятелю, Пиер,
10.07.2016 18:49
pvdaskalov написа:
Привет, Вальо!
Можеш ли да си представиш едно 73-годишно момче да прочете до края една приказка с уж познат сюжет!
Е, това съм аз. И ми беше много приятно.
Разказваш увлекателно.
Съжалявам, че около себе си в момвнта нямам внучета...
Бъди жив и здрав!
П и е р


Не е беда, че около теб нямаш внучета. Беда щеше да бъде ако имаше внучета, а те бяха вперили погледи в таблетите си, а ти да четеш за някаква жаба. А ние все още ставаме за приказки, нали. Е, не ставаме за спасяване на полуголи принцеси, ама карай, важното е да е весело. Тъй де, ама дай малко да си помечтаем...
Имаш уважението на Вальо!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506754
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031