Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07 08:26 - Утрото, което ти чакаш
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2508 Коментари: 4 Гласове:
28

Последна промяна: 01.07 08:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

УТРОТО, КОЕТО ТИ ЧАКАШ

Аз ще преброя до три и ще затворя очи.

Колко дълги години са нужни,

за да премина през вратата,

която ме води в студения свят,

където бледото небе е овехтяло до скъсване?

Градът е гладен като вълк.

Той поглъща нашите души.

Той почуква по прозореца.

Той знае кое е най-доброто.

Отново ме увещава да забравя

своето горещо желание да доживея до утрото.

На асфалтовата улица има много хора,

но никой от тях не иска да живее

в царството на сенките.

Аз не умея да летя. Аз ходя по земята.

Моята сива сянка пълзи като змия по стена.

Този град задушава сърцето ми,

гони, убива и не прощава на никого.

Ако вместо слънце на небето има черна дупка

аз пак ще искам да доживея до утрото.
 

Колко струва минутата, ако знам, че е тя –

кратка като любов, дълга като раздяла.

И е тъмно, а на теб ти е все едно,

но сега не я помниш. Тя беше толкова отдавна.

А беше утро и земята се усмихваше влюбено,

но нощта дойде и ти си сам.

Звездите изгоряха. Градът е с тях

И ти все някога ще разбереш

и ще ненавиждаш това утро, което така чакаш.

Сънувам и завиждам на птиците.

Готов съм да се разбия. в самотата

на цветята разцъфтели през нощта,

страдащи, умиращи и догарящи като свещи.

Тези черни стени няма да удържат моя вик

и никой от вас няма да каже:

„Вижте, той е старик.”

Аз ще се махна от вас от там,

където изход не съществува.

Но преди това ще дочакам

своето последно утро.

Някой вярва в своя случай.

Някой вярва в съдбата.

Ще ме погребат, но аз ще живея.

Ти така я обичаше, но тя си отиде

и всичко в този свят се разруши.

Аз ще чакам. Аз ще бъда там

дето сивее прозорецът.

Нека бъде за последно.

Сега вече ми е все едно.

Там, в студа на нощта

и в пламъка на кладата.

Аз все още искам

да доживея до утрото.

                Превод - V

 





Тагове:   очакване,   Утро,


Гласувай:
28
0



1. stela50 - !!!
01.07 11:34
Навява тъга, но е прекрасно... и толкова истински и силни послания...
Хубав първи юлски ден, Вал !
цитирай
2. valben - Благодаря, Таня!
01.07 16:35
stela50 написа:
Навява тъга, но е прекрасно... и толкова истински и силни послания...
Хубав първи юлски ден, Вал !


Това е любимият ми постинг. Няколко пъти съм го пускал на първи юли. Наистина навява тъга, но затова пък е страшно истинско!
Поздрави от Вал!
цитирай
3. donchevav - А аз тази вечер гледах по БНТ World ...
01.07 22:53
А аз тази вечер гледах по БНТ World българския филм "Джулай" - същите послания, същата тъга. Силен тест - благодаря за чудесния превод! Честит Първи юли с пожелание за слънчево докосване с обич и доброта!
Поздрави, скъпи Вал!
цитирай
4. valben - А аз тази вечер гледах по БНТ World ...
03.07 15:59
donchevav написа:
А аз тази вечер гледах по БНТ World българския филм "Джулай" - същите послания, същата тъга. Силен тест - благодаря за чудесния превод! Честит Първи юли с пожелание за слънчево докосване с обич и доброта!
Поздрави, скъпи Вал!


"Слънчево докосване"!!! Колко е необходимо за всеки един от нас. А тъгата ще си остане. Благодаря за пожеланията, Вени!
Вал
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 1834844
Постинги: 567
Коментари: 11500
Гласове: 81751
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31