Прочетен: 7188 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2016 07:49
ПРИКАЗКА ЗА ЖАБАТА ОТ ЕЗЕРОТО
Случи се по пладне. Слънцето безмилостно огряваше езерото, но все пак полъхваше лек ветрец и принцесата се чувстваше добре. Вече беше започнала да свиква с еднообразието на това място. Тя внимателно слезе от листото на водната лилия, върху която събираше жарките слънчеви лъчи, необходими й за да не зъзне през дългата студена нощ. Отпусна тялото си в топлата вода и с няколко замахвания на задните си и предни крачета заплува.
Наистина беше време вече да свикне и като че ли бе започнала да се примирява. Доста време измина от нейната глупава постъпка да се влюби в онзи млад овчар. Точно това ядоса тогава магьосницата, която отговаряше за всички млади принцеси в приказния свят. И ето я сега, превърната в жаба, да се щури ден и нощ в това проклето езеро, за да чака някой объркан принц да я целуне, че да се оправи работата. Вече доста време си плуваше в езерото, грееше се на слънце, вечер мръзнеше и така ден след ден, нощ след нощ... Понякога и се искаше да заплаче, но не успяваше да пророни и сълза. Може би жабите никога не плачат? Все мислеше, мислеше...
И тогава го видя.
Висок, мъжествен, с дълга черна коса и тъжни блестящи очи. Мълчаливо отпуснал глава и той размишляваше, приседнал върху големия камък на брега. Нямаше начин да не е принц. На всяка цена трябваше да опита. Принцесата безшумно доплува до камъка, показа главата си от водата и пусна една от най-разкошните си жабешки усмивки.
Прошепна ласкаво:
- Хей, младежо! Вие принц ли сте?
Младежът се стресна, впери поглед във водата пред себе си и съзря говорящата жаба. Беше видимо ядосан. Не му вървеше и това си е... Отдавна му изтичаше времето да си намери принцеса, но все не успяваше. Ето и тази сутрин препускаше като луд до омагьосания замък с единствената цел с целувка да спаси спящата принцеса, ама и този път го изпревариха. Проклети чужденци! Когато пристигна всичко беше отминало. Принцесата вече беше целуната и отнесена от един друг принц. А сега и тази жаба! Изпита желание да я прасне с нещо и да си тръгне, но нещо го възпря. Да, разбира се, та жабата говореше! Затова изпищя троснато:
- Разбира се, че съм принц. Не личи ли? А ти що за същество си? Как така говориш с човешки глас?
Отговорът не закъсня:
- Защото аз съм омагьосана принцеса, принце. Не си ли чел тази приказка? Бях много палава и ме наказаха. Сега чакам някой да ме целуне...
- О, не! – прекъсна я грубо момъкът. – Не с тези номера! Вече съм си патил от подобни целувки!
Реакцията на жабата беше неочаквана. Тя се разплака. От опуленото й око се отрони една истинска човешка сълза. Вероятно и жабите също плачат.
А принцът все пак беше добър. Той се смути, не каза повече нищо, протегна ръка и взе в длан треперещото същество. Допря го до устните си и зачака.
Само след няколко мига принцът различи пред себе си прекрасно полуголо момиче треперещо под прозрачната си мокра пелеринка. Руса, с искрящи истински сини очи и тяло тръпнещо от желания тя просто не можеше да бъде нещо друго освен принцеса.
По-нататък събитията се развиха мълниеносно. Принцът сграбчи принцесата, тръшна я на коня, който пасеше наблизо и за нула време я отнесе в замъка.
Родителите и всички придворни приеха с недоверие новодошлата. Ама тя наистина ли е принцеса? И откъде е? Защо никой не я познаваше? Съмнението обзе всички. Нямаше го и огледалото, до което принцът преди време се допитваше, когато търсеше отговор на своите въпроси. Ако читателите си спомнят добре самият принц беше разбил чудното огледало, което на всички въпроси отговаряш с неизменното: „Трябва да се провери!”. Сега всички вкупом си спомниха съвета на огледалото и взеха единодушно решение да проверят дали наистина доведеното момиче е принцеса. Трябваше да се използва теста с граховото зърно. Още същата вечер царедворците домъкнаха десетина пухени дюшека и ги натрупаха върху едно грахово зърно. Най-отгоре се разположи принцесата, нощта настъпи и всички зачакаха. Ако на сутринта се установеше, че момичето не е спало заради убиването на грахчето, всичко щеше да е напълно ясно. Принцесата щеше да си е истинска. Всъщност момичето наистина не заспа през цялата нощ, но не заради граховото зрънце, а заради очакването принцът да легне до нея и да я стопли. Това така и не се случи. Наложи се тестът да се повтори, даже да се потрети, като за третия опит бяха поставени цели три грахчета. Резултатът беше един и същ.
Скоро слухът за фалшивата принцеса се разнесе из цялото царство. Всички злорадстваха, всички се присмиваха, докато най-сетне самата зла магьосница чу за случилото се. Обзе я раздразнение, но след като нейни колежки започнаха да й подмятат, че не е веща в занаята, тя с едно махване на ръката си изпрати принцесата отново в езерото.
И всичко тръгна по старо му.
Случи се по пладне. Слънцето безмилостно огряваше езерото, но все пак полъхваше лек ветрец и принцесата се чувстваше добре. Вече беше започнала да забравя случилото се с принца. Сега като че ли й беше все едно... Тя внимателно слезе от листото на водната лилия, върху която събираше жарките слънчеви лъчи, необходими й за да не зъзне през дългата студена нощ. Отпусна тялото си в топлата вода и с няколко замахвания на задните си и предни крачета заплува.
И тогава го видя.
Висок, мъжествен, с къса руса коса и искрящи от радост очи. Гордо вирнал глава той усмихнато наблюдаваше няколкото овчици, които пиеха вода от езерото. Нямаше никакъв начин да е принц. И все пак нещо трепна в нея. Реши да опита. Принцесата безшумно доплува до камъка, показа главата си от водата и пусна една от най-разкошните си жабешки усмивки.
Прошепна ласкаво:
- Хей, младежо! Вие нали не сте принц?
Младежът се стресна, впери поглед във водата пред себе си и съзря говорящата жаба. Устата му се разтегна в щастлива усмивка:
- Какъв ти принц?! Аз и принц... Караш ме да се смея. А ти си жаба, сигурен съм, че си жаба, но защо говориш? Толкова исках да чуя човешка реч и ето, че чух. Да, от жаба, но все пак чух! Не съм принц, овчар съм! А ти що за създание си?
- Аз съм омагьосана принцеса, момко. Не си ли чел тази приказка? Бях много палава и ме наказаха. Сега чакам някой да ме целуне...
Младежът я прекъсна с гръмогласен смях:
- Аз и четене на приказки?! Нямам време за това, мило жабче. А за целуване, ще те целуна, та ти си едно прекрасно говорещо жабче! Как така няма да те целуна?
Добрият овчар не каза повече нищо, протегна ръка и взе в длан треперещото същество. Допря го до устните си и весело намигна с око.
Какво се е случило по-нататък не ми е известно. Когато попитах разказвача на приказки за края на тази приказка, той ми предложи да се разходим до едно езеро и да проверим какво би могло да се случи. Все пак огледалото би казало: „Трябва да се провери!” Отидохме, разбира се. Там до езерото се намираше една скромна къщичка препълнена от подскачащи, крещящи и гонещи се руси дечица, а когато се спряхме до големия камък на брега на езерото съзряхме в топлата вода безброй жабки и два пъти повече попови лъжички.
Сега си мисля дали принцесата е щастлива, дали овчарят е щастлив и дали принцът е щастлив. Не знам, може би трябва да се провери!
От "Приказките на Вал"http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo.1343779
http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo-2.1343830
http://valben.blog.bg/poezia/2015/03/14/prikazka-za-princ-i-ogledalo-3.1345665
09.07.2016 10:32
Естествено, че завършва хубаво и всички са щастливи. В приказките стават добри чудеса. Принцесата - жаба бързо се научила да пие овче мляко и да яде овче сирене. Дори маски на лицето си правила, за да е още по-красива и бяла и нейният съпруг- овчар да я обожава. Принцът, който много търсел и избирал накрая се влюбил в една прислужница от двореца. Облякъл я в скъпи дрехи и със закон узаконил нейното знатно потекло. Който не бил съгласен, че тя е със синя кръв го очаквало смъртно наказание. Какво ли не прави любовта?!:))
Това е моето предложение за щастлив край на твоята весела и интересна приказка.
Поздрави!
Само трябва да сме живи и здрави!
Радвам се, че така си усетила тази шашава история!
Поздрави от Вал!
Естествено, че завършва хубаво и всички са щастливи. В приказките стават добри чудеса. Принцесата - жаба бързо се научила да пие овче мляко и да яде овче сирене. Дори маски на лицето си правила, за да е още по-красива и бяла и нейният съпруг- овчар да я обожава. Принцът, който много търсел и избирал накрая се влюбил в една прислужница от двореца. Облякъл я в скъпи дрехи и със закон узаконил нейното знатно потекло. Който не бил съгласен, че тя е със синя кръв го очаквало смъртно наказание. Какво ли не прави любовта?!:))
Това е моето предложение за щастлив край на твоята весела и интересна приказка.
Поздрави!
Много ми хареса твоето предложиние за щастлив край на написаното, но нещо ме беше притеснило в края на тази приказка. Ще се опитам да ти обясня. Защо ли разказвачът на приказки ме заведе при големия камък до езерото? Та нали ние видяхме всичко - щастливите руси дечица, които говорят за всичко, което ти описваш - принцеса лапаща овче мляко и овче сирене, използваща маски за лице, бяла и хубава. Това добре, ама защо все пак се озовахме на брега на езерото? И какво видяхме в езерото? Разделихме се с разказвача и той ми обеща, че пак ще дойде, ама безпокойството си остана. И чак след време разбрах какво ме е разтревожило. Това беше необичайно високата популация на попови лъжички. И чак тогава се досетих, че ние, читателите, все пак не знаем какво се е случило след целувката между овчаря и жабата. Ами ако... Хайде стига с догадки, може пък и да се е случило. Все пак е необходимо да се провери!
Поздрави!
Тези приказки според мен трябва да се издадат на хартиен носител,за да могат повече деца да се докоснат до тях,а и възрастните,четейки им ги.
Та това жабче под секрет ми разказа,че е дете на ...нашата омагьосана принцеса.
Как се е поличило това?!
Ами докато нашата принцеса била омагьосана,един ден разхождайки се в своето жабешко царство,то жабешкия цар минал покрай нея и се влюбил мигновено...Тя,естествено не го харесала,къде се е чуло и видяло принцеса да се влюби в жабешки цар...Та той се е наложило да я отвлече,и да я направи своя жена.Може би ще попитате как тогава тя се е срещнала с нейния овчар?!
Ами много просто...В следобедния пек жабешкият цар имал навика да си подремва,и нашата принцеса-жаба мигом се измъквала,покачвайки се на големия камък,за да чака така жадувания принц,който да и възвърне човешкия образ...
Но нали сами разбирате,че през това време тя народила на цар-жабок много,много жабчета,защото щеш-не щеш,тя била принудена да изпълнява своите съпружески жабешки задължения...
И така се народили куп жабчета,които имали уникалното свойство през нощта да бъдат жаби,а през деня да приемат човешки образ,и да си играят със своите полубратя и полусестри...а майка им,нашата принцеса,която набивала овче мляко и овче сирене,била много-много щастлива,виждайки всичките си деца заедно.
Но и много,много загрижена,особено за своите дъщери-жабчета,които нали били подобие на майка си,чакали на големия камък някой принц,който да ги целуне и превърне в принцеси...Но това не се случило,защото там само минавали овчари,мястото било затънтено,близо до гората...
А пък и нашия овчар много обичал своята принцеса,но много,много я ревнувал от жабешкия цар.Бил решил да пресуши езерото,и да хване и убие жабешкия цар,за да може да се успокои...
Това ми разказа малкото жабче днес,докато поседя
Утре пак ще ходя,за да проверя дали жабешкото приказно езерце си е на мястото.
До утре...
09.07.2016 18:06
09.07.2016 18:37
п.п. Браво на Хлори, много ми хареса и нейната версия на приказката....
Тези приказки според мен трябва да се издадат на хартиен носител,за да могат повече деца да се докоснат до тях,а и възрастните,четейки им ги.
Хубаво е да се четат приказки, но не бива да се прекалява. Домочадието не трябва да остава без обяд! :}
Утре пак ще ходя,за да проверя дали жабешкото приказно езерце си е на мястото.
До утре...
И го казваш много хубаво. Това, което си написала е чудесно. Може да бъде една съвсем нова приказка. Наистина може и така да е станало, но е възможно развитието на тази илюзия да е съвсем друго. Май малко от прочелите тази приказка са обърнали внимание на един много важен персонаж. И това е злата магьосница. А тя е важна и нейните действия са непредвидими. Неслучайно в приказката не е показано какво се е случило след целувката между жабата и овчаря. Една уважаваща себе си магьосница никога не използва една и съща магия. Ами ако този път магията е протекла в обратна посока? Нима не може да се появи един прекрасен жабок? Ето откъде идват малките жабчета и многото попови лъжички. А твоят цар жабок нека да лапа мухи и да си мечтае за хубавата жаба. Веднага ше попиташ - Ами откъде пък се появиха малките палави руси дечица? Уверявам те, приказният свят е препълнен от прекрасни принцове, принцеси, юнаци, добри и лоши люде. Те често прескачат от една в друга приказка и понякога читателите напълно се объркват. Но и тези дечица не са поставени случайно. И тяхното време ще дойде. Нека все пак да остане нещо и за нова приказка. :)))
И от какво да се оплаквам? Все още съм си цял целиничък!
п.п. Браво на Хлори, много ми хареса и нейната версия на приказката....
Всъщност идеята за тази приказка ми дойде след като прочетох една от приказките на troia. Тя се досеща коя. А версията на Хлори е чудесна.
Благодаря ти, скъпи Вал, за тоя приказен разкош! И - да, стана ми тъжно за оня принц - с тоя характер неговите жаби за целуване тепърва предстоят.
Поздрави, Вал! Такава мъдра приказка си написал - поздравления!
Благодаря ти, скъпи Вал, за тоя приказен разкош! И - да, стана ми тъжно за оня принц - с тоя характер неговите жаби за целуване тепърва предстоят.
Поздрави, Вал! Такава мъдра приказка си написал - поздравления!
Ама какво се получи! Бях замислил тази приказка като едно евентуално продължение на приказките за принца с огледалото. Имах вече и готов план какво може да се получи по-нататък. Обаче не очаквах такава активност на читателите. Техните предложения направиха на пух и прах моята концепция за цялото по-нататъшно повествование. Всъщност това ме зарадва много. Все пак приказките са живи и все още има някой, който да ги чете...
Благодаря ти, приятелко!
Можеш ли да си представиш едно 73-годишно момче да прочете до края една приказка с уж познат сюжет!
Е, това съм аз. И ми беше много приятно.
Разказваш увлекателно.
Съжалявам, че около себе си в момвнта нямам внучета...
Бъди жив и здрав!
П и е р
Можеш ли да си представиш едно 73-годишно момче да прочете до края една приказка с уж познат сюжет!
Е, това съм аз. И ми беше много приятно.
Разказваш увлекателно.
Съжалявам, че около себе си в момвнта нямам внучета...
Бъди жив и здрав!
П и е р
Не е беда, че около теб нямаш внучета. Беда щеше да бъде ако имаше внучета, а те бяха вперили погледи в таблетите си, а ти да четеш за някаква жаба. А ние все още ставаме за приказки, нали. Е, не ставаме за спасяване на полуголи принцеси, ама карай, важното е да е весело. Тъй де, ама дай малко да си помечтаем...
Имаш уважението на Вальо!