Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2012 19:11 - Приказка за грешката
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 3499 Коментари: 18 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         ПРИКАЗКА ЗА ГРЕШКАТА

         Живееха някога едно момиче и едно момче. Живееха в един град, но не се познаваха. Не се познаваха докато се запознаха. Момичето се наричаше с име, за което можеше да празнува всяка седмица имен ден, но за по-кратко ще го наричаме Нели. Беше крехко и нежно девойче, с чипичко носле и лунички по лицето. Момчето нека си остане Момче. То може да бъде всеки от нас, а и винаги прави все момчешки истории, та това име му приляга най-много.

         Двамата се запознаха навръх Нова година. Момчето беше самотно и покани цялата компания вкъщи да купонясват. Пристигнаха всички – познати и непознати. Приятелите на Момчето дойдоха със своите приятелки, а тези, които си нямаха, бяха сами, но не  и самотни. Всичко премина перфектно – весело, млади лудуващи хора, музика с преобладаващи метъл звуци, незабравими блусове  и страхотни разговори, с една дума „купон”. Бяха самотни само Нели и Момчето. Момчето не забелязваше погледите на момичето и не чуваше искрения му смях, когато говореше поредните си щуротии. В главата му се беше загнездила една горда красавица и той постоянно си мислеше защо не бе успял да я убеди да бъде с него в тази нощ.

         Запознаха се точно в полунощ. Сред многото поздрави и закачки Момчето изведнъж почувства изгарящите устни на Нели и нейното шепнене:

         - Ти си много добър! Благодаря ти!

         И изчезна, отиде си бързайки нанякъде. Ще кажете – прилича на приказката за Пепеляшка, само че след Нели не остана кристална пантофка. Останаха само няколко блуса, незапомнени разговори и една изгаряща целувка.

         Момичето отново остана само. Отново се замисли, но в главата му вече не беше капризната красавица, а споменът за момичето с луничките и въпросите:  Коя е тя? И защо постъпи по този начин? Обясниха му да не съжалява. Щял да я срещне на другата вечер – на новия купон. В компанията имаше няколко Вески и един Васил. Обаче Нели не дойде. Момчето така и не разбра защо.

         Измина време. Красавицата все още беше недостъпна. Животът си течеше монотонно и сиво.

         Един ден при Момчето се изтърси най-добрият му приятел и го помоли да излязат заедно с него и една негова приятелка, щото не искала да бъдат само двамата и го поканила. Щяла да го изненада.

         И го изненада. За втори път се срещна с Нели и тогава се започна. Любовта им бе като хубава приказка. Неизмислена, искрено нежна. Но всяка приказка си има край. Ревнивата красавица се усети, че е прекалила със своето високомерие, а приятелката на най-добрия му приятел също протегна ръка към нашия герой. Всичко се обърка. Момчетата са слаби, понякога са много слаби. Нашето момче не издържа и избяга. Избяга както нея през онази новогодишна нощ. На последната им среща Нели разбра всичко. Пророни само една сълза, която бавно се зачуди и намокри малкото и чипичко носле. Прошепна:

         - Ти си много добър. Прощавай!

         От тогава изминаха много години. Момчето порасна  и стана Мъж. Появи се съпругата, семейството, децата. Работата в престижна фирма го погълна. Спомените поизбледняха. И тогава съдбата отново се намеси.

         Във фирмата, в която работеше,  се появи един чичко, който заработи като поддръжка. Скромен, обикновен човечец. Един ден срещна нашия герой, усмихна се и го попита:

         - Здравей, познаваш ли ме? Нали си спомняш когато идваше у нас?

         Момчето се слиса, смути се и промълви:

         - Не си спомням, наистина не мога да си спомня.

         - Ех, момче, ти си много добър и тогава беше добър. Нели те поздравява. Тя често говори за теб и след като разбра, че съм те срещнал, поиска да те поздравя.

         Момчето си припомни старата приказка. Смути се още повече и не можа нищо да каже. А чичкото се усмихваше, радваше му се и бъбреше:

         - Тя те помни. Сега е голяма жена, с две висши образования, с две деца, но често си спомня за теб. Зетят и той е свестен човек, уважават се, но тя все за теб си спомня и често те споменава. Ех, как ще се зарадва, когато й кажа, че я поздравяваш! И че я помниш!

         И тогава започна нова приказка. Приказка изтъкана от спомени за една пареща целувка и за едно разминаване. Изтъкана от едни възкръснали пориви и много, много тъга.

От "Приказките на Вал"



Тагове:   момиче,   момче,   спомен,   грешка,


Гласувай:
44
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tsanynka - "...възкръснали пориви и много, много тъга..."
06.03.2012 23:46
Всеки носи спомен за пареща целувка...и разминаване...Младостта е неопитна и прави грешки...Вал,разрови душата ми...Толкова рядко се връщам назад...А е толкова хубаво...
цитирай
2. valben - Здравей, tsanynka!
07.03.2012 07:22
tsanynka написа:
Всеки носи спомен за пареща целувка...и разминаване...Младостта е неопитна и прави грешки...Вал,разрови душата ми...Толкова рядко се връщам назад...А е толкова хубаво...


Все пак хубаво е да се връщаме понякога назад! Хубав ден ти пожелавам!
цитирай
3. bojo12345 - Много хубаво си разказала за този красив ...
07.03.2012 09:54
Спомен от младоста!Хубаво е когато има повод да се върнем към далечните години , когато сме били !Поздрав Вал!
цитирай
4. hristo27 - Всеки има в живота си един спомен с ...
07.03.2012 10:03
Всеки има в живота си един спомен с който се е върнал с години назад.
цитирай
5. stela50 - Вълнуващо споменно и по момчешки чисто ...
07.03.2012 10:08
Всеки носи позабравено разминаване ...топло и красиво .
Хубав разказ ... Поздрави !
цитирай
6. valben - Поздрав от Вальо!
07.03.2012 10:09
bojo12345 написа:
Спомен от младоста!Хубаво е когато има повод да се върнем към далечните години , когато сме били !Поздрав Вал!


Ех, спомени, спомени...
цитирай
7. valben - Привет, приятелю!
07.03.2012 10:21
hristo27 написа:
Всеки има в живота си един спомен с който се е върнал с години назад.


Радвам се, че ти е харесало. Да, така е - всеки има за какво да си спомня. И това е чудесно!
цитирай
8. valben - Здравей, Таня!
07.03.2012 11:22
stela50 написа:
Всеки носи позабравено разминаване ...топло и красиво .
Хубав разказ ... Поздрави !


Благодаря за поздравите! Аз също те поздравявам!
цитирай
9. vostroto - ...
07.03.2012 18:47
Хубаво си я написал приказката, Вал, но ми стана тъжно!
Поздрави!
цитирай
10. valben - И на мен ми е тъжно, приятелю!
07.03.2012 19:01
vostroto написа:
Хубаво си я написал приказката, Вал, но ми стана тъжно!
Поздрави!


Но такъв е животът. Има и тъжни приказки!
цитирай
11. makont - Няма безгрешни,
08.03.2012 15:00
пътищата често се разминават, ние сами си оплитаме конците. Но пък така остава светлият спомен, чистата любов, която винаги ще си остане такава. Поздрави, Вал, за хубавия разказ.
цитирай
12. babaelenica - За мен беше малко объркващо...
08.03.2012 16:47
Докато наместих Момчето и Момичето бая се озорих, но изводът не ми убягна.)
Първа любов - ръжда не хваща!
:)
цитирай
13. valben - Привет, makont!
08.03.2012 18:13
makont написа:
пътищата често се разминават, ние сами си оплитаме конците. Но пък така остава светлият спомен, чистата любов, която винаги ще си остане такава. Поздрави, Вал, за хубавия разказ.


Благодаря за коментара и поздравите. Радвам се, че ти е харесало.
цитирай
14. valben - Пълно объркване! :)
08.03.2012 18:15
babaelenica написа:
Докато наместих Момчето и Момичето бая се озорих, но изводът не ми убягна.)
Първа любов - ръжда не хваща!
:)


Ти питаш ли го Момчето как беше оплел конците? После всичко дойде на мястото си.
цитирай
15. monaliza121 - Привет!
09.03.2012 10:41
Приказките са хубави, когато останат приказки...
цитирай
16. valben - Чудесно казано!
09.03.2012 11:01
monaliza121 написа:
Приказките са хубави, когато останат приказки...


Чудесно казано!
цитирай
17. injir - Истинските половинки май винаги се ...
10.03.2012 13:27
Истинските половинки май винаги се разминават...
цитирай
18. valben - Привет!
10.03.2012 14:27
injir написа:
Истинските половинки май винаги се разминават...


Като че ли си права. Така става много често!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2639110
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031