Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2014 09:08 - Приказка за две репресирани майни
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 4450 Коментари: 12 Гласове:
31

Последна промяна: 06.09.2014 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ДВЕ РЕПРЕСИРАНИ МАЙНИ

        Случи се още преди Демокрацията. Вятърът на промяната едва беше повял и всички все още бяхме другари. Нямаше полицаи, имаше милиционери, които също като сегашните полицаи се грижеха за народа и пазеха хората. Имаше и двама приятели, които бяха все още наивни, но постоянно мечтаеха и постоянно се влюбваха. Опитваха се да пишат стихове и понякога успяваха. Забъркваха се в най-различни глупави истории, падаха, но се изправяха, бяха лъгани, но вярваха и обичаха, а това и през онова време означаваше, че живеят.

         Но историята, която искам да ви разкажа не е за техните чувства, разочарования и мечти, а за нещо много по-простичко. За това, че е изключително важно да посетиш тоалетна, когато се наложи и, че неспазването на това златно правило може да донесе много неприятности.

         Едното от момчетата бях аз, пишещият тези редове, а другото момче беше моят най-добър приятел. Една вечер, по време на лятото, бяхме поканени на младежко събиране, тогава му викахме купон. Отидохме с голямо желание, но бързо се разочаровахме. Момичетата, за които всъщност отидохме, не ни обърнаха почти никакво внимание, разговорите ни се сториха скучни, музиката и коментарите около нея доста превзети и твърде безинтересни за нас. Пиеха се предимно концентрати, пушенето беше зашеметяващо, а ние още тогава бяхме заклети противници на никотиновата и алкохолната зависимост. Пиехме само бира, но тя ни беше достатъчна, за да ни стане още по-тъпо и да се опитаме да се измъкнем. Така и направихме. Чак когато бяхме навънка, да е било малко след полунощ, се усетихме, че сме направили първата основна грешка. Не бяхме посетили тоалетната и това беше започнало да се чувства.

         Беше една прекрасна нощ и ние бързо възвърнахме доброто си настроение. Шегувахме се за много неща, но една от основните наши размисли беше къде да открием тоалетна, която да използваме по предназначение. Такова заведение обаче нямаше. До нашите домове трябваше доста да походим, а ние вървяхме по един много добре осветен булевард, таксита не се забелязваха, а за градския транспорт да не говорим.  Успокоихме се чак когато в края на булеварда съзряхме един незастроен терен, обрасъл в хилави храсти. Хукнахме към храстите и вече почти докосвахме момента на върховно облекчение когато зад нас прозвуча остро изсвирване. До нас достигнаха яростни викове.

         - Стой! На място!

         Осъзнахме, че това е милиционерска свирка, обърнахме се и съзряхме препускащо към над дребно милиционерче. То се спря пред нас, сложи ръце на кръста си и задъхано продължи да крещи:

         - А бе, какви сте вие? Накъде по това време?

      - Ами ние... се прибираме вкъщи... та за по-направо... към гарата...

         - Как така направо, бе? Къде така през храстите? То за вас няма ли път, ето там има отбивка, зебра...

Крещеше и ръкомахаше, а ние мънкахме, само мънкахме.

         Това вероятно го успокои та по едно време нареди за последно:

         - Хайде, изчезвайте и право вкъщи!

         Продължихме възпитано по булеварда, а човекът на властта се изгуби някъде. Ние отново бяхме весели, отново се отпуснахме, но и отново се огледахме за тоалетна. Бяхме до Четвъртък пазара. Там срещу пазара има една градинка с много храсти и ние отново се втурнахме в храстите. Обаче бяхме забравили, че до самия край на градинката има милиционерско управление и неизбежното се случи. Бързо се изправихме чинно и изчакахме милиционерчето зад нас, надуло свирката, да изкрещи:

         - Стой! На място! 

         И историята се повтори. Отново въпроси, отново мънкане. Но този път беше изстрелян и още един въпрос:

         - Вие документи имате ли, бе? Я си дайте документите!

         Ето я и втората ни грешка. Ние не носихме документи. Тогава всеки и навсякъде трябваше да си носи документа – малка зелена книжка с всички данни за гражданина на НРБ. Можете да си представите какво последва. Милиционерът отново наду свирката и почти моментално бяхме обградени от няколко униформи. Заваляха въпроси:

         - Кви са тия, бе, колега? А, така ли, и нямат документи, казваш? И кво сега да ги правим?

         - Как какво ще ги правим?! Ще ги водим, да разберем тази работа...

         Никой не ни обясни къде ще ни водят. Разбрахме чак когато ни набутаха в една тъмна стаичка и ни оставиха сами. Стаичката беше празна – само една маса и една дървена пейка. Нямаше парно където да ни закопчаят с белезници и на масата не видях онези джаджи с мастилото, за да ни вземат отпечатъци от пръстите. Затова пък зад вратата много ясно дочухме следния разговор:

         - А, бе, колега... Кви са тия, откъде ги домъкна? Кво правиха?

         - Нямат документи, щурят се по никое време, нещо все в храстите ровят. Аз ги проследих и... сториха ми се подозрителни...

         - А иманата им? Как се казват? Откъде са.? Сне ли им показанията?

         - Съвсем не, сега отивам.

         Вече ставащият ни симпатичен милиционер се вмъкна при нас в тъмната стая и ни заразпитва. Откъде сме, къде работим?  А, да, къде учим? Къде живеем... Набързо ни сне данните и се върна при колегата си да правят справка.

         Така не ни стана ясно как така я направиха тази справка, ама съвсем се успокоихме когато чухме края на разговора:

      - Мда, ясно, няма нищо тревожно. А виж за документите са виновни. Я бързо им прасни една глобичка и да се махат.

         - Да, веднага ще напиша, ето ги фишовете... ама, нямам химикал...

         - Глупак си ти! Колко пъти съм ти казвал да си носиш химикал. Ето, вземи моя! 

         - Аха, добре, ето пиша, пиша... Да, да, ама и твоят химикал, шефе, нещо май не пише, пълнителчето е свършило...

         - Айде, махай ги от главата ми, и ти се махай...

    По-нататък последваха нецензурни думи и възклицания.

         Измъкнаха ни и когато вече виждахме изхода аз направих третата грешка  и попитах.

         - Но, другарю милиционер, няма ли тук при вас тоалетна?

         Последваха яки псувни и два ритника. Единият от които го усетих много сериозно. Другият го отнесе приятелчето, което вече едва сдържаше смеха си.

         Използвахме тоалетна чак когато се прибрахме по домовете.

         От тази случка изминаха много години. Настъпиха огромни промени. И ние се променихме. Бяха времена на промени, на митинги, на надежди и разочарования. Нищо вече не беше същото...

Един демократичен ден бях осенен от гениална идея. Веднага се обадих да приятелчето да се срещнем и да обсъдим нещо много важно. Срещнахме се на по бира и аз веднага започнах.

         - А, бе, майна, как мислиш, не е ли вече време и ние да влезем в политиката?

         Приятелчето се захили и веднага реагира:

         - Та ти нещо изтрещяваш! Как така ще влизаме в политиката? И как ще стане това?

         - Съвсем сериозно ти говоря. Ще се изкараме репресирани. Нали помниш случката, когато ни прибраха в полицейското? Та тогава не си ли спомняш, че много ни репресираха? Ето така ще направим...

         И му заприказвах как ще го направим. Надълго и нашироко дискутирахме, крояхме планове. Пихме и още бира, като не забравихме да посетим тоалетната на заведението. Но пък си носихме и документите...

         Е, не стана. Защо не стана е вече друга приказка, но важното е, че вече са други времена. Всеки може да си говори и да върши каквото си иска. Може даже да разказва и приказки. Но най-важното е, че вече всеки може да пикае където си поиска.

От "Приказките на Вал"

А това е поздрав за всички, които ме разбират! :)

                                                                                              






Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Честит празник, Вал!
06.09.2014 09:55
За съжаление, " най-важното е, че вече всеки може да пикае където си поиска."

Усмихна ме! Поздрави!
цитирай
2. valben - Честит празник и за теб, Ати!
06.09.2014 10:11
tota написа:
За съжаление, " най-важното е, че вече всеки може да пикае където си поиска."

Усмихна ме! Поздрави!


Приказката си е приказка. Тя може и да натъжава, но и да разсмива. По-важното е да не забравяме празниците, да тачим това, което се е случило за добро, да се опитваме да бъдем все добри и тогава може би всички приказки ще са весели...
Поздрави от Вал!
цитирай
3. aip55 - Действителните
06.09.2014 11:50
приказки са това, което наричаме истината.
цитирай
4. valben - Привет, приятелю!
06.09.2014 12:42
aip55 написа:
приказки са това, което наричаме истината.


Много ми се иска да се съглася с твоите думи. Приказките могат да бъдат най-различни - действителни, както ти споменаваш, могат да бъдат и неистински - такива, каквито не ни се иска да бъдат, а най-често приказките са приказни - с щастлив край или пък ново начало, с една дума приказки без край... А истината? Е, за истината можем да говорим безкрайно. Тя е, както обичам да казвам, вече съвсем друга приказка! :)
цитирай
5. ivoki - Защо ли се сетих за Бареков ???
06.09.2014 14:33
Защо ли се сетих за Бареков ???
цитирай
6. valben - :)
06.09.2014 14:41
ivoki написа:
Защо ли се сетих за Бареков ???


Да, бе, наистина защо?
цитирай
7. ivoki - АНАЛОГИИ....
08.09.2014 02:19
АНАЛОГИИ....
цитирай
8. valben - :)
08.09.2014 07:28
ivoki написа:
АНАЛОГИИ....


НЕСЪМНЕНО...
цитирай
9. анонимен - Поука:
08.09.2014 08:35
Много хора влизат в политиката като в тоалетна - за да се изходят- :)))
цитирай
10. valben - :)
08.09.2014 11:58
parasol написа:
Много хора влизат в политиката като в тоалетна - за да се изходят- :)))


- Вуте, бе, оти некои викат, че влизат в пулитиката като у туйлетна?
- Оти, Пено, там туйлетната артия била най-арна и е МЕКА.
цитирай
11. donchevav - Черен хумор, иносказание и много ...
10.09.2014 00:26
Черен хумор, иносказание и много истина има в тази твоя приказка, Вал! Хубава алегория! И тъжна приказка... Човек да не знае за кое повече да му е мъчно - за онова едно време или за това днес /по отношение на тоалетната, в частност:)))/ Поздрави!
цитирай
12. valben - Привет, donchevav !
10.09.2014 19:53
donchevav написа:
Черен хумор, иносказание и много истина има в тази твоя приказка, Вал! Хубава алегория! И тъжна приказка... Човек да не знае за кое повече да му е мъчно - за онова едно време или за това днес /по отношение на тоалетната, в частност:)))/ Поздрави!


Не исках да стане тъжна приказка. И не ми е мъчно. Може би малко тъжно - но не мъчно. Тъжно за онези момчета, които вече не са същите... Те вече и не са толкова весели, но са живи и все още вярват, а това е достатъчно.
Поздрави от Вал и Бен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3507288
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031