Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2016 07:12 - Приказка за кристалното сърце
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 3967 Коментари: 14 Гласове:
32

Последна промяна: 27.02.2016 09:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА КРИСТАЛНОТО СЪРЦЕ

В приказната гора вече притъмняваше. А и на принца беше започнало да му писва. Не му вървеше на този принц и това си е! Все го премятаха и след това му се подиграваха. Що жаби беше изцелувал, що дракони беше надвил, но все не случваше на принцеса, която да е с добро сърце и да го обикне. Имаше и една, онази, която се убоде на вретено и проспа цели сто години, ама го изпревариха и той пак не успя. Тя може би заслужаваше, но не се получи и той започва лека полека да се отчайва. Доброто му сърце  постепенно започна да изстива, пък и годинките му натежаха. Сега на мода се беше появила една принцеса, чудна хубавица. Във всички кралства само за нея говорeха. Малкото младежи, които я бяха зърнали, повече не можеха да заспят. Сън не ги хващаше, ходеха като зомбита и само за нея бълнуваха – за нейната красота, нежност, лъчезарност  Красотата и държанието й бяха повече от странни. Принцесата никога не излизаше сред обществото, не присъстваше на балове и вечеринки, на разходка или в компанията на своите приятелки. Живееше в златна клетка  Слуховете за неземната й красота водеха своето начало от разказите на случайно успели да я видят в големия прозорец, обкован със златна решетка, гледащ към градината на замъка. Много младежи с часове се мотаеха из градината с плахата надежда да я зърнат поне за миг, а зърнеха ли я слуховете се разпространяваха мълниеносно.

Всъщност истината беше повече от проста. Както винаги става в приказките, при кръщаването на малкото момиченце, в суетнята отново бяха забравили да поканят онази злата орисница. Тя се беше разфучала, сама се самопокани и ориса детето да има кристално сърце. В началото това бе прието с облекчение, но злото вече беше посято и скоро стана ясно колко жестоко е  проклятието на старата бабушкера. Момичето порасна с кристално сърце, нежно, обичливо и страшно лесно наранимо. Беше необходимо само една малко вълнение и чудното сърце можеше да се разбие на стотици кристалчета  С една дума, принцесата беше орисана никога да не се влюби. И принцесата заживя самотна, без приятелки и приятели. От страх да не се разбие кристалното й сърце тя заживя без вълнение, без лоши мисли, но и без нещо, което да я зарадва. Само понякога я обхващаше необяснима тъга и нещо в нея прозвъняваше с чисти кристални нотки, но тя бързо се отдръпваше от прозореца и потъваше в своята самота.

Но да се върнем към нашия принц. Той беше вече доста опитен в търсене на принцеси и след като се наслуша на слухове, се зае сериозно със задачата да разбере истината. Знаеше много добре и как да се добере до търсената от него информация. Именно за това се намираше среднощ в приказната гора. Знаеше, че по това време и точно на това място можеше да открие орисниците, от които да измъкне, това, което се надяваше да му свърши работа. И не се излъга. В среднощния час и трите се бяха разположили около огъня и вече бяха напреднали с материала. Това помогна на принца да се приближи незабелязано до тях, да се притаи до големия паднал дънер и да се заслуша. Орисниците отпиваха от своето тайнствено питие, кокореха очи и гръмогласно се препираха. В момента одумваха онази злата. Както винаги не можеха да понесат силната й конкуренция и сипеха нападки срещу нея.

- Видяхте ли я, бе, колко е гадна? Отново се готви да ходи на кръщене. Какво ли ще измисли пак? – крещеше едната и току разбъркваше с черпак тайнствената течност в големия казан на огъня

- Да, ще измисли... Нищо не може да измисли докато сме ние! Добре, че сме ние. Ама и сегашните принцове са много тъпи, да знаете! – опитваше да я надвика втората, отпиваше от питието си и почесваше голямата брадавица на своя нос.  

Третата – най-малката, се държеше най-възпитано. Тя повече мълчеше и беше тъжна. По едно време въздъхна и се намеси в разговора:

- Все си мисля, че някой ще се досети какво да направи. А е толкова лесно. Трябва само някой да замени своето сърце с нейното. На нея й е необходимо само едно обикновено човешко сърце...  Толкова ли е трудно това, да подариш своето сърце?

Трите се умълчаха и внезапно прошепнаха: “Трудно е!” :

* * *

Вече трета седмица принцът пребиваваше като градинар в градинката срещу прозореца със златната решетка. Беше се променил до неузнаваемост. След като подслуша разговора на трите орисници той набързо състави план, дегизира се на обикновен ратай-градинар и срещу малък подкуп се озова в градината. Не че разбираше нещо от цветарство и градинарство, но не виждаше нещо по-удобно за осъществяване на своя план. Всъщност през целия ден се грижеше само за едно цвете. Красиво алено цвете. Беше го донесъл със себе си и всеки миг беше готов да го поднесе на принцесата. Само трябваше да я види. Но това така и не се случваше. Часовете минаваха, минаваха и дните, а от принцесата нямаше и следа. Само понякога долавяше откъм прозореца силно прозвъняване, но само толкова. Принцът вече се отчайваше и беше готов да рискува. Една сутрин реши да откъсне цветето, да се покатери с него по стената до златната решетка, да надникне и да връчи огненото цвете на принцесата. Само ако имаше възможност да я заговори той знаеше какво да каже и да направи. Посегна към цветето и вече почти го беше откъснал когато откъм прозореца прозвуча гневно звънтене, сякаш хиляди кристални чаши вибрираха в готовността си да се разпаднат на парченца и да полетят из вселената. Мигновено вдигна поглед и тогава я видя. Зърна едни прекрасни очи, вперени в него, вперени с гняв и изненада, съзря и една огромна болка. Принцът се изправи, посочи с ръка лявата част на гърдите си и извика:

- Не, принцесо, цветето не е за теб! Ето това е за теб, вземи го! То не ми е нужно. Ти имаш нужда от него! Вземи го и бъди щастлива!

В този миг проехтя гръм. Светкавици прорязаха небето над замъка. Земята се разтрепери. Принцът се свлече на земята и притихна.

Пробуди се бавно и мъчително. Имаше чувството, че е сръбнал от тайнствената напитка на трите орисници. Надигна се и първото нещо, което видя, беше огненото цвете. То не беше откъснато, беше вирнало красивите си цветове и леко се полюляваше на приятния ветрец. До него беше коленичело едно съвсем обикновено момиче. Но как така обикновено?! Това беше едно прекрасно момиче, което се усмихваше, протягаше ръка към градинаря и весело бъбреше:

- Но, принце, защо беше необходимо всичко това? Та аз знаех всичко от самото начало. Знаех и се надявах...

Принцът не я остави да продължи. Телата им се сляха в една нежна прегръдка и принцът усети не звъненето на кристалното сърце, а бързият ритъм на две съвсем обикновени човешки сърца

* * *

В среднощния час и трите се бяха разположили около огъня и вече бяха напреднали с материала. Орисниците отпиваха от своето тайнствено питие, кокореха очи и гръмогласно се препираха. Както винаги одумваха онази злата. Все не можеха да понесат силната й конкуренция и сипеха нападки срещу нея.

- Виждате ли колко е гадна? Отново се готви да ходи на кръщене, въпреки, че не е поканена. Много бързо забрави за кристалното сърце, което насади на нашата принцеса. Сега се е наканила да орисва и дъщеря й. Какво ли ще измисли пак? – крещеше едната и току разбъркваше с черпак тайнствената течност в големия казан на огъня.

- Ами, ще измисли... Нищо не може да измисли докато сме ние! И особено докато е с нас малката. Ние вече остаряваме, но малката все ще предприеме нещо – разкикоти се втората и многозначително погледна към падналия дънер, след това блажено отпи от питието си и почеса голямата брадавица на носа си.

Третата – най-малката, се държеше най-възпитано. Тя повече мълчеше и беше тъжна. По едно време въздъхна и се намеси в разговора:

- Все си мисля защо все още има толкова много зло на земята сред хората, та даже и в приказките? Толкова ли е трудно да се върши само добро?

Трите се умълчаха и внезапно прошепнаха: “Трудно е!”

От "Приказките на Вал"




Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zabavnata - Добро утро, Вал!
27.02.2016 08:46
Тази приказка звучи доста съвременно. Хубаво е да се заменят кристалните и каменните сърца с ... човешки.
Лек ден!
цитирай
2. katan - “Трудно е!”
27.02.2016 09:04
Не е. Трябва само да имаш обикновено, човешко, всеотдайно, сърце, което нито пророчествата, нито прокобите го стигат.
Хубава приказка, Вал. На мен ми хареса!
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
27.02.2016 09:14
"Орисници /наречници, рожделници, съдници/ в българските митове и приказки са три женски същества /сестри феи/, които ходят винаги заедно по света, посещават домовете с новородени деца и определят съдбата им. Това става в третата нощ след раждането им. Тяхното обиталище е на края на света при слънцето. Външния вид на орисницата не е точно визиран в народните представи. Най-често те са представяни като чернооки, тънки и високи, като първата е на около 18, втората на 25-30 , а третата около 30-35 години. Те са облечени в най-хубавата местна носия. По своето естество орисниците са типично наследство от матриархалната култура.
Техните предсказания били с толкова силно влияние, че никой не можел да ги отмени.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другиму под страх от онемяване.
В миналото хората наистина вярвали в съществуването им. Тъй като те прекрачвали прага на дома едва на третия ден след раждането, роднините на родилката задължително премитали двора, изпирали всички пердета и завивки, а на масата нареждали вкусни гозби и напитки. Оставяли в люлката всевъзможни дарове, лакомства, скъпоценности, с които молели орисниците да се смилят и благословят децата им, а не да ги наричат с лошо.
Смятало се, че това прави добро впечатление на орисниците и те били по-благосклонни.
В случай, че няколко дни след това мъничето се разболеело, това се приписвало на злата прокоба, донесена от орисниците.
Ако след третия ден бебето зачервявало бузки и започвало да наддава по-бързо, майка му била убедена, че е "орисано" с прекрасна съдба.
С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“." (http://legendite.blogspot/2009/11/blog-post_26.html)
Вальо, много е хубава приказката ти, особено с това, че вмъкваш интересни думи и изрази (ококорени, зомбирани и т.н.). Обаче орисниците винаги са ТРИ. Трябва да подчертаеш, че злата е самозванка, озлобена и мърсува като някои, на които мястото им не е в Парламента.
Поздрави!
П и е р

цитирай
4. anin - Чудесна е!
27.02.2016 09:23
Най-хубавата ти приказка!
цитирай
5. valben - Лек ден и за теб, zabavnata !
27.02.2016 12:52
zabavnata написа:
Тази приказка звучи доста съвременно. Хубаво е да се заменят кристалните и каменните сърца с ... човешки.
Лек ден!


Трудно е. Даже сега, при толкова напредналата сърдечна хирургия, подобна замяна е трудна. Все пак може да стане. Необходими са истински инвазивни чувства, вяра, надежда и любов!
Радвам се, че ме посети и прочете!
цитирай
6. valben - Привет, Катя!
27.02.2016 12:57
katan написа:
Не е. Трябва само да имаш обикновено, човешко, всеотдайно, сърце, което нито пророчествата, нито прокобите го стигат.
Хубава приказка, Вал. На мен ми хареса!


Радвам се, че хареса тази приказка! Напълно споделям тези твои думи за обикновеното човешко сърце! Така е!
Поздрави от Вал!
цитирай
7. valben - Олелеее, друже, Пиер!
27.02.2016 13:45
Та ти си написал като коментар цял трактат относно орисването и орисниците. Можеш спокойно да си пуснеш един постинг на тази тема. Но драсканиците на valben не са нещо претендиращо за достоверност, те даже и не са убедителни. Те са просто една приказка, в която всичко е възможно - и орисниците може да са повече от три, може да са стари или млади, може да са красиви или грозни. Те даже не са автентични. И четирите са самозванки. Те прескачат от една приказка в друга и вършат различни неща - и лоши и добри. В случая те не са толкова орисници, колкото симпатични вещици или Баби Яги. Тъй като вече се убедих, че си страшно наблюдателен, сигурен съм, че си забелязал неволните и волни препратки към други приказки и писания. Вал и Бен просто се забавляват без претенциите за нещо стойностно. Те много се радват когато драсканиците им биват разбирани и харесвани. Що се отнася до Парламента, все си мисля, че кикиморите са си тъкмо за там, въпреки, че там е пренаселено с подобни същества.
Благодаря, приятелю, за обширния коментар и грешките, които ми посочваш.
С уважение от Вал!
цитирай
8. ysmivka - Нарочно ги пишеш такива приказки,
27.02.2016 13:49
само аз да не ги разбирам. Признай си! :)
цитирай
9. valben - Здравей, anin!
27.02.2016 14:10
anin написа:
Най-хубавата ти приказка!


Аз повече си харесвам една друга приказка, много по-сериозна и много тъжна...
Благодаря ти, anin !
Вал те поздравява!
цитирай
10. valben - :)
27.02.2016 14:32
ysmivka написа:
само аз да не ги разбирам. Признай си! :)


Така е. Признавам си.
цитирай
11. donchevav - Красива приказка! Утвърждава &...
27.02.2016 21:05
Красива приказка! Утвърждава "даването" като добродетел. "Дайте и ще ви се даде"./"Евангелие от Лука"/. А без злото не може - без него и доброто би изгубило смисъл, щом няма с какво да се съизмерва!:)))
Споделям мнението на Ани - и за мене това е най-хубавата ти приказка! Поздравления!
цитирай
12. valben - Привет, Вени!
27.02.2016 21:59
donchevav написа:
Красива приказка! Утвърждава "даването" като добродетел. "Дайте и ще ви се даде"./"Евангелие от Лука"/. А без злото не може - без него и доброто би изгубило смисъл, щом няма с какво да се съизмерва!:)))
Споделям мнението на Ани - и за мене това е най-хубавата ти приказка! Поздравления!


Щом и ти го казваш може и да се съглася. Все пак с тъга си спомням приказките от старата гора и ми е мъчно, че животинчетата изчезнаха някъде. И Роби ми липсва...
Благодаря за поздравленията!
С много уважение от Вал!
цитирай
13. tryn - Едно народно поверие...
28.02.2016 03:14
С послание, че любовта може да победи всяко зло, предначертано от съдбата.
Пролетен поздрав,
цитирай
14. valben - Привет!
28.02.2016 09:43
tryn написа:
С послание, че любовта може да победи всяко зло, предначертано от съдбата.
Пролетен поздрав,


Как само го казваш - ЗЛО, ПРЕДНАЧЕРТАНО ОТ СЪДБАТА. Накара ме да се замисля.
Навън наистина е пролет, така че имаш пролетен поздрав и от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506211
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031