Прочетен: 10446 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2014 12:16
ПРИКАЗКА ЗА ЛЪЖАТА И ИСТИНАТА
Веднъж между Лъжата и Истината възникнал спор за това как е по-добре да се живее, когато се лъже или когато се казва истината.
Лъжата – намръщена млада девойка, хвърляща около себе си тревожни погледи, облечена шикозно и модерно, твърдяла, че когато се лъже, се живее много по-лесно. Казала: „Когато се оплакваш, а не те боли, хората ти вярват и те съжаляват много повече отколкото ако знаят, че си напълно здрав. А понякога – продължила тя – трябва да скриеш истината и от най-добрия си приятел. Така можеш да го предпазиш от много неразумни постъпки. Ако го накараш да излъже заедно с теб и двамата ще бъдете доволни и ще си останете приятели. И винаги можеш да кажеш „Честна дума!”
Истината – също млада и красива девойка, облечена твърде скромно, с гордо вдигната глава, винаги усмихната и лъчезарна, не била съгласна. Тя заявила, че никога не трябва да се лъже, че който винаги казва истината, е полезен както за себе си, така и за своите приятели. Истинските приятели никога не трябва да се лъжат. И винаги трябва да се вярва на тяхната честна дума.
Спорът между двете се разгорещил и тогава те решили да се попитат другите.
Първо попитали кралят на тяхното кралство.
Кралят се разсмял и високомерно заявил:
- Чуйте ме добре! Истина ви казвам, честна дума, вервайте ми, ако не беше лъжата, аз и досега щях да си бъда бедняк както повече от поданиците на моето кралство. Аз постоянно ги лъжа, че държавната хазна е празна, че годината е била сушава, че са паднали градушки и реколтата е унищожена и по два пъти в годината увеличавам данъците. Ами съседния крал? Ние с него всяка вечер си пием заедно ракийката, но народът мисли, че сме врагове и винаги ще трябват пари за войната с него. И аз пак увеличавам данъците. Така прави и съседния крал. И да знаеш, сега се е захванал с едни свои нови дрехи, само с тях се занимава и е щастлив.
- Видя ли, красавице? – захилила се Лъжата. – Видя ли един истински щастлив човек.
Тогава Истината завела Лъжата при Лъжливото овчарче. Него всеки го знае от една друга приказка.
- Кажи ми, овчарче, ти щастлив ли си, когато лъжеш? И защо те наричат Лъжливо? – попитала Истината и се усмихнала.
- Не думай, миличка! Аз никога няма повече да лъжа. Аз бях наистина щастлив и весел. Постоянно си правех шеги и се забавлявах. Още щом изкарвах стадото си към гората и се развиквах: „Вълк! Сивият вълк! Помощ, помощ!” И добрите хора идваха да ме спасяват от вълка, а аз се смеех на тяхната наивност. Разбира се, нямаше никакъв вълк. Така направих няколко пъти, а честните и добри мои приятели все идваха и се хващаха на моите лъжи. Един ден обаче Сивият вълк наистина се появи. Аз този път се изплаших и силно се развиках: „Помощ! Вълк! Помогнете ми! Честна дума, този път не лъжа!”. Хората обаче знаеха колко пъти съм ги лъгал и никой не дойде да ми помогне. А лошият вълк ми отмъкна най-хубавата овчица. Още тъгувам за нея. И тогава си казах, че никога повече няма да лъжа. Честна дума!
Лъжата се разядосала, зафучала и завела Истината при най-големите лъжци на кралството. Всички те се хвалили, че са най-щастливите хора в кралството, но не изглеждали никак щастливи. Изглеждали по-скоро болни и изморени.
Истината пък я запознала с много обикновени хора, все отрудени и почти бедни хора, които постоянно се усмихвали и винаги били доволни. Те се радвали и на двете и заявявали, че са щастливи, че поне спят спокойно.
Двете момичета така и не можели да се разберат как трябва да се живее – като се лъже или като се казва винаги истината. Продължили да се карат.
Един ден вървели по прашния път и спорили. Срещнал ги един красив момък. Той забелязал красивата девойка и намръщената й спътничка, приближил се и попитал:
- Накъде сте тръгнали, уважаеми дами. Честна дума, много ми е приятно да се запозная с вас.
Истината се усмихнала и отвърнала:
- И на нас ни е приятно, младежо, ние сме Истината и Лъжата. Кажи ни честно, какво мислиш за нас?
- Какво да ви кажа, красавице? Мога само да ви припомня една приказка за Лъжата. А те е: „На лъжата краката са къси.”А ти какво си тръгнала с тази късокрака лелка? Недей да спориш с нея. Я по-добре тръгни с мен. Ще те разведа из нашия край да видиш колко много честни и добри хора има по този свят.
И двамата тръгнали, хванати за ръце. Тръгнали към добрите и честните хора. Честна дума, ви казвам, точно така се е случило.
Лъжата останала сама. Обаче не била тъжна.
Скоро по прашния път се задал един джип – от тези модерните, лъскав и тузарски. Приближил, забил спирачки и от него се изсулил младеж. Разбира се, красив, с тежък златен ланец през врата, с пура в ръката. Облегнал се на огромната резервна гума, лениво запалил пурата и издекламирал.
- Накъде маце? Ще се качиш ли?
Очичките на Лъжата светнали.
- Разбира се, пич! Защо да не се кача, та какво ще правя из този кър? И да знаеш, удоволствие още бъде изцяло мое!
И поели с мръсна газ след Истината и Младежа, тръгнали да търсят добрите хора. Не ги подминали. Вероятно двамата са се били отклонили от пътя – там някъде в цъфналата ръж, за да открият свои неща. Но нито Мутрата, нито Лъжата забелязали това. Те продължили по прашния междуселищен път към близката асфалтирана магистрала.
Отново ви казвам, така е станало, честна дума, но не мога да си отговоря на някои въпроси. На кого да повярваме? И как да живеем? Ако имате отговор, моля ви кажете ми.
ПоукаС лъжата да живеем
понякога е лесно
А истина да кажем
дали ще е чудесно?
Приятели, дали
лъжата щастие ни носи?
С въпрос ще отговоря
на вашите въпроси.
Дали да я потърсим
истина - самата
и колко ще платиме?
Каква ще е цената
за думата най-свята,
най-свята на земята.
Честна дума, аз ви казвам.
И въобще не знам
кое от днес и по нататък
ще да приема, срам не срам.
. Тук приказката би трябвало да свърши. Да, ама не! Все ми се иска да се върнем при Младежа и Истината. Къде са те сега, накъде поеха? По-горе беше написано - в цъфналата ръж. Едва ли... Та то в нашето кралство вече няма ръж. Всичко вече е само боядисано или внос от чужбина и то ГМО. И пустош, тъжна пустош... къде да кривнеш, пък и да се гониш... Или пък са отпрашили към дъгата? Ех, колко хубаво би било да е така ! Ама къде е тази дъга? А къде е слънцето? Та нали за дъга е нужно слънце? Как ми се иска да изкрещя: Let the Sunshine In !
- Не, бе, глупако, и те се намират по магистралата.
- По коя магистрала, по онази, по който препуснаха Лъжата и Мутрата ли?
- По нова магистрала, по най-новата, по която ще тръгнем и ние. Тя ще ни отведе най-сетне до светлото бъдеще!
- Но защо са свели глави, нима се съмняват?
- Ех, и ти, та те все пак вървят, не виждаш ли...
.От "Приказките на Вал"
СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕМОКРАТИ НЕ ОБИЧАТ ИСТИНАТ...
РЕКВИЕМ ЗА ИСТИНАТА
Да, истината все повече дразни някои. Но важното е , че все още я има. Ако може пък да я предадем на някого до нас, след като сме се докоснали до нея... Е, това ще е прекрасно! Вярвам, че ще се съгласиш с мен!
Благодаря!
Честна дума ти казвам! :)
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !
Много се радвам, че прочете тази приказка и още повече, че я хареса. Аз съм оптимист за оцеляването на Истината. Докато сме живи, докато Бог е с нас, Истината ще я има и ще побеждава!
Поздрави!
24.08.2014 21:34
>3
>3
Надвам се, че ти е харесал! Колкото за истината - ами опитвам се!
Поздрави!
Много ми се искаше да не се съглася с тези твои думи. Но за съжаление си права. Всъщност истините ни се представят изкривени и постепенно се превръщат в неистини. Нещо повече - те въобще не се представят. На тяхно място се настаняват лустросаните лъжи и ние постепенно лъжем самите себе си като им вярваме. Но затова са приказките и затова тази история, която си прочела е наречена приказка. Нека понякога да се огледаме в едно приказно огледало и не да попитаме кой е най-красив на земята, а да съзрем някоя красива истина, в която си струва да повярваме и да последваме. Повярвай ми, това понякога се случва и в живота. Честна дума ти казвам! :)
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!
Блгодаря за тези прекрасни и истински думи! Някои от нас вече са открили Истината, а някои само си мислят, че са я открили. Ето те са за съжаление. А на тези, които все още се лутат пожелавам да стигнат до дъгата и да се опитат да я докоснат. Понякога става!
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)
Една истинска усмивка! Ето това ми трябва. За съжаление тези усмивки остават все по-малко и по-малко. Но все още ги има. Затова благодаря на Бени!
А дали смв харесвани от околните? Трудно се дава отговор на този въпрос. Често това е само една илюзия, но е хубаво да повярваме даже и в нея!
Радвам се, че коментираш точно по този начин. Това за носа на Пинокио е супер сравнение. Можеше да има достойно място в тази приказка. Според мен всяко истинско и наивно сърце най-лесно може да бъде заблудено, но всеки има право на собствено мнение. Всички други твои твърдения са правилни и точни. Много е хубаво да има толкова много мнения. Това ме редва!
Благодаря!
По кой път да поемем? И кой път е по-труден? Това са все въпроси, на които всеки сам ще си отговори. И ще поеме... А предизвикателствата трябва да бъдат преодолявани. Те са навсякъде. Ако ги няма, едва ли ще бъде интересно... Но животът все пак е прекрасен!
Поздрави от Вал!