Постинг
06.02.2016 05:28 -
Приказка за момче, момиче и кокиче
Автор: valben
Категория: Изкуство
Прочетен: 5040 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2016 11:46
Прочетен: 5040 Коментари: 14 Гласове:
32
Последна промяна: 07.02.2016 11:46
ПРИКАЗКА ЗА МОМЧЕ,МОМИЧЕ И КОКИЧЕ
Историята, която ще ви разкажа, се случи отдавна, малко преди здравната реформа да захапе болния български народ. В болницата на малкото градче, от което започнах професионалния си трудов път, беше приет по спешност студентът Станойчо. Приеха го с неуточнена диагноза в доста тежко състояние. С висока температура, бледост на кожата, видимо обезводняване на организма. Денят, в който болникът постъпи в болницата, беше ден за свиждане. Но при него не дойде никой. Момчето живееше на квартира и се учеше в института в съседния голям град. Никой не го посети нито през този ден, нито през следващите. Нито приятели или съкурсници, нито даже хазяйката. Явно редовно си плащаше наема за квартирата. Това много се хареса на лекуващия лекар д-р Хубенов, който спазваше непоклатимо златно правило. Той често казваше:
- Идеалният болен е болен без близки!
Какво имаше предвид?
Докторът имаше твърде сериозни основание да мисли и да устоява тези свои думи. Според него близките нарушават режима, лечението и диетата на болния, плашат го с небивалици за болестта му, разстройват вътрешния ред в болничното заведение.
В дългогодишната практика на д-р Хубенов имаше безброй примери за това.
Веднъж чичото от село на един пациент с тежък кръвоизлив на стомашна язва му беше донесъл за Нова година седем черва кървавица и половин търбух “бански старец”, обилно поръсен с червен пипер. Това го направил защото знаел, че с ядене всичко минава.
Един грижовен зет любезно предлагаше при всяко свое посещение шоколадови бонбони на обичната си тъща, която беше диабетичка.
А пък една тъща пристигна при зет си, страдащ от киселини в стомаха, мъкнейки цяла касетка с лимони.
Близките нахлуваха не само в дните за свиждане, а обсаждаха болницата непрекъснато, по всяко време на денонощието. Те свиркаха, хвърляха камъчета по прозорците, караха болните да излизат навън по пижами, което безспорно увеличаваше процента на простудните заболявания през есенно-зимния период.
Един любящ съпруг дори се беше изхитрил да се наеме за работник на отсрещния новостроящ се жилищен блок, за да е цял ден близо до съпругата си, на втория етаж на болницата.
Близките даваха безумни “здравни” съвети на свои болни, забъркваха и носеха абсурдни билкови смеси, разпространяваха чудодейни рецепти, досаждаха с безкрайните си жалби, молби и ходатайства. Сякаш спиртосаният черен дроб на кварталния пияница щеше да се почувства по-добре, ако за него се застъпи председателят на клуба за трезвеност.
Ето защо д-р Хубенов гледаше да не се мярка в болницата, когато имаше свиждане. А случеше ли да е дежурен – тежко на нахалните посетители! Следобедната визитация започваше точно в шестнадесет нула, нула и санитарите не много любезно избутваха досадниците от болничните стаи след нейния край.
Но да се върнем към страдащия Станойчо. Положението му се влошаваше. Седмици наред кривата на температурния му лист приличаше с непрекъснатите си спадания и повишения, на някакъв безкраен планински гребен. Той слабееше, отказваше да се храни... Лекарите само клатеха глава. И всичко до онзи четвъртък, когато при него дойде едно момиче. Едно съвсем обикновено момиче, негова колежка от института. То приседна на крайчеца на леглото, тръсна къдрици и натопи в пластмасовото канче за вода няколко току-що откъснати кокичета. Нищо повече. Отиде си точно в шестнадесет часа, с което стана почти симпатично на д-р Хубенов. Дойде отново на следващия ден за посещения. И на по-следващия. Кокичетата в моминската й градинка по някакъв необясним природен феномен цъфтяха цял месец. А през този месец в състоянието на болния настъпи дългоочаквания прелом. Лекарите облекчено въздъхнаха. Един мастит професор предположи, че освен на упоритото лечение, подобряването може би се дължи на нивалиновата еманация на кокичетата. Но явно в случая имаше нещо друго. Точно тогава д-р Хубенов призна, че дори златните и непоклатими правила понякога имат своите изключения.
От "Приказките на Вал"
Но да се върнем към страдащия Станойчо. Положението му се влошаваше. Седмици наред кривата на температурния му лист приличаше с непрекъснатите си спадания и повишения, на някакъв безкраен планински гребен. Той слабееше, отказваше да се храни... Лекарите само клатеха глава. И всичко до онзи четвъртък, когато при него дойде едно момиче. Едно съвсем обикновено момиче, негова колежка от института. То приседна на крайчеца на леглото, тръсна къдрици и натопи в пластмасовото канче за вода няколко току-що откъснати кокичета. Нищо повече. Отиде си точно в шестнадесет часа, с което стана почти симпатично на д-р Хубенов. Дойде отново на следващия ден за посещения. И на по-следващия. Кокичетата в моминската й градинка по някакъв необясним природен феномен цъфтяха цял месец. А през този месец в състоянието на болния настъпи дългоочаквания прелом. Лекарите облекчено въздъхнаха. Един мастит професор предположи, че освен на упоритото лечение, подобряването може би се дължи на нивалиновата еманация на кокичетата. Но явно в случая имаше нещо друго. Точно тогава д-р Хубенов призна, че дори златните и непоклатими правила понякога имат своите изключения.
От "Приказките на Вал"
но за мнозина с щастлив край. То какъвто народът - такива управниците, и каквито боните - такова лечението.
А що преструванковци има, и колко мангали тарикати! Няма как да ги намажат с мед всичките!
цитирайА що преструванковци има, и колко мангали тарикати! Няма как да ги намажат с мед всичките!
slavimirgenchev1953 написа:
но за мнозина с щастлив край. То какъвто народът - такива управниците, и каквито боните - такова лечението.
А що преструванковци има, и колко мангали тарикати! Няма как да ги намажат с мед всичките!
А що преструванковци има, и колко мангали тарикати! Няма как да ги намажат с мед всичките!
Това не е реформа. Това е екзекуция! А за фалшивите болници, телкаджии и тарикатите медът няма да стигне. А тайнствените клинични пътеки...? И затова може би трябва истински страдащите да разчитат на кокичета и момичета. Ето затова се е появила тази приказка.
ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ, БОЛНИЯТ..... ОЖИВЯ И ОЗДРАВЯ ! :-)
цитирайivoki написа:
ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ, БОЛНИЯТ..... ОЖИВЯ И ОЗДРАВЯ ! :-)
Даваш ми идея за продължение!
Аз пък възприех тази приказка в романтичния й контекст. Често и най-строгите правила в най-уреденото, реформирано, модерно здравеопазване са безсилни пред коварството на болестта. Избавлението идва при онзи, който намери свое собствено упование за живот - кой в Бога, кой в нивалиновото обещание за пролет и любов.
Мило разказче - лъха на младост, на пролетна надежда, на чиста обич и доброта - хареса ми! Поздрави, скъпи Вал!
цитирайМило разказче - лъха на младост, на пролетна надежда, на чиста обич и доброта - хареса ми! Поздрави, скъпи Вал!
Благодаря за хубавата история, Вал!:)
Разбира се - нищо не трябва да се приема за дадено.
Поздрави!
цитирайРазбира се - нищо не трябва да се приема за дадено.
Поздрави!
donchevav написа:
Аз пък възприех тази приказка в романтичния й контекст. Често и най-строгите правила в най-уреденото, реформирано, модерно здравеопазване са безсилни пред коварството на болестта. Избавлението идва при онзи, който намери свое собствено упование за живот - кой в Бога, кой в нивалиновото обещание за пролет и любов.
Мило разказче - лъха на младост, на пролетна надежда, на чиста обич и доброта - хареса ми! Поздрави, скъпи Вал!
Мило разказче - лъха на младост, на пролетна надежда, на чиста обич и доброта - хареса ми! Поздрави, скъпи Вал!
водещото в тази приказка е романтичния контекст. Не се подлъгвай по диалога ни със Слави за здравната реформа. Ти не знаеш, но тази приказка има и огледална - както в кривото огледало. Когато я прочетеш вероятно коментарът ти ще бъде по-различен. Ще видим... Как само си го казала - нивалиново обещание за пролет и красота! Благодаря ти.
vostroto написа:
Благодаря за хубавата история, Вал!:)
Разбира се - нищо не трябва да се приема за дадено.
Поздрави!
Разбира се - нищо не трябва да се приема за дадено.
Поздрави!
Така е. За дадено може да се приеме само даденото от Всевишния. А то е любов, вяра и надежда.
Поздрави и от мен!
а тази вълнуваща история ме върна към един спомен...
Поздрави !
цитирайПоздрави !
stela50 написа:
а тази вълнуваща история ме върна към един спомен...
Поздрави !
Поздрави !
Радвам се, че харесваш приказките. Дано предизвиканият спомен да не е тъжен.
Още утре ще пусна огледалната приказка. Надявам се и тя да ти хареса.
Поздрави и от мен!
нужен само един човек, който да ти обърне внимание и чудото става! Само един човек, който да покаже, че му пука за тебе. Само един човек, който да повярва в тебе ... Супер „приказка“ :)
цитирайrozasaronova888 написа:
нужен само един човек, който да ти обърне внимание и чудото става! Само един човек, който да покаже, че му пука за тебе. Само един човек, който да повярва в тебе ... Супер „приказка“ :)
Радвам се и, че ти хареса. Винаги можеш да поглеждаш на това място. А това, което пишеш е точно така. Някой, на когото му пука за теб, някой, който истински обича и чудото става. Така е!
Вал те поздравява!
От дядо Адамово време си спомням унгарския черно-бял филм "Новият Гилгамеш". Май неизличимо болният записваше птичи песни в парка на болницата. Това го крепеше, но оздравя напълно след като се влюби, и тя в него, в една все още красива болна, романтично сродна душа. Горе-долу тъй си спомням филма.
И аз задочно се влюбих в това мило създание с кокиченцата...
Браво, Вал!
Мина като валяк през здравната реформа...
Поздрави!
П и е р
цитирайИ аз задочно се влюбих в това мило създание с кокиченцата...
Браво, Вал!
Мина като валяк през здравната реформа...
Поздрави!
П и е р
pvdaskalov написа:
От дядо Адамово време си спомням унгарския черно-бял филм "Новият Гилгамеш". Май неизличимо болният записваше птичи песни в парка на болницата. Това го крепеше, но оздравя напълно след като се влюби, и тя в него, в една все още красива болна, романтично сродна душа. Горе-долу тъй си спомням филма.
И аз задочно се влюбих в това мило създание с кокиченцата...
Браво, Вал!
Мина като валяк през здравната реформа...
Поздрави!
П и е р
И аз задочно се влюбих в това мило създание с кокиченцата...
Браво, Вал!
Мина като валяк през здравната реформа...
Поздрави!
П и е р
Хубаво си ме нахвалил, но в едно нещо не си прав. Трудно се минава като валяк през здравната реформа. Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити. А за това, че си се влюбил, се радвам. Момиченца с кокиченца са голяма работа! :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол