В ТВОЯ СВЯТ
В твоя свят от съзвездия бели
аз се втурнах, стремглаво, безумно.
А трябваше времето да е спряло
и аз да пристъпвам безшумно.

Беше ни хубаво,
толкова хубаво,
колкото може да е...
Двама си мислихме,
че вече сме влюбени,
но сърцата си останаха две.

Просто бързахме...
Не посмяхме да вярваме...

А твоят свят от съзвездия бели
сега плаче във мен, а сълзата
не успях да превърна във трели -
просто угасва звездата...

Поздрави звезда "сълзата не успях да превърна във трели -
просто угасва звездата"

Точно така!

Не е добре, когато в любовта има "твой" и "мой" свят:))) Помниш ли как героят на Смирненски беше отсякъл: "Два свята, единият е излишен!":))) Но ти и сам си го почувствал:
Двама си мислихме,
че вече сме влюбени,
но сърцата си останаха две.

Хубави стихове, но тъжни, тъжни... "просто угасва звезда ". Е, какво пък, и тъгата може да бъде красива, особено щом е любовна тъга:)
Поздравления, Вал!

Много вярно си схванала каква е била мисълта ми. Наистина, в истинската любов не трябва да има "мое" и "твое". Точно в такава ситуация изпадат двамата литературни герои. Много ясно - любовта все още не е истинска.
Поздрави от Вал!