Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03 19:57 - Приказка за момичето с разплаканите очи / 5 /
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2563 Коментари: 10 Гласове:
23

Последна промяна: 07.04 12:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО С РАЗПЛАКАНИТЕ ОЧИ
 
/ 5 /

Измина цяла година от зловещите събития в Старата гора. Черният замък беше изчезнал и на неговото място се разпростираше обширна поляна, покрита с разцъфтели алени макове напомнящи нечии влюбени очи. Все още горските обитатели отбягваха да се мяркат в тази част на гората, но постепенно свикнаха и като че ли позабравиха за страшната сила, която бе обитавала това място. Още повече, че скоро из гората плъзна слух за нещо , което се очакваше от години. Принцът щеше да се сдобие с наследник. Слуховете са оказаха наполовина верни. Роди се не наследник, а наследничка. Едно очарователно момиченце, точно копие на майка си – с разкошни руси коси и очи с цвета на истински смарагди. Все повече околността се огласяше от детския плач на момиченцето, но това все още не дразнеше обитателите на гората. Те само се усмихваха, клатеха глави и говореха: „Какво се учудваме? Та не помним ли майката?”

Измина малко повече от година и вече всички в замъка се готвеха за празничната нощ, в която детето щеше да получи своята благословия и орисниците щяха да изрекат своите предсказания. И тази нощ настъпи. Приемната зала на замъка започва да се изпълва със знатни гости. Поканени бяха познати и не толкова познати особи от съседните кралства. В залата можеха да се забележат обитателите на Старата гора и знаменитости от незабравими и любими приказки. Залата беше претъпкана и можеха да се забележат на пръв поглед несъвместими приятелства – момиче с червена шапчица се смееше на дебелашките вицове на озъбен сив вълк, а около тях се мотаеха три прасенца, Хензел и Гретел бяха доста понапълнели под грижите на своята вещица от захарната къщичка. Те пък съвсем сериозно обсъждаха своята фитнес програма с една дузина принцеси фитнес маниачки. Порчо от Старата гора явно отново се беше изхитрил да пласира огромно количество от своите вълшебни бонбонки и сега всички бяха весели и приказливи. Дървеното човече с дългия нос, както винаги, се щураше из залата и крещеше: „Тhе Show Must Go On”. Сред тълпата можеше да се забележи и един истински овчар заедно със своята истинска принцеса. И двамата бяха чудно красиви, нищо че принцесата имаше малко странна подскачаща походка.

От специално поканените гости присъстваха бащата на принца, същият онзи крал, който беше горд със своите повече от скромни дрешки, но и който не се страхуваше някое дете да се провикне: „Та кралят е гол!” До него се бяха изправили кралицата и Феята от езерото – майката ни момичето с разплаканите очи. Присъстваше и може би най-важната гостенка. Пазителят-воин, Шпионин от най-висш ранг при Първи Вселенски Отдел. Това беше една симпатична жена, която умееше да прави вълшебства и безкрайно обичаше хората и Света като цяло. Именно Пазителят щеше да благослови детето.

Всички очакваха появата на трите орисници, които, както винаги, закъсняваха. Тогава никой не забеляза двете сгушени в ъгъла на залата черни фигури. А може би те не можеха и да бъдат забелязани...

Когато трите орисници нахлуха с гръм и трясък в залата, всички си отдъхнаха и притаиха дъх. Трите знатни дами леко се олюляваха и хитричко се подхилкваха. Явно малко бяха прекалили с познатата ни вече напитка, която си варяха всяка вечер в своето леговище, но това беше забелязано единствено от Разказвача на приказки, който и без това си имаше странни възприятия. След като поздравиха всички присъстващи и изтърпяха бурните аплодисменти, трите орисници наобиколиха златната люлка, в която гукаше малката принцеса и церемонията можеше да започне.

Първа започна най-възрастната орисница. Тя произнесе с тържествен глас:

- Да бъде хубавица, да бъде нежна и добра... - усмихна се с усмивка на девица и продължи изведнъж – и да я желае всеки мъж!

         По-малката докосна детето и пожела все да учи на добро, но никога да не може да я стигне от хората изпратеното зло.

         След това пред замлъкналата се тълпа се изправи третата орисница, тя беше най-младата и всички я смятаха за все още недорасла, викаха й, че е само едно момиче, почти дете и все още не жена.

         Третата орисница стори две предсказания. Тя каза:

- Нека истинска любов да срещне, да я получи и да не страда за това дори любовта й да е грешна, дано се сбъднат моите слова.

Второто предсказание беше прието с насмешка, но орисницата не трепна и ясно обяви:

- Да бъде също като мене и нека тя, не, не мислете, че е грешка, да си остане мъничка почти жена!

Гостите останаха смълчани. Те още обмисляха думите на орисниците, когато откъм ъгъла на залата се издигна една от двете сгушени черни фигури. Тя пристъпи напред и застана редом до трите орисници. Отметна качулката си и всички ахнаха. Пред тях се беше изправила добре познатата на всички грациозна красавица. Дългите й гарванови коси я обгръщаха в  тъмен воал, очертавайки  гъвкаво и силно като на пума тяло. Червените й очи светеха с пламъка на ада. От нея се разнесе сладникавият аромат на екзотични цветя. Беше опияняваща. Жената огледа занемялата тълпа и о,чудо... Тя се усмихна. 

Реакцията на принца беше мълниеносна. Той измъкна вълшебната рапира и насочи смъртоносното й острие към неканената гостенка. Но изненадващо ситуацията се промени. Принцът усети, че в ръката си държи не рапира е прекрасна червена роза. Той ядосано я захвърли, но още преди да се докосне до пода розата отново се превърна в рапира. Момичето с разплаканите очи се втурна, грабна страшното оръжие и го подаде на Феята от езерото с думите:

- Мамо, моля те, прибери си това нещо, то не е необходимо вече, моля те, мамо!

Всички бяха като втрещени. Единствено Пазителката остана спокойна. Даже леко се усмихваше. Вероятно и тази нощ нямаше да премине без нейните вълшебства

А чернокосата красавица гордо изправи глава, докосна детето в люлката и заяви.

- Макар и неканена, аз също искам да направя своето предсказание. Нека това дете винаги да е щастливо и никога, ама никога да не пролее сълза! Имам и още една молба. Ще помоля Пазителката да благослови още едно дете. Ето това дете.

Тя се обърна и посочи втората черна сянка като промълви ласкаво. 

- Ела любими мой.

Втората сянка се раздвижи, пристъпи напред и отметна своята черна качулка. Всички съзряха стройната фигура на  изумително красив мъж. Беше загърнат  в черен плащ, а очите му горяха в пламъците на ада. В ръцете се държеше прекрасно момченце с искрящи черни очи. Детето се огледа, засмя се весело и впери поглед в русата красавица в златната люлка. След като двата детски погледа се срещнаха и двете деца загукаха и забърбориха нещо на техния си бебешки език.

В този миг небето над замъка се озари от мощна светкавица, разнесе се гръм и двете дечица ревнаха. Всички се стъписаха. Нима последното пророчество нямаше да се изпълни и малката принцеса щеше да наследи навиците на майка си!

Тогава пред всички се изправи Пазителката. Тя беше спокойна и призова всички да запазят спокойствие:

- Мили хора, та те са само деца. Още са чисти и неопетнени. Затова плачат. Сега се успокойте и ми позволете да извърша това, за което съм призована. Нека и двете деца да бъдат благословени. Нека да радват своите родители и никога да не повтарят грешките на възрастните. Да бъдат добри и да обичат. Именно затова те се появяват на този свят. Нека бъдат благословени!

Празненството можеше да продължи. И то продължи. Всички се веселяха и тайно в себе си обещаваха да бъдат винаги добри. Никой не забеляза кога си тръгнаха двете сенки със своето чедо. Малката слънчева принцеса заспа усмихната и като че ли засънува някоя своя приказка. Веселбата продължи и никой не забеляза как свърши тази приказна нощ. 

След тази нощ Старата гора не беше вече същата. В единия й край се издигаше светлият замък, а в другия край живееше своя живот черният мрачен замък. Пред него продължаваха да цъфтят големите напомнящи за нечии влюбени очи, алени макова. Но обитателите на гората вече не се страхуваха от замъка. Те даже си позволяваха да откъсват от маковете и да радват с тях своите любими.

Разказвачът на приказки често се отбиваше в Старата гора. Защо ли го правеше? Може би за да чуе разказите на вятъра. Но вятърът вече мълчеше.  

От „Приказките на Вал”

 

Приятели, тази приказка нямаше да съществува без помощта на Катя и Елица, за което им благодаря искрено.

http://valben.blog.bg/poezia/2017/03/11/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi.1514725

http://troia.blog.bg/tq-i-toi/2017/03/11/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi-2.1514856 

http://valben.blog.bg/poezia/2017/03/14/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi-3.1515421 

http://troia.blog.bg/tq-i-toi/2017/03/16/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi-4.1515783

 

 

 




Гласувай:
23
0



1. anin - Много добре!
18.03 21:45
Всички са приятели вече, и приказката свършва приятно и позитивно :)
цитирай
2. donchevav - Радвам се, че рапирата се оказа н...
18.03 21:54
Радвам се, че рапирата се оказа ненужен арсенал - и като оръжие за отмъщение, и като цвете - и се върна там, откъдето бе дошла - при тъщата:)))
Хареса ми това, че проблемът за победата на доброто и възмездието за причиненото зло е разрешен по соломоновски - щом няма трайни последици от злото, щом всичко е завършило с хепиенд, нека всички се радват на живота - за всекиго има място под слънцето. Това е дълбока философия - доброто може да бъде оценено само в съизмерване със злото, живеещо в другия край на същата тая Стара гора... Нали мъдрецът Елин Пелин беше казал: "Ако го нямаше злото, нямаше да знаем що е добро." Много ми хареса това решение!
Онова, което обаче най-много ме възхищава, отново е топлата облъхнатост на повествованието, оная тънка, светла, леко снизходителна и доброжелателна усмивка на обич и утвърждение, с която Разказвачът описва героите си, обяснява техните постъпки, разкрива ни намеренията им. Ако го видиш, непременно му благодари от мое име, скъпи Вал - за позитивизма и вярата в човека независимо от цвета на очите и на косите му, от мястото му в света. Благодаря и на тебе за това, че направи тази приказка достъпна за нас, читателите! Поздрави от сърце!
цитирай
3. valben - Добре, разбира се!
19.03 08:53
anin написа:
Всички са приятели вече, и приказката свършва приятно и позитивно :)


Всяко нещо е добро след като завършва добре!
цитирай
4. cinderellathespy - Битието на блоговия ми герой...
19.03 10:38
Хах!!! Битието на блоговия ми герой е герой в развръзката на приказката! Интересна хрумка, Вальо! Благодаря ти! Изненада ме страшно приятно! В реалността съм била орисница на три дечица и за сега и тримата се развиват чудесно и щастливо!:)) Измислил си позитивна насока за развитие за всеки един от персонажите и на историята като цяло, което е чудесно. Дано дойде такова време и в реалността ни, когато злото ще може да бъде претопено веднъж завинаги само и единствено в добро! И слънцето ще грее и в нощта! Мисля, че това е лесно постижимо само в приказните истории. В реалността мечове трябват... ;) Войникът в мене проговори... Очаквам с интерес новите ти разкази, а на мен ако ми хрумне нещо ще се включа в крачка! Още веднъж благодаря и усмихнат неделен ден! :))

Ели the spy
цитирай
5. troia - Вал,
19.03 12:27
много майсторски си обобщил всички приказки и същевременно си вмъкнал и свои неща вътре. Направил си достоен финал за една щастлива съвременна приказка.
Изненада ме.:) Не очаквах точно такъв положителен финал. Това най-много ми допадна, че всеки писа според своето въображение придържайки се към основната идея на историята.
Много ми хареса. Краят е оригинален.

"Разказвачът на приказки често се отбиваше в Старата гора. Защо ли го правеше? Може би за да чуе разказите на вятъра. Но вятърът вече мълчеше."

Сигурна съм, че вятърът скоро ще ти проговори.:))
Поздравления!


цитирай
6. valben - Привет, Вени!
19.03 13:28
donchevav написа:
Радвам се, че рапирата се оказа ненужен арсенал - и като оръжие за отмъщение, и като цвете - и се върна там, откъдето бе дошла - при тъщата:)))
Хареса ми това, че проблемът за победата на доброто и възмездието за причиненото зло е разрешен по соломоновски - щом няма трайни последици от злото, щом всичко е завършило с хепиенд, нека всички се радват на живота - за всекиго има място под слънцето. Това е дълбока философия - доброто може да бъде оценено само в съизмерване със злото, живеещо в другия край на същата тая Стара гора... Нали мъдрецът Елин Пелин беше казал: "Ако го нямаше злото, нямаше да знаем що е добро." Много ми хареса това решение!
Онова, което обаче най-много ме възхищава, отново е топлата облъхнатост на повествованието, оная тънка, светла, леко снизходителна и доброжелателна усмивка на обич и утвърждение, с която Разказвачът описва героите си, обяснява техните постъпки, разкрива ни намеренията им. Ако го видиш, непременно му благодари от мое име, скъпи Вал - за позитивизма и вярата в човека независимо от цвета на очите и на косите му, от мястото му в света. Благодаря и на тебе за това, че направи тази приказка достъпна за нас, читателите! Поздрави от сърце!


Тази приказка беше замислена да се разкаже по съвсем различен начин. Но се намесиха и други разказвачи и се получи нещо, което аз смятам, че е чудесно. Да си призная, трудно ми беше в началото. Главно да се отклоня от първоначалните ми намерения и да вплета зловещата атмосфера, описана от Троя. Но пък се получи нещо много интересно. Една оптимистична приказка, следвана от една злокобна. И така няколко пъти. Имаше опасност да се получи един затворен кръг. А пък и Троя се измори и се наложи повествованието да завърши именно по този начин. Започнах да чувствам настроенията сред читателите именно за подобен край. И го направих.
Предадох твоите поздрави на Разказвача и той ти благодари!
Благодаря за анализите, Вени. Те ми помогнаха много. Благодаря!
цитирай
7. aip55 - Е,
19.03 13:34
наистина има хора, които с лекота пишат приказки.
Моите поздравления Вал...
Особено ме впечатли развоя в положителна/позитивен аспект на действието.
А и особено приятно, е че и Елица се включи в коментарите.
Но важното е позитивният финал на историята.
Комплименти приятелю!
цитирай
8. valben - Хей, шпионче, здравей!
19.03 16:06
cinderellathespy написа:
Хах!!! Битието на блоговия ми герой е герой в развръзката на приказката! Интересна хрумка, Вальо! Благодаря ти! Изненада ме страшно приятно! В реалността съм била орисница на три дечица и за сега и тримата се развиват чудесно и щастливо!:)) Измислил си позитивна насока за развитие за всеки един от персонажите и на историята като цяло, което е чудесно. Дано дойде такова време и в реалността ни, когато злото ще може да бъде претопено веднъж завинаги само и единствено в добро! И слънцето ще грее и в нощта! Мисля, че това е лесно постижимо само в приказните истории. В реалността мечове трябват... ;) Войникът в мене проговори... Очаквам с интерес новите ти разкази, а на мен ако ми хрумне нещо ще се включа в крачка! Още веднъж благодаря и усмихнат неделен ден! :))

Ели the spy


Да знаещ само колко ми помогна. Помогна ми с пустата му рапира, която много добре пасна с моето желание всичко да завърши добре и, която ми стана толкова симпатична, че си позволих да я покрия със сребро, за да не ръждясва в езерото, където й е мястото. :) Преди време видях една снимка. Бяха смътни времена. На снимката се виждаше едно малко момиченце, повдигнало се на пръсти да се опитва да достигне един висок войник с насочен автомат вероятно към мирно протестиращи хора. Детето се опитваше да мушне една роза в дулото на автомата. Снимката ми направи голямо впечатление и аз се зарекох някога да я използвам в някои от моите драсканица. И го направих, заменяйки рапирата с роза. Второто, с което ми помогна беше вкарването в приказката на един много важен персонаж. Феята на езерото. Тя беше необходима, за да се обясни на читателя все пак откъде се е взело момичето с разплаканите очи. А вкарването на Пазителката беше просто наложително. Стана наистина много хубаво. Жалко, че Катя се измори и се отказа. Това малко ме разочарова, но може би така е по-добре.
Благодаря ти, Ели. Благодаря ти от сърце.
С огромно уважение от Вал!
цитирай
9. valben - Здравей, Троя!
19.03 19:57
troia написа:
много майсторски си обобщил всички приказки и същевременно си вмъкнал и свои неща вътре. Направил си достоен финал за една щастлива съвременна приказка.
Изненада ме.:) Не очаквах точно такъв положителен финал. Това най-много ми допадна, че всеки писа според своето въображение придържайки се към основната идея на историята.
Много ми хареса. Краят е оригинален.

"Разказвачът на приказки често се отбиваше в Старата гора. Защо ли го правеше? Може би за да чуе разказите на вятъра. Но вятърът вече мълчеше."

Сигурна съм, че вятърът скоро ще ти проговори.:))
Поздравления!




Не се учудвай на начина, по който завършва приказката. Аз никога нямаше да позволя да бъде унищожена Старата гора. В нея имат право да живеят всички - и добри, и зли. Вятърът никога няма да спре да разказва. Той единствено трябва да бъде разбиран. А приказката всъщност съвсем не е съвременна. Борбата между добро и зло съществува още от създаването на света. Още един път ти благодаря за оказаното съдействие. Твоите неща бяха чудесни-
цитирай
10. valben - Благодаря, приятелю!
19.03 20:02
aip55 написа:
наистина има хора, които с лекота пишат приказки.
Моите поздравления Вал...
Особено ме впечатли развоя в положителна/позитивен аспект на действието.
А и особено приятно, е че и Елица се включи в коментарите.
Но важното е позитивният финал на историята.
Комплименти приятелю!


Ти ме познаваш достатъчно, за да ме разбираш. Сигурен съм, че си се досещал какво може да се случи. А за Елица нямам думи. Радвам се, че попаднах на този добър приятел
Хайде, и ти се събуждай! Чакам!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 1821122
Постинги: 564
Коментари: 11470
Гласове: 81298
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930