Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2016 06:16 - Приказка за момче, момиче и клинична пътека
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 4446 Коментари: 8 Гласове:
32

Последна промяна: 07.02.2016 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  ПРИКАЗКА ЗА МОМЧЕ, МОМИЧЕ И КЛИНИЧНА ПЪТЕКА   Историята, която ще ви разкажа, се случи в наши дни, здравната реформа вече здраво беше захапала болния български народ. В болницата на малкото градче, в което продължавах трудовия си път, беше приет по спешност студентът Благойчо. Приеха го с неуточнена диагноза в доста тежко състояние. С висока температура, бледост на кожата, видимо обезводняване на организма. Поставиха го на средно дълга клинична пътечка и лечението започна. Денят, в който болникът постъпи в болницата, беше като всеки друг ден. В отделенията гъмжеше от посетители и придружители, но при него не дойде никой. Момчето живееше на квартира и се учеше в института в съседния голям град. Никой през този ден не го посети, но на другия ден още сутринта в болничната стая връхлетя неговата хазяйка. Явно редовно не си беше плащал наема за квартирата. Това много се хареса на лекуващия лекар д-р Добринков, който спазваше непоклатимо златно правило. Той често казваше:            - Идеалният болен е болен с много близки и дълга клинична пътека!            Какво имаше предвид?            Докторът имаше твърде сериозни основания да мисли и да устоява тези свои думи. Според него близките подпомагат лечението на пациента, грижат се за диетата на болния, като носят подходящата за съответното заболяване храна, закупуват необходимите консумативи и при изписването не разглеждат много подробно представената епикриза. Също така на тях можеше да се разчита за прехвърлянето на техния болен от пътека на пътека.            В дългогодишната практика на д-р Добринков имаше безброй примери за това.            Веднъж чичото от село на един пациент с тежък кръвоизлив на стомашна язва беше донесъл на доктора за Нова година седем черва кървавица и половин търбух “бански старец”, обилно поръсен с червен пипер. Това го направил защото знаел, че лекуващия лекар трябва да се храни добре, за да приложи всички свои знания и умения в лечението на неговия човек.            Един грижовен зет поднасяше при всяко свое посещение шоколадови бонбони и бутилка коняче, за да може лекарят и обслужващия персонал да си отдъхнат след тежките грижи за обичната си тъща, която беше диабетичка.            А пък една тъща пристигна при зет си, страдащ от киселини в стомаха, мъкнейки цяла касетка лимони. След като разбра грешката си, признателната женица предостави своите цитрусови плодове на персонала и даже остана като придружител до окончателното оздравяване на зетя.              Близките нахлуваха всеки ден, обсаждаха болницата непрекъснато, по всяко време на денонощието. Те свиркаха, хвърляха камъчета по прозорците, караха болните да излизат навън по пижами, което безспорно увеличаваше процента на простудните заболявания през есенно-зимния период. Но това не беше лошо. Все пак те се намираха в болница под зоркия поглед на медиците.            Един любящ съпруг дори се беше изхитрил да се направи на болен, за да е цял ден близо до съпругата си, пациентка от кардиологичния сектор на втория етаж на болницата. В своята привързаност и старание стигна до инвазивна хирургия, където му поставиха цели два стента. И пак беше доволен.            Д-р Добринков много обичаше да се труди в своето отделение. Често оставаше дежурен и през цялото време беседваше не само с пациентите, но и с техните придружители и посетители. Даваше ценни съвети, грижеше се за прехвърлянето на нуждаещите се пациенти от пътека на пътека и печелеше сърцата на страдащите със своята доброта.    
          Но да се върнем към страдащия Благойчо. След посещението на разярената хазяйка, която си тръгна веднага, когато разбра, че наемателят й е жив, положението му се влоши още повече. Няколко дни кривата на температурния му лист приличаше с непрекъснатите си спадания и повишения, на някакъв безкраен планински гребен. Той отслабна, отказваше да се храни... И всичко до онзи ден, когато при него дойде едно момиче. Едно съвсем обикновено момиче, негова колежка от института. То приседна на крайчеца на леглото, тръсна къдрици и натопи в пластмасовото канче за вода няколко току-що откъснати кокичета. В същия миг на вратата се появи лекуващият лекар, който загрижено поклати глава й каза.
           - Не е много добре момчето. Вие каква сте му? Приятелка? Чудесно! Вие можете да му помогнете. Трябва му придружител, някой който да се грижи за него. Можете ли да му станете придружител, да бъдете до него, да го обгрижвате? Десетина дена по шест лева и след това безплатно. Може и с легло за вас. По двадесет и пет лева на ден. Ако пък го преместим във ВИП стая е малко по-скъпо, 30-40 лева. Помислете...            Момичето не се поколеба:
               - Разбира се, че ще остана, аз го обичам, а той има нужда от мен.
  И остана. А кокичетата в пластмасовата чаша, по някакъв необясним природен феномен, останаха свежи.   Именно оттогава в състоянието на болния настъпи дългоочаквания прелом. Лекарите облекчено въздъхнаха. Един мастит професор предположи, че освен на упоритото лечение, подобряването може би се дължи на нивалиновата еманация на кокичетата.            Но явно в случая имаше нещо друго. А д-р Добринков остана доволен и отново се увери в правдивостта на своето златно правило,

От "Приказките на Вал"

http://valben.blog.bg/izkustvo/2016/02/06/prikazka-za-momche-momiche-i-kokiche.1427793



Гласувай:
33
1



1. donchevav - Обещаната огледална приказка! Уж ...
07.02.2016 21:50
Обещаната огледална приказка! Уж всичко е същото - студентът Благойчо, хазайката, докторът, пациентите и техните близки, момичето с кокичетата и дори нивалиновият финал - а романтиката е изчезнала. Всичко е уродливо преобърнато, пречупено през кривото огледало на парите и материалната изгода - клинични пътеки, наеми, такси, подаръци, рушвети. Всичко е различно! И...не ми харесва - това до болка познато, родно, наше съвремие - времето на голямата здравна реформа.
Поздрави, скъпи Вал!
цитирай
2. indiram - Здравей, Валбен!
07.02.2016 22:08
Хубава приказка!
(ала, пусто си Българин, а не чужденец - да се смеем ли, да плачем ли...
Много ми хареса - тъй го запомних, или, поне си го представих и представях - момче момиче и кокиче... (май си го сменил или променил заглавието) - ти си го мисли!
Има една история, за Доктор Авицена, как е помогнал на болен младеж...по-точно, как е разбрал, от какво е болен.
Поздрави!
цитирай
3. valben - Привет, Вени!
07.02.2016 22:34
donchevav написа:
Обещаната огледална приказка! Уж всичко е същото - студентът Благойчо, хазайката, докторът, пациентите и техните близки, момичето с кокичетата и дори нивалиновият финал - а романтиката е изчезнала. Всичко е уродливо преобърнато, пречупено през кривото огледало на парите и материалната изгода - клинични пътеки, наеми, такси, подаръци, рушвети. Всичко е различно! И...не ми харесва - това до болка познато, родно, наше съвремие - времето на голямата здравна реформа.
Поздрави, скъпи Вал!


Твоят коментар ме зарадва. Той ме убеди, че съм успял в своя проект за създаване на приказка "две в една" или "една в две" :))) Благодаря за разбирането. Всъщност първата приказка е по истински случай. Но той се е случил отдавна, в един вече отиваш си свят, когато момичетата с кокичета бяха истински...
Поздрави и за теб, Вени!
цитирай
4. valben - Здравей, indiram !
07.02.2016 22:40
indiram написа:
Хубава приказка!
(ала, пусто си Българин, а не чужденец - да се смеем ли, да плачем ли...
Много ми хареса - тъй го запомних, или, поне си го представих и представях - момче момиче и кокиче... (май си го сменил или променил заглавието) - ти си го мисли!
Има една история, за Доктор Авицена, как е помогнал на болен младеж...по-точно, как е разбрал, от какво е болен.
Поздрави!


Благодаря, че прочете и хареса. Не съм променял заглавието на тази приказка. Всъщност приказките са две и ти си запомнила заглавието на първата приказка. А това, че съм българин, не ме притеснява. Такъв съм си и такъв ще си остана.
Поздрави!
цитирай
5. aip55 - Природата
08.02.2016 09:30
няма празни пространства! Тя си знае, как да постъпи в определени моменти!
Неяснотата на човечеството я кара да си отмъщава за деянията ни, в образен и морален смисъл!
цитирай
6. valben - Накара ме да се замисля, приятелю!
08.02.2016 19:15
aip55 написа:
няма празни пространства! Тя си знае, как да постъпи в определени моменти!
Неяснотата на човечеството я кара да си отмъщава за деянията ни, в образен и морален смисъл!


Не знам дали пршродата отмъщава, но знам, че Бог не отмъщава и не наказва. Отмъстителни са само хората - зли и отмъстителни!
цитирай
7. stela50 - Здравей, Вал... споменът е хубав... малко тъжен, но топъл.
10.02.2016 10:47
а днес си спомних един стих за любовта, тази, безрезервната,
а тя със сигурност лекува... нежността и топлотата - също,
но и те са израз на обич.
Чудесна е и огледалната приказка... романтиката е сякаш
прикрита и на преден план извадени материалните неща -
опорочените от пари хуманни дейности... но един израз
само - "Момичето не се поколеба:
- Разбира се, че ще остана, аз го обичам,
а той има нужда от мен." - преминава като светъл лъч
през разказа... и остава...
А това е днешният ми спомен...
.........................
Свиждане
Внезапно чувство ме обзема...
сега ми се яви оная ,
която във работно време
се вмъкна в болничната стая.
С кесия ябълки...и с цвете...
С усмивка дето озарява...
Тя ме докосна по ръцете ,
и ме помоли - Оздравявай !
Макар , че точно този случай
предразполага за похвала ,
ще скрия името и звучно
от съдниците по морала.
И между нас да си остане ,
но май за първи път от нея
усетих , че ще оздравея ,
когато ме докосна с длани.
Петър Василев

цитирай
8. valben - ЕХ, че стих си ми изпратила, Таня!
11.02.2016 06:40
stela50 написа:
а днес си спомних един стих за любовта, тази, безрезервната,
а тя със сигурност лекува... нежността и топлотата - също,
но и те са израз на обич.
Чудесна е и огледалната приказка... романтиката е сякаш
прикрита и на преден план извадени материалните неща -
опорочените от пари хуманни дейности... но един израз
само - "Момичето не се поколеба:
- Разбира се, че ще остана, аз го обичам,
а той има нужда от мен." - преминава като светъл лъч
през разказа... и остава...
А това е днешният ми спомен...
.........................
Свиждане
Внезапно чувство ме обзема...
сега ми се яви оная ,
която във работно време
се вмъкна в болничната стая.
С кесия ябълки...и с цвете...
С усмивка дето озарява...
Тя ме докосна по ръцете ,
и ме помоли - Оздравявай !
Макар , че точно този случай
предразполага за похвала ,
ще скрия името и звучно
от съдниците по морала.
И между нас да си остане ,
но май за първи път от нея
усетих , че ще оздравея ,
когато ме докосна с длани.
Петър Василев



Много ми хареса и ме подтикна да продължа с болничната тема. Но този път ще бъде нещо много по-весело. Радвам се и за твоя спомен, щом е хубав, значи е добре! Благодаря ти и за разбирането на написаното от мен. Онзи лъч, който си забелязала, всъщност е много важен в приказката. Той определя смисъла на написаното.
Желая ти прекрасен ден!
Поздрави от Вал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2638968
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031