ПРИКАЗКА ЗА ГРЕШКАТА
Живееха някога едно момиче и едно момче. Живееха в един град, но не се познаваха. Не се познаваха докато се запознаха. Момичето се наричаше с име, за което можеше да празнува всяка седмица имен ден, но за по-кратко ще го наричаме Нели. Беше крехко и нежно девойче, с чипичко носле и лунички по лицето. Момчето нека си остане Момче. То може да бъде всеки от нас, а и винаги прави все момчешки истории, та това име му приляга най-много.
Двамата се запознаха навръх Нова година. Момчето беше самотно и покани цялата компания вкъщи да купонясват. Пристигнаха всички – познати и непознати. Приятелите на Момчето дойдоха със своите приятелки, а тези, които си нямаха, бяха сами, но не и самотни. Всичко премина перфектно – весело, млади лудуващи хора, музика с преобладаващи метъл звуци, незабравими блусове и страхотни разговори, с една дума „купон”. Бяха самотни само Нели и Момчето. Момчето не забелязваше погледите на момичето и не чуваше искрения му смях, когато говореше поредните си щуротии. В главата му се беше загнездила една горда красавица и той постоянно си мислеше защо не бе успял да я убеди да бъде с него в тази нощ.
Запознаха се точно в полунощ. Сред многото поздрави и закачки Момчето изведнъж почувства изгарящите устни на Нели и нейното шепнене:
- Ти си много добър! Благодаря ти!
И изчезна, отиде си бързайки нанякъде. Ще кажете – прилича на приказката за Пепеляшка, само че след Нели не остана кристална пантофка. Останаха само няколко блуса, незапомнени разговори и една изгаряща целувка.
Момичето отново остана само. Отново се замисли, но в главата му вече не беше капризната красавица, а споменът за момичето с луничките и въпросите: Коя е тя? И защо постъпи по този начин? Обясниха му да не съжалява. Щял да я срещне на другата вечер – на новия купон. В компанията имаше няколко Вески и един Васил. Обаче Нели не дойде. Момчето така и не разбра защо.
Измина време. Красавицата все още беше недостъпна. Животът си течеше монотонно и сиво.
Един ден при Момчето се изтърси най-добрият му приятел и го помоли да излязат заедно с него и една негова приятелка, щото не искала да бъдат само двамата и го поканила. Щяла да го изненада.
И го изненада. За втори път се срещна с Нели и тогава се започна. Любовта им бе като хубава приказка. Неизмислена, искрено нежна. Но всяка приказка си има край. Ревнивата красавица се усети, че е прекалила със своето високомерие, а приятелката на най-добрия му приятел също протегна ръка към нашия герой. Всичко се обърка. Момчетата са слаби, понякога са много слаби. Нашето момче не издържа и избяга. Избяга както нея през онази новогодишна нощ. На последната им среща Нели разбра всичко. Пророни само една сълза, която бавно се зачуди и намокри малкото и чипичко носле. Прошепна:
- Ти си много добър. Прощавай!
От тогава изминаха много години. Момчето порасна и стана Мъж. Появи се съпругата, семейството, децата. Работата в престижна фирма го погълна. Спомените поизбледняха. И тогава съдбата отново се намеси.
Във фирмата, в която работеше, се появи един чичко, който заработи като поддръжка. Скромен, обикновен човечец. Един ден срещна нашия герой, усмихна се и го попита:
- Здравей, познаваш ли ме? Нали си спомняш когато идваше у нас?
Момчето се слиса, смути се и промълви:
- Не си спомням, наистина не мога да си спомня.
- Ех, момче, ти си много добър и тогава беше добър. Нели те поздравява. Тя често говори за теб и след като разбра, че съм те срещнал, поиска да те поздравя.
Момчето си припомни старата приказка. Смути се още повече и не можа нищо да каже. А чичкото се усмихваше, радваше му се и бъбреше:
- Тя те помни. Сега е голяма жена, с две висши образования, с две деца, но често си спомня за теб. Зетят и той е свестен човек, уважават се, но тя все за теб си спомня и често те споменава. Ех, как ще се зарадва, когато й кажа, че я поздравяваш! И че я помниш!
И тогава започна нова приказка. Приказка изтъкана от спомени за една пареща целувка и за едно разминаване. Изтъкана от едни възкръснали пориви и много, много тъга.
От "Приказките на Вал"
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
Половинка обич, четвъртинка грижа...
Все пак хубаво е да се връщаме понякога назад! Хубав ден ти пожелавам!
07.03.2012 10:03
Хубав разказ ... Поздрави !
Ех, спомени, спомени...
Радвам се, че ти е харесало. Да, така е - всеки има за какво да си спомня. И това е чудесно!
Хубав разказ ... Поздрави !
Благодаря за поздравите! Аз също те поздравявам!
Поздрави!
Поздрави!
Но такъв е животът. Има и тъжни приказки!
Първа любов - ръжда не хваща!
:)
Благодаря за коментара и поздравите. Радвам се, че ти е харесало.
Първа любов - ръжда не хваща!
:)
Ти питаш ли го Момчето как беше оплел конците? После всичко дойде на мястото си.
Чудесно казано!
Като че ли си права. Така става много често!