ПРИКАЗКА ЗА БОГ И НЕГОВАТА БЛАГОСЛОВИЯ

Бог понякога слиза на земята. Защо ли го прави? Ами не знам, но Той знае.
              Веднъж Бог слезнал на земята и се упътил към селцето там до хълма. Още преди селото срещнал един млад мъж. Работил той на нивата си, бил усмихнат, енергичен, не чувствал никаква умора. Работил здравата. Бог не го заговорил, само му се зарадвал и го благословил. Продължил пътя си и съзрял една прекрасна девойка, спретнато облечена, вчесала разкошните си коси в дебели плитки, радостна, усмихната и пъргава. Шетала тя из спретната къщичка, пеела и разговаряла с цветята. Бог й се зарадвал и я благословил. На следващата уличка, близо до кръчмата се появил друг мъж, който явно вече се връщал от кръчмата. И той бил весел, залитал, припявал си нещо свое и държал в ръката си бутилка, от която отпивал. Явно бил щастлив. Бог и него не заговорил. Само се поспрял, благословил пияницата и продължил. На края на селцето Бог погледнал през плета на една малка запусната къщичка. Там на верандата се излежавала млада мома, малко напълняла, но видимо доволна. Тя леко похърквала на миндерчето, а котлето с обедната манджа още не било сложено на огнището, въпреки, че вече наближавало обяд. Бог въобще не се опитал да я събуди. Само я благословил и решил да си тръгне.
      Изминали години и Бог решил отново да посети селото. Защо ли? Ами не знам, но Той знае.
         Побързал за нивата на младия мъж. Той пак бил там и се трудил. Но вече не бил същият. Видът му бил изморен, ризата овехтяла и мръсна, нещо в него се било скъсало, но продължавал да се труди. Бог веднага го попитал:
         - Човече, какво става с теб? Как я караш?
         - О, Господи! Много съм добре, но бързам. Трябва да сколасам до мръкнало. А и се притеснявам да не се извие буря, нали виждаш какъв черен облак се е надвесил над хълма? Още по-добре ще бъде ако завали. Само как ще се напоят браздите...
           Бог отминал нататък и веднага се натъкнал на пияницата. Срещнал го на същата уличка близо до кръчмата. Само че сега човечецът се клатушкал в посока към кръчмата и бутилката, която стискал в ръката си била празна. На въпроса: „Човече, какво става с теб? Как я караш?” пияницата отговорил:
          - Всичко е наред, но бързам. Жената се е навъсила като оня облак над хълма. И тя не знае какво иска. Заела се е сега с едни цветя... Та отивам да напълня бутилчицата, та малко да ми просветне. Ще ми просветне, разбира се. Ако пък завали ще е чудесно. Тогава кръчмата ще се напълни с приятели. Един ще почерпи, друг ще почерпи...
            И красивата мома с плитките не била същата. Плитките вече ги нямало, лъчезарното лице било набраздено от бръчици, все още красотата се виждала, но умората и болката надделявали. А отговорът на зададения въпрос бил:
           - Какво да ти кажа, Господи! Не се оплаквам, но вече този мой мъж пияница взе да ме притеснява. Затова бързам малко да поошетам  и да ходя да си го прибера от кръчмата, че както е притъмняло... Но нека да завали. Ех, каква дъга ще се образува след дъжда, там над хълма...
            Само крайната къщичка като че ли си била същата. Момата, вече доста напълняла, продължавала да похърква на миндерчето , а котлето с обедната манджа още не било сложено на огнището, въпреки, че вече наближавало обяд. Този път Бог похлопал на килнатата портичка, събудил мързеливата мома и благо я попитал:
            - Жено, какво става с теб? Как я караш?
            - О, Господи! Много съм добре. Доволна съм от живота, но бързам. Бързам да си поспя, че както е притъмняло, може и да завали. А тогава мъжът ми, оня дето работи там на нивата до хълма, може и да се върне и да ме събуди. Но и да завали, още по-добре. Милият ще побърза, ще ме завие, за да не се намокря и простудя...– отвърнала сънено момата, обърнала се на другата страна и отново заспала. 
              Тогава Бог се замислил, усмихнал се и благословил всички!
              Бог понякога слиза на земята. Защо ли го прави? Той си знае...
              И рукнал дъжд!

От "Приказките на Вал"           

Кой каквото си избере. Е, ми то най-добре да си мързелува човек! :)
Поздрави!

Една мома, когато се жени, трябва да си отваря очите на четиринадесет.
...............
Опитвам да се шегувам със сериозните неща в живота, защото иначе....:):):)
Поздрави, Вал!

знае, как и защо да го прави. Сигурно има бог само за твоето село в притчата.
По-някога се питам, защо Бог за едни е щедър (имам предвид политиците), а целият ни народ го е изоставил в нищетата на гладно изгнание...
Разбирам замисъла на приказката ти, който си вярва, да си вярва. И народа ни повярва в демокрацията....! Дано да са блажени вярващите?
Извинявай, ако съм политизирал приказката ти с моя коментар!

Ами тъй де, що пък да не си мързелува? :)

Кой както си изкове съдбата. Ако човек е мъдър, ще се справи, ако е мързелив и неоправен, ами ще се прикачи към някой от другия вид и така. Иначе всички сме благословени. Нали един ден ще бъде простено на всички, така че общо взето едното удовлетворение от себе сини остана. Усмивки!

Скъпи Вал - отново ни даряваш своите мъдри и толкова красиви притчи! Бог е вездесъщ! Светлината на неговата милост пронизва и най-тъмното кътче, докосва всяка душа - млада и стара, радостна и страдна, праведна и грешна...Бог дава, но в кошара не вкарва, казва народът. Всеки сам крачи по пътечката си в живота, оре своята нива, пие своето вино, мързелува или се труди, пее или плаче, работи, забавлява се или спи...Но над всеки от нас има по един тъмен облак, предвещаващ дъжд- и никой няма право нито на избор, нито на най-малко подсказване за това, какво ще се случи - ще завали ли дъжд от небето или не....Каквото - такова - всяко зло за добро....Божията благословия е полъх от ангелско крило - но само с вятър не се живее. Със и без Бог и Божия благословия всеки е принуден да крачи по своята стръмна пътека през живота и колкото по-ревностно го прави, толкова по-бързо стига до границата на ония жизнени сили, здраве, благоразположение, определени му в този живот. Предел, зад кото дебне умора, изнервеност, немара. "Бързай бавно" - ей това е поговорка, и за разлика от българските мъдрости по-горе, тази гръцка сентенция сигурно се е пръкнала първо в главицата на някоя мързелива мома, спяща блажено пред благославящия поглед на Господ. Да, мисля, че в случая това е по-правилната поговорка... Да де, ама какво да правим ние, които си ядем гема:)))))
Поздрави, Вал, приятелю! Хубав текст, мъдър и поучителен! Хубава вечер!

Но я ми кажи на колко трябва да си отваря очите мъжът?!
Поздрави, Джойси!

Изключително внимателно изчетох твоя коментар. Не можах да се убедя, че си разбрал замисъла на тази приказка, но съм ти благодарен, че ми даде още поводи за размисъл. А Бог не е само в това селце, той е във всеки един от нас независимо дали сме вярващи или атеисти. Грешиш и по отношение на политиците. Да, бог е щедър към тях, но това не е този Бог, който ни благославя и за който става дума в приказката, а един друг бог. И той се нарича Мамон. Нима политиците не бяха първите, които влязоха в Божия храм със свещичка в ръка без даже да знаят защо им е тази свещичка? Спомняш си, нали? Но нека наистина да не политизираме този постинг. Не е нужно, даже е вредно. А тази приказка ми я разказа една старица. Защо ли ми я разказа? Ами не знам, Тя обаче знае...
Поздрави от Вал!

Всеки си знае и вижда нещо различно или същото , но с друга форма или дреха или пък мотивация... кой знае!?

А гледането не е като - виждането! Нали!

Поздрави и успехи!

Щом сме все още на този свят сме благословени. Също така и вече ни е простено. Остава само да го осъзнаем и да простим на самите себе си.
Благодаря за усмивките! Те са много нужни в това навъсено време. :)

Най-после реших да отговоря на твоя коментар. Причината за това мое забавяне е много проста. Ти си казала почти всичко. Разбира се, през твой собствен поглед. Но именно това е ценното. Та какво да ти кажа? Ти споменаваш Бог и Ангелско крило. Няма лошо в това ангелско крило, но за мен само едно ангелско перо беше огромно разочарование. Но... и за това Бог бе помислил. При мен се отрони едно перо от гълъб и именно това промени моето мислене. Споменаваш път и пътечки. Позната тема. Пожелавам ти труден път. ще го преминеш...

И какъв е изводът - може и така, може и иначе. А каква е разликата - едните са пухкави и румени, а другите - изсулени и сбръчкани! Хм...
Беше ми много интересно, но някак исках накрая да има повечко справедливост. Обаче не в смисъла на наказание за мързеланата и пияницата, а в смисъла на повечко радост и облаги за другите двама. Забелязала съм, че кръстът понякога е тежък за едни, а за други - въздушен - защо е така, питам и аз като Айп 55?!
Вал, от торбата с усмивки за теб днес давам две, защото малко закъснях и с това компенсирам :) :)

гледането не е като да виждаш, но лошото е когато няма какво да видиш или още по-лошо, когато не можеш да го видиш.
И за теб поздрави от Вал!

И той не може да бъде различен. Изводът от написаното е, че Бог е един за всички. Той благославя всички. И неговата благословия е дъждът. Този дъжд, който е необходим за всеки - на едни е нужен, за да напои стореното или да види една прекрасна дъга, за други - да събере приятели или пък да върне мъжа при жената. А ти как мислиш - дали мъжът ще побърза при жената, при неразгорения огън или ще се отбие при празната бутилчица на свой приятел? Отговорите могат да бъдат най-различни, но дъждът е за всички, както и дъгата ще бъде за всички - за тези, които я виждат, но и за тези, за които тя нищо не означава.
И да не забравя да благодаря за усмивките!
А аз пак ще изляза, за да потърся банкомат. Нищо че заваля! :)

Звучи като приказка за равновесието в природата.
Само дето тези работливите си отиват по-бързо от мързеливите, и след това мързеливите преоткриват Бога.

Бог е дал на всеки свободен избор и благославя всеки избор, защото изборът - това е човекът...

Хареса ми приказката!
И рукнал дъжд... С Божията благослов за всички.
Б.

Точно си преценила идеята, за което те поздравявам!

Радвам се, че прочете и ти хареса.
Поздрави от Вал!

Много ме радва всеки, който усети замисъла на написаното. Ти си го направил!
Благодаря!

Поздрави, Вал!

Да вали и на нашата улица, да повали и в спомените. Тогава всичко ще просветне, ще бъде измито и ще светне дъгата!
Поздрави и от мен!