Прочетен: 5577 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2015 20:10
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ПАДАНЕ
- Падате ли?
- Падам... да... А вие?
- Аз също падам.
- Да падаме заедно?
- Заедно? Да, хайде!
Когато хората видят падаща звезда, си намислят желание. Когато хората видят падащ лист, се замислят за зимата.
Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край!
Много дълго двамата живели един без друг, много дълго - цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. И макар, че живеел само на метър от земята, не си мислил за бездната под него. Тя шепнела с другите звезди и проблясквала нощем над дърветата в парка. И макар че живеела във висините, не си мислила за възвишеното. Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен - на вид, по дължина и по смисъл. Ако не се случило това тяхно падане.
Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, само един миг, последния в техния живот.
И тогава се срещнали.
- Падате ли?
- Падам... да... А вие?
- Аз също падам.
- Да падаме заедно?
- Заедно? Да, хайде!
Това си прошепнали. И се обикнали. Какво ли си мислили?
Но струва ли си да се мисли за нещо, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният живот - едно негово кратко лято и милиарди нейни години - без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят?
Никой не знае кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени.
Когато техният миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя се сляла с Космоса, а той със Земята. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космосът. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи - и в Космоса, и на Земята.
- Да падаме заедно?
- Заедно? Да, хайде!
Това искам да виждам в България!Всички з...
Измислих нещо,покрай висящите!:) - 37 - ...
Никога не ми е хрумвало да си представя любовното чувство по този начин. Но защо не? Любовта като свободно падане ...тихо и кротко - като листата през есента, или стремглаво, с мигновени проблясвания - като полет на устремени към земята звезди, или като сълзи от щастие - светло и упоително. Падаме и благославяме, че сме заедно. Хубава приказка - съботна! Поздрави, Вал!
12.01.2015 15:45
Страховете са по-малки когато падаме заедно, а обичта е перфектната - падат двама изпълнени с едни и същи чувства и мисли , изцяло подчинени на падането.
Да си с някой , в същата ситуация, да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ - даваш всичкото щастие, което си имал в изобилие и преситен си "подритвал".
В "твоето падане" се събират несъвместимости - листа и звездата, дори не са посмяли да мечтаят един за друг и това е като някаква надежда, че абсолютно невъзможното все пак може да се случи и дори да си щастлив.
Омайващо написано , всеки го вижда по свой си начин и всички ще са прави. Не търся истината - тя има много имена. Важното е, че прочетох написаното с интерес до край - развълнувана, все едно някой нежно ме подхвърли в ефира и падам, танцувайки в ритъма на сърцето на поета.
Поздравления от bliz !
Никога не ми е хрумвало да си представя любовното чувство по този начин. Но защо не? Любовта като свободно падане ...тихо и кротко - като листата през есента, или стремглаво, с мигновени проблясвания - като полет на устремени към земята звезди, или като сълзи от щастие - светло и упоително. Падаме и благославяме, че сме заедно. Хубава приказка - съботна! Поздрави, Вал!
Много ме радва, че това "невъзможно" падане е прочетено внимателно и разбрано!
Поздрави!
Радвам се, че ти е харесало!
Привет от Вал!
12.01.2015 20:52
Нека лети любовта!Нагоре към звездите!!!
Чудесно,Вал!!!
Поздрави!:))
Страховете са по-малки когато падаме заедно, а обичта е перфектната - падат двама изпълнени с едни и същи чувства и мисли , изцяло подчинени на падането.
Да си с някой , в същата ситуация, да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ - даваш всичкото щастие, което си имал в изобилие и преситен си "подритвал".
В "твоето падане" се събират несъвместимости - листа и звездата, дори не са посмяли да мечтаят един за друг и това е като някаква надежда, че абсолютно невъзможното все пак може да се случи и дори да си щастлив.
Омайващо написано , всеки го вижда по свой си начин и всички ще са прави. Не търся истината - тя има много имена. Важното е, че прочетох написаното с интерес до край - развълнувана, все едно някой нежно ме подхвърли в ефира и падам, танцувайки в ритъма на сърцето на поета.
Поздравления от bliz !
Ти си го написала. Ето това е - да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ...
Благодарности и много уважение от Вал!
Нека лети любовта!Нагоре към звездите!!!
Чудесно,Вал!!!
Поздрави!:))
Миг, вечност, живот, падане, заедно = полет!
Прекрасно е, да знаеш!
Моля те, не прави опити да го "шлайфаш" да не му повредиш брилянтната чистота...
Гордея се с теб!
П и е р
Моля те, не прави опити да го "шлайфаш" да не му повредиш брилянтната чистота...
Гордея се с теб!
П и е р
Няма нищо гениално в написаното. Всичко това понякога се случва, но рядко се намират очи, за да го видят. И всичко отдавна е написано.
Привет!