Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2014 08:45 - Приказка за Лъжата и Истината
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 10427 Коментари: 18 Гласове:
37

Последна промяна: 24.08.2014 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ПРИКАЗКА ЗА ЛЪЖАТА И ИСТИНАТА 

Веднъж между Лъжата и Истината възникнал спор за това как е по-добре да се живее, когато се лъже или когато се казва истината. 

Лъжата – намръщена млада девойка, хвърляща около себе си тревожни погледи, облечена шикозно и модерно, твърдяла, че когато се лъже, се живее много по-лесно. Казала: „Когато се оплакваш, а не те боли, хората ти вярват и те съжаляват много повече отколкото ако знаят, че си напълно здрав. А понякога – продължила тя – трябва да скриеш истината и от най-добрия си приятел. Така можеш да го предпазиш от много неразумни постъпки. Ако го накараш да излъже заедно с теб и двамата ще бъдете доволни и ще си останете приятели. И винаги можеш да кажеш „Честна дума!”

Истината – също млада и красива девойка, облечена твърде скромно, с гордо вдигната глава, винаги усмихната и лъчезарна, не била съгласна. Тя заявила, че никога не трябва да се лъже, че който винаги казва истината, е полезен както за себе си, така и за своите приятели. Истинските приятели никога не трябва да се лъжат. И винаги трябва да се вярва на тяхната честна дума. 

Спорът между двете се разгорещил и тогава те решили да се попитат другите.

Първо попитали кралят на тяхното кралство.

Кралят се разсмял и високомерно заявил:

- Чуйте ме добре! Истина ви казвам, честна дума, вервайте ми, ако не беше лъжата, аз и досега щях да си бъда бедняк както повече от поданиците на моето кралство. Аз постоянно ги лъжа, че държавната хазна е празна, че годината е била сушава, че са паднали градушки и реколтата е унищожена и по два пъти в годината увеличавам данъците. Ами съседния крал? Ние с него всяка вечер си пием заедно ракийката, но народът мисли, че сме врагове и винаги ще трябват пари за войната с него. И аз пак увеличавам данъците. Така прави и съседния крал. И да знаеш, сега се е захванал с едни свои нови дрехи, само с тях се занимава и е щастлив.

- Видя ли, красавице? – захилила се Лъжата. – Видя ли един истински щастлив човек.

Тогава Истината завела Лъжата при Лъжливото овчарче. Него всеки го знае от една друга приказка.

- Кажи ми, овчарче, ти щастлив ли си, когато лъжеш? И защо те наричат Лъжливо? – попитала Истината и се усмихнала.

- Не думай, миличка! Аз никога няма повече да лъжа. Аз бях наистина щастлив и весел. Постоянно си правех шеги и се забавлявах. Още щом изкарвах стадото си към гората и се развиквах: „Вълк! Сивият вълк! Помощ, помощ!” И добрите хора идваха да ме спасяват от вълка, а аз се смеех на тяхната наивност. Разбира се, нямаше никакъв вълк. Така направих няколко пъти, а честните и добри мои приятели все идваха и се хващаха на моите лъжи. Един ден обаче Сивият вълк наистина се появи. Аз този път се изплаших и силно се развиках: „Помощ! Вълк! Помогнете ми! Честна дума, този път не лъжа!”. Хората обаче знаеха колко пъти съм ги лъгал и никой не дойде да ми помогне. А лошият вълк ми отмъкна най-хубавата овчица. Още тъгувам за нея. И тогава си казах, че никога повече няма да лъжа. Честна дума!

Лъжата се разядосала, зафучала и завела Истината при най-големите лъжци на кралството. Всички те се хвалили, че са най-щастливите хора в кралството, но не изглеждали никак щастливи. Изглеждали по-скоро болни и изморени.

Истината пък я запознала с много обикновени хора, все отрудени и почти бедни хора, които постоянно се усмихвали и винаги били доволни. Те се радвали и на двете и заявявали, че са щастливи, че поне спят спокойно.

Двете момичета така и не можели да се разберат как трябва да се живее – като се лъже или като се казва винаги истината. Продължили да се карат.

Един ден вървели по прашния път и спорили. Срещнал ги един красив момък. Той забелязал красивата девойка и намръщената й спътничка, приближил се и попитал:

  - Накъде сте тръгнали, уважаеми дами. Честна дума, много ми е приятно да се запозная с вас.

 Истината се усмихнала и отвърнала:

- И на нас ни е приятно, младежо, ние сме Истината и Лъжата. Кажи ни честно, какво мислиш за нас?

- Какво да ви кажа, красавице? Мога само да ви припомня една приказка за Лъжата. А те е: „На лъжата краката са къси.”А ти какво си тръгнала с тази късокрака лелка? Недей да спориш с нея. Я по-добре тръгни с мен. Ще те разведа из нашия край да видиш колко много честни и добри хора има по този свят.

И двамата тръгнали, хванати за ръце. Тръгнали към добрите и честните хора. Честна дума, ви казвам, точно така се е случило.

Лъжата останала сама. Обаче не била тъжна.

Скоро по прашния път се задал един джип – от тези модерните, лъскав и тузарски. Приближил, забил спирачки и от него се изсулил младеж. Разбира се, красив, с тежък златен ланец през врата, с пура в ръката. Облегнал се на огромната резервна гума, лениво запалил пурата и издекламирал.

- Накъде маце? Ще се качиш ли?

Очичките на Лъжата светнали.

- Разбира се, пич! Защо да не се кача, та какво ще правя из този кър? И да знаеш, удоволствие още бъде изцяло мое!

 И поели с мръсна газ след Истината и Младежа, тръгнали да търсят добрите хора. Не ги подминали. Вероятно двамата са се били отклонили от пътя – там някъде в цъфналата ръж, за да открият свои неща. Но нито Мутрата, нито Лъжата забелязали това. Те продължили по прашния междуселищен път към близката асфалтирана магистрала.

Отново ви казвам, така е станало, честна дума, но не мога да си отговоря на някои въпроси. На кого да повярваме? И как да живеем? Ако имате отговор, моля ви кажете ми.

Поука
С лъжата да живеем
понякога е лесно
А истина да кажем
дали ще е чудесно?
Приятели, дали
лъжата щастие ни носи?
С въпрос ще отговоря
на вашите въпроси.
Дали да я потърсим
истина - самата
и колко ще платиме?
Каква ще е цената
за думата най-свята,
най-свята на земята.
Честна дума, аз ви казвам.
И въобще не знам
кое от днес и по нататък
ще да приема, срам не срам.

.   Тук приказката би трябвало да свърши. Да, ама не! Все ми се иска да се върнем при Младежа и Истината. Къде са те сега, накъде поеха? По-горе беше написано - в цъфналата ръж. Едва ли... Та то в нашето кралство вече няма ръж. Всичко вече е само боядисано или внос от чужбина и то ГМО. И пустош, тъжна пустош... къде да кривнеш, пък и да се гониш... Или пък са отпрашили към дъгата? Ех, колко хубаво би било да е така ! Ама къде е тази дъга? А къде е слънцето? Та нали за дъга е нужно слънце? Как ми се иска да изкрещя: Let the Sunshine In !
- Не, бе, глупако, и те се намират по магистралата.
- По коя магистрала, по онази, по който препуснаха Лъжата и Мутрата ли?
- По нова магистрала, по най-новата, по която ще тръгнем и ние. Тя ще ни отведе най-сетне до светлото бъдеще!
- Но защо са свели глави, нима се съмняват?
- Ех, и ти, та те все пак вървят, не виждаш ли...

                                                                                                                                                      .От "Приказките на Вал"                     

 


  



Тагове:   лъжа,   истина,   приказка,


Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - Все по често се срещам с хора, които ...
23.08.2014 11:54
Все по често се срещам с хора, които се дразнят чувайки истината. Живеейки в един свой измислен свят се мъчат да проектират върху нас лъжи мултиплицирани в собствените им мозъци или неща от миналото и са глухи и слепи за реалния живот и истини. Това е много тъжно......
цитирай
2. valben - Привет, Иво!
23.08.2014 17:28
ivoki написа:
Все по често се срещам с хора, които се дразнят чувайки истината. Живеейки в един свой измислен свят се мъчат да проектират върху нас лъжи мултиплицирани в собствените им мозъци или неща от миналото и са глухи и слепи за реалния живот и истини. Това е много тъжно......


Да, истината все повече дразни някои. Но важното е , че все още я има. Ако може пък да я предадем на някого до нас, след като сме се докоснали до нея... Е, това ще е прекрасно! Вярвам, че ще се съгласиш с мен!
Благодаря!
цитирай
3. ivoki - 100%
23.08.2014 23:56
СЪМ СЪГЛАСЕН !
цитирай
4. valben - На мен ми стига и 1 %, приятелю!
24.08.2014 10:02
ivoki написа:
СЪМ СЪГЛАСЕН !


Честна дума ти казвам! :)
цитирай
5. stela50 - Мъдра приказка, актуална... с отворен край...
24.08.2014 15:23
и все пак с оптимистично звучене. Колко истини, правдиви,
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !
цитирай
6. valben - Привет, Таня!
24.08.2014 17:11
stela50 написа:
и все пак с оптимистично звучене. Колко истини, правдиви,
човешки размисли... Ето едно докосване до истинското...
Благодаря, Вал...
Да, времената са такива - в лъжата се вярва, стига да се повтаря
по няколко пъти на ден, което за съжаление е факт, но истината
може би по чудо, но оцелява... и побеждава...
Поздрави !


Много се радвам, че прочете тази приказка и още повече, че я хареса. Аз съм оптимист за оцеляването на Истината. Докато сме живи, докато Бог е с нас, Истината ще я има и ще побеждава!
Поздрави!
цитирай
7. flymore - Благодаря за подаръка-приказка, Вал!:)
24.08.2014 21:34
Живей в истина!
>3
цитирай
8. valben - Да, да, сетих се за подаръка приказка, който ти изпратих!
24.08.2014 22:09
flymore написа:
Живей в истина!
>3


Надвам се, че ти е харесал! Колкото за истината - ами опитвам се!
Поздрави!
цитирай
9. donchevav - Намръщена лъжа и усмихната истина. ...
24.08.2014 23:01
Намръщена лъжа и усмихната истина...Ех, ако в живота двете изглеждаха наистина така... Но нали знаеш как е в действителност - обикновено истините излизат едни такива намръщени, грозни и...дори стари и немощни, такива, че да не поискаш да ги чуеш - камо ли да ги последваш като оня, прекрасния момък. Но това е вълшебството на хубавата приказка - кара те да повярваш в доброто и красивото! Благодаря ти за тази мъдрост и красота, Вал!
цитирай
10. valben - Привет!
25.08.2014 09:43
donchevav написа:
Намръщена лъжа и усмихната истина...Ех, ако в живота двете изглеждаха наистина така... Но нали знаеш как е в действителност - обикновено истините излизат едни такива намръщени, грозни и...дори стари и немощни, такива, че да не поискаш да ги чуеш - камо ли да ги последваш като оня, прекрасния момък. Но това е вълшебството на хубавата приказка - кара те да повярваш в доброто и красивото! Благодаря ти за тази мъдрост и красота, Вал!


Много ми се искаше да не се съглася с тези твои думи. Но за съжаление си права. Всъщност истините ни се представят изкривени и постепенно се превръщат в неистини. Нещо повече - те въобще не се представят. На тяхно място се настаняват лустросаните лъжи и ние постепенно лъжем самите себе си като им вярваме. Но затова са приказките и затова тази история, която си прочела е наречена приказка. Нека понякога да се огледаме в едно приказно огледало и не да попитаме кой е най-красив на земята, а да съзрем някоя красива истина, в която си струва да повярваме и да последваме. Повярвай ми, това понякога се случва и в живота. Честна дума ти казвам! :)
цитирай
11. takaini - Най-прекрасното в този свят е,че има Любов!
25.08.2014 21:45
И ако нашето действие или мисъл пораждат и носят Любов-то това е Прекрасното!Естествено,че мислите,пораждащи и носещи разруха,омраза и злоба-те само унищожават Човека и той отива под жизненото ниво на същността си!Много често външният вид е приемлив и канещ,дори красив,затова нека си спомняме латинската сентенция-"Facies Formosa est muta commendatio"!Да-няма препоръка!
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!
цитирай
12. benitta - Здравей, Вал! :)
26.08.2014 11:11
За да живеем в хармония с Истината, трябва първо да преминем генерална душевно-умствена реставрация :)) Да преработим светоусещането. Иначе все ще сме във война и противоречия с понятията от твоята приказка.
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)
цитирай
13. valben - Благодаря, едно голямо благодаря!
26.08.2014 11:26
takaini написа:
И ако нашето действие или мисъл пораждат и носят Любов-то това е Прекрасното!Естествено,че мислите,пораждащи и носещи разруха,омраза и злоба-те само унищожават Човека и той отива под жизненото ниво на същността си!Много често външният вид е приемлив и канещ,дори красив,затова нека си спомняме латинската сентенция-"Facies Formosa est muta commendatio"!Да-няма препоръка!
Ако винаги мислим,бъдем разумни и чисти по Душевност-бихме могли да различим Истината от Лъжата!Всеки обаче носи със себе си и в себе си набор от Душевност,който не може да се закупи никъде!Той се изстрадва и спечелва!
Твоите герои са на различни нива,Вал!Едните виждат и чуват-другите залагат на мига,на фалша,на човешките качества,станали популярни-но не и истинни!Какво по-хубаво от това да поемеш пътя на Светлината и да се опиташ да докоснеш Дъгата-онази магичност ,ефимерна красота,носеща както илюзията за съществуването си-така и реалността с пречупващата се слънчева светлина във водната капчица!Само там-по онзи път,преминаващ през поляните от цъфнала ръж-бихме открили себе си и нещото наречено Истина!
Благодаря ти за прекрасната приказка!!!


Блгодаря за тези прекрасни и истински думи! Някои от нас вече са открили Истината, а някои само си мислят, че са я открили. Ето те са за съжаление. А на тези, които все още се лутат пожелавам да стигнат до дъгата и да се опитат да я докоснат. Понякога става!
цитирай
14. valben - Привет, Бени!
26.08.2014 11:45
benitta написа:
За да живеем в хармония с Истината, трябва първо да преминем генерална душевно-умствена реставрация :)) Да преработим светоусещането. Иначе все ще сме във война и противоречия с понятията от твоята приказка.
Аз съм ЗА благородното премълчаване на истината, когато ситуацията го налага. Иначе бая перипетии си имам с прямотата и искреността, които струят на талази от мен и хич не се харесват понякога от околните...
Поздрави и една истинска усмивка за теб! ;-)


Една истинска усмивка! Ето това ми трябва. За съжаление тези усмивки остават все по-малко и по-малко. Но все още ги има. Затова благодаря на Бени!
А дали смв харесвани от околните? Трудно се дава отговор на този въпрос. Често това е само една илюзия, но е хубаво да повярваме даже и в нея!
цитирай
15. makont - Вал, лъжата не може да бъде красива девойка,
26.08.2014 14:53
лъжа свързвам с големия нос на Пинокио. Истинското сърце не може да бъде заблудено с лъжа. Лъжата приемат податливите, неуверените, тези, които искат всичко на всяка цена. С лъжа пътят е по-лесен, но не по-лек и никога не води до някъде. Усмивки!
цитирай
16. valben - Здравей, makont!
26.08.2014 15:53
makont написа:
лъжа свързвам с големия нос на Пинокио. Истинското сърце не може да бъде заблудено с лъжа. Лъжата приемат податливите, неуверените, тези, които искат всичко на всяка цена. С лъжа пътят е по-лесен, но не по-лек и никога не води до някъде. Усмивки!


Радвам се, че коментираш точно по този начин. Това за носа на Пинокио е супер сравнение. Можеше да има достойно място в тази приказка. Според мен всяко истинско и наивно сърце най-лесно може да бъде заблудено, но всеки има право на собствено мнение. Всички други твои твърдения са правилни и точни. Много е хубаво да има толкова много мнения. Това ме редва!
Благодаря!
цитирай
17. priqtel12 - И така преминава животът ни,
28.08.2014 13:33
в него истината и лъжата няма как да не присъстват.....На кое да заложим? Аз бих заложила на истината, но знам предварително , че това е по-трудния път.....Но защо пък да не заложим на предизвикателствата по този път?!?!
цитирай
18. valben - Да, наистина, на кое да заложим?
28.08.2014 20:14
priqtel12 написа:
в него истината и лъжата няма как да не присъстват.....На кое да заложим? Аз бих заложила на истината, но знам предварително , че това е по-трудния път.....Но защо пък да не заложим на предизвикателствата по този път?!?!


По кой път да поемем? И кой път е по-труден? Това са все въпроси, на които всеки сам ще си отговори. И ще поеме... А предизвикателствата трябва да бъдат преодолявани. Те са навсякъде. Ако ги няма, едва ли ще бъде интересно... Но животът все пак е прекрасен!
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506238
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031