Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2015 08:55 - Приказка за едно падане
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 5570 Коментари: 10 Гласове:
25

Последна промяна: 14.01.2015 20:10


 

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ПАДАНЕ

- Падате ли?

- Падам... да... А вие? 

- Аз също падам.

- Да падаме заедно?

- Заедно? Да, хайде!

Когато хората видят падаща звезда, си намислят желание. Когато хората видят падащ лист, се замислят за зимата.

Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край!

Много дълго двамата живели един без друг, много дълго - цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. И макар, че живеел само на метър от земята, не си мислил за бездната под него. Тя шепнела с другите звезди и проблясквала нощем над дърветата в парка. И макар че живеела във висините, не си мислила за възвишеното. Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен - на вид, по дължина и по смисъл. Ако не се случило това тяхно падане.

Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, само един миг, последния в техния живот.

И тогава се срещнали.

- Падате ли?

- Падам... да... А вие?

- Аз също падам.

- Да падаме заедно?

- Заедно? Да, хайде! 

Това си прошепнали. И се обикнали. Какво ли си мислили?

Но струва ли си да се мисли за нещо, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният живот - едно негово кратко лято и милиарди нейни години - без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят?

Никой не знае кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени.

Когато техният миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя се сляла с Космоса, а той със Земята. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космосът. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи - и в Космоса, и на Земята.

- Да падаме заедно?

- Заедно? Да, хайде!




Тагове:   лист,   звезда,   заедно,   падане,


Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Никога не ми е хрумвало да си пр...
10.01.2015 09:31

Никога не ми е хрумвало да си представя любовното чувство по този начин. Но защо не? Любовта като свободно падане ...тихо и кротко - като листата през есента, или стремглаво, с мигновени проблясвания - като полет на устремени към земята звезди, или като сълзи от щастие - светло и упоително. Падаме и благославяме, че сме заедно. Хубава приказка - съботна! Поздрави, Вал!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздравления! Разчувства ме!
12.01.2015 12:00
Прекрасна, мъдра, вълнуваща и перфектно разказана приказка. Гениално!
цитирай
3. bliz - Падането само по себе си ...
12.01.2015 15:45
Падането само по себе си не е нещо хубаво - след това идва краят.

Страховете са по-малки когато падаме заедно, а обичта е перфектната - падат двама изпълнени с едни и същи чувства и мисли , изцяло подчинени на падането.

Да си с някой , в същата ситуация, да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ - даваш всичкото щастие, което си имал в изобилие и преситен си "подритвал".

В "твоето падане" се събират несъвместимости - листа и звездата, дори не са посмяли да мечтаят един за друг и това е като някаква надежда, че абсолютно невъзможното все пак може да се случи и дори да си щастлив.

Омайващо написано , всеки го вижда по свой си начин и всички ще са прави. Не търся истината - тя има много имена. Важното е, че прочетох написаното с интерес до край - развълнувана, все едно някой нежно ме подхвърли в ефира и падам, танцувайки в ритъма на сърцето на поета.

Поздравления от bliz !
цитирай
4. valben - Благодаря за поздравите, Вени!
12.01.2015 18:00
donchevav написа:

Никога не ми е хрумвало да си представя любовното чувство по този начин. Но защо не? Любовта като свободно падане ...тихо и кротко - като листата през есента, или стремглаво, с мигновени проблясвания - като полет на устремени към земята звезди, или като сълзи от щастие - светло и упоително. Падаме и благославяме, че сме заедно. Хубава приказка - съботна! Поздрави, Вал!


Много ме радва, че това "невъзможно" падане е прочетено внимателно и разбрано!
Поздрави!
цитирай
5. valben - Поздравления и за теб, batogo!
12.01.2015 19:09
batogo написа:
Прекрасна, мъдра, вълнуваща и перфектно разказана приказка. Гениално!

Радвам се, че ти е харесало!
Привет от Вал!
цитирай
6. takaini - Дай Боже всекиму такова падане,в обратна посока...равностойно на полет!
12.01.2015 20:52
Миг,но миг вечност!Мгновенье...
Нека лети любовта!Нагоре към звездите!!!

Чудесно,Вал!!!
Поздрави!:))
цитирай
7. valben - Привет, bliz!
12.01.2015 21:50
bliz написа:
Падането само по себе си не е нещо хубаво - след това идва краят.

Страховете са по-малки когато падаме заедно, а обичта е перфектната - падат двама изпълнени с едни и същи чувства и мисли , изцяло подчинени на падането.

Да си с някой , в същата ситуация, да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ - даваш всичкото щастие, което си имал в изобилие и преситен си "подритвал".

В "твоето падане" се събират несъвместимости - листа и звездата, дори не са посмяли да мечтаят един за друг и това е като някаква надежда, че абсолютно невъзможното все пак може да се случи и дори да си щастлив.

Омайващо написано , всеки го вижда по свой си начин и всички ще са прави. Не търся истината - тя има много имена. Важното е, че прочетох написаното с интерес до край - развълнувана, все едно някой нежно ме подхвърли в ефира и падам, танцувайки в ритъма на сърцето на поета.

Поздравления от bliz !


Ти си го написала. Ето това е - да НЕ СИ САМ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ...
Благодарности и много уважение от Вал!
цитирай
8. valben - Интересно си го написала, takaini!
12.01.2015 21:56
takaini написа:
Миг,но миг вечност!Мгновенье...
Нека лети любовта!Нагоре към звездите!!!

Чудесно,Вал!!!
Поздрави!:))


Миг, вечност, живот, падане, заедно = полет!
Прекрасно е, да знаеш!
цитирай
9. pvdaskalov - Вальо, поздравявам те от все сърце!
14.01.2015 18:54
За мен това е една прекрасна поетична проза. Хрумването листото и звездата (всъшност метеор) да си говорят в оня последен миг от живота си е ГЕНИАЛНА ИДЕЯ от световна величина...
Моля те, не прави опити да го "шлайфаш" да не му повредиш брилянтната чистота...
Гордея се с теб!
П и е р
цитирай
10. valben - Ех, Пиер,
15.01.2015 11:38
pvdaskalov написа:
За мен това е една прекрасна поетична проза. Хрумването листото и звездата (всъшност метеор) да си говорят в оня последен миг от живота си е ГЕНИАЛНА ИДЕЯ от световна величина...
Моля те, не прави опити да го "шлайфаш" да не му повредиш брилянтната чистота...
Гордея се с теб!
П и е р


Няма нищо гениално в написаното. Всичко това понякога се случва, но рядко се намират очи, за да го видят. И всичко отдавна е написано.
Привет!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3505939
Постинги: 729
Коментари: 12304
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031