Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03 09:29 - Приказка за момичето с разплаканите очи
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 1867 Коментари: 18 Гласове:
21

Последна промяна: 11.03 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО  С  РАЗПЛАКАНИТЕ ОЧИ

Пътеката отдавна беше изчезнала, но принцът продължаваше да върви. Не знаеше къде отива, но знаеше при кого отива. Беше се наслушал на приказки за момичето от Старата гора и сега имаше огромно желание да се срещне с него. Някои казваха, че това момиче е страхотна красавица, други твърдяха, че е истинска вещица, дърта бабушкера. Говореше се, че момичето е истинска принцеса или пък е омагьосана жаба. Но всички се страхуваха да  замръкнат в Старата гора и не се вясваха близо до малкото горско езеро, където според слуховете се навъртало момичето. А принцът все още се вслушваше в съветите на вълшебното огледало, което лично той беше разбил неотдавна и което винаги отговаряше на всички зададени въпроси с думите “Трябва да се провери!”. И той реши да провери.

Вековните дървета протягаха клони и като че ли се опитваха да спрат принца, беше ужасно тихо, осезателно се чувстваше липсата на каквото и да е живо същество. Беше оставил хората си в края на гората и сега си проправяше път из гъсталаците на Старата гора. Нощта наближаваше.

Тогава я видя. Беше приседнала на брега на езерото и наистина му се стори истинска красавица. С разкошни руси коси, спускащи се като водопад върху разголените й рамене, прекрасно тяло, едва обгърнато от прозрачна къса риза, крака по-дълги и по-стройни от краката на най-кадърната компаньонка от кралския двор. Момичето беше свело поглед, но когато дочу задъханото дишане на изморения принц, бързо повдигна глава и той видя очите. Големи, изразителни с цвят на истински смарагд , но пълни със сълзи.  Именно тези сълзи поразиха принца. Тя плачеше. Защо? Каква беше мъката, накарала  от тези прекрасни очи да се ронят сълзи?  Тогава той пристъпи към девойката и протегна ръка. В ръката си държеше ябълка. Една съвсем обикновена ябълка.

         - Това е за теб, мило момиче. Моля те, вземи я. – прошепна ласкаво момъкът.

         Реакцията беше неочаквана. Момичето се отдръпна нервно и гневно закрещя.

         - Не трябва, не! Махай се от това място! Ти си прекалено красив и добър. Бягай, бягай по-бързо? Не трябва, не трябва!

         Тогава принцът се усмихна и продължи:

         - Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя. Ето, вземи я. Добре де, ще я разделя на две. Едната половинка за теб, а другата за мен. Става ли?

Извади нож и разряза ябълката на две части.  Подаде едната половинка и повтори:.

- Това е за теб, красавице.

Тогава момичето се усмихна, Болката му изчезна и то грабна половинката. Изяде я бързо. Принцът разряза своята половинка на две и подаде едното парче на момичето. Красавицата изяде и второто парче. Останалата четвъртинка отново беше разрязана на две.   И така още няколко пъти. Остана едно съвсем мъничко парченце, толкова мъничко, че мъжът се поряза, когато го делеше на две половинки. От ръката му се отрони капка кръв. Момичето се ококори и прошепна:

- Заболя ли те? И защо го направи?

Отговорът дойде много бързо:

- Не ме заболя, миличка. Просто исках половинката да бъде за теб.

Прекрасното създание се приближи, пое нежно окървавената ръка на принца и впи устни в раничката. Какво се случи след това принцът така и не успя да си спомни. Само знаеше, че нощта вече беше настъпила.

На сутринта го откриха две хлапета. Наричаха ги Хензел и Гретел. Те обитаваха гората доста отдавна и веднага схванаха ситуацията. Не им беше за първи път. Разтичаха се и бързо откриха свитата на принца. Сега придворните се мотаеха около своя господар, оплакваха се и постоянно бъбреха: “...Виж го ти принца, ето къде се е изтегнал... И тук ли е изкарал цялата нощ... Не му личи да е много измръзнал... Ама защо е толкова блед и раздърпан, вижда ми се доста изморен... Виж му лицето, какво се е захилил? Ох, горко ни! Пак ще трябва да го мъкнем на гръб чак до замъка... И какво ще докладваме? Как ще обясним тези белези по врата му? Като че ли някой го е хапал... И какво стиска в ръка? Я да видим... Ха, това било парченце от ябълка... За какво ли му е притрябвала тази ябълка?”

В този миг устните на принца се отвориха и той промълви: “За Нея!”

А Старата гора зашумя и вятърът започна да разказва новата приказка за момичето с разплаканите очи.

От „Преказките на Вал"



http://valben.blog.bg/poezia/2016/05/15/prikazka-za-samotniia-car-i-zlatnata-iabylka.1451677

http://valben.blog.bg/izkustvo/2016/02/27/prikazka-za-kristalnoto-syrce.1433298

http://valben.blog.bg/izkustvo/2014/07/19/prikazka-za-princove-i-princesa.1282062

http://valben.blog.bg/izkustvo/2014/07/26/prikazka-za-princ-i-princesi.1284013

http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo.1343779

http://valben.blog.bg/izkustvo/2015/03/07/prikazka-za-princ-i-ogledalo-2.1343830

http://valben.blog.bg/poezia/2015/03/14/prikazka-za-princ-i-ogledalo-3.1345665

 http://valben.blog.bg/izkustvo/2016/07/09/prikazka-za-jabata-ot-ezeroto.1463381




Гласувай:
21
0



1. troia - Вал,
11.03 13:06
много сладка вампирка си описал. Чак аз се влюбих в нея. И обича ябълки като мен.:) И сега какво? Ние ли да я довършим или ще има продължение и по логиката на приказките - голяма вампирска сватба.:)
Интересна е и с неочакван край. Ех, някои принцове нямат късмет с жените.:)
цитирай
2. donchevav - И аз като Катя мисля, че твоята ге...
11.03 16:21
И аз като Катя мисля, че твоята героиня е много мила, много сладка. Но не знам защо нито за миг не я възприех като вампирка... Може би през погледа на мъж разказвач вампирското у една жена е не така брутално - или поне тук е представено по един мек, привлекателен начин като невинност, страст и съдбовно привличане.
Хареса ми - особено жертвената педантичност на принца докрай да дели на две... всичко е толкова мило, трогателно!
А ябълката отново се оказва знак за споделено познание и грях...или споделена съдба. Или живот, от който момъкът се отрича с всяко ново разполовено парче. Напомни ми оня, третия брат, режещ късове месо от стъпалата и дланите си, за да храни орлите, извеждащи го на горния свят. Мисля, че човек жертва съзнателно живота си в името само на две святи неща - на свободата и на любовта.
Поздравления за новата прекрасна приказка, скъпи Вал!
Благодаря ти за линковете - помня добре всички предишни приказки, но с удоволствие ще си ги прочета пак - пречистващо е! Поздрави!
цитирай
3. valben - Здрасти, Троя!
11.03 19:44
troia написа:
много сладка вампирка си описал. Чак аз се влюбих в нея. И обича ябълки като мен.:) И сега какво? Ние ли да я довършим или ще има продължение и по логиката на приказките - голяма вампирска сватба.:)
Интересна е и с неочакван край. Ех, някои принцове нямат късмет с жените.:)


Ха да видим сега, де! Вече топката е в твоето поле. Но моля те, дай да не убиваме принца. И да не го женим. Това ще означава, че ще настъпи краят на цикъла "Принцове и принцеси". Аз още имам нужда от този принц. Много го изтормозих, ама пък с какви красавици го срещнах, нали? Той като си е толкова смотан, кво да го правя?! А момичето дали наистина е вампирка? И защо плаче? Хайде, поеми топката! :)))
цитирай
4. troia - Вал,
11.03 20:59
написах продължение на приказката по моят си начин, но няма да я довършвам. Може би ти ще го направиш... Просто започва нова приказка.:)
Благодаря ти за предизвикателството. Беше забавно!
Още не съм я публикувала.
цитирай
5. anin - Катюш,
11.03 22:46
Чакам и твоята приказка, все отлагаш...
И на Вал приказката е хубава, има доста символика в нея... :)
цитирай
6. valben - Хей, Вени!
11.03 23:15
Радвам се, че хареса и тази приказка. Все пак трябва да ти дам малки пояснения. Тази небивалица беше написана от двамата негодници ВАЛ и БЕН с малко провокативна цел. Те се опитаха да провокират мисълта на малкото си останали читатели и донякъде успяха. Тази приказка е пълна със символи и препратки към други приказки. В нея се търси разбиране и тълкуване на неща на пръв поглед познати - принц, гора, езеро, вампирка /но малко нежно същество/. Всичко това го има в приказките и се разбира. Символите са - ябълката, капката кръв, амнезията на нещастния щастливец принца, двете хлапета, сълзите и най-вече очите. Тези очи са истински, те съществуват, това са все още обичани очи. Ние с Катя си имаме закачка. Спорим, в добрия смисъл, дали вещиците, демоните, вампирките, даже Баба Яга трябва да са лоши, зли, грозни, злобни и отмъстителни, или те са красиви, нежни, чувствителни и добри. Всъщност и двамата сме на едно мнение. Та нейната Баба Яга е самотна и има право да е зла, но тя отглежда чудни цветя! А „вампирката” от тази приказка първоначално не иска да вземе ябълката и плаче. Така ли би се държала една вампирка с глупавия принц А той не е глупав. ТОЙ ОБИЧА и познава момичето, много добре го познава. Заформи се много интересна дискусия. Момичето вампирка ли е или не? Засега резултатът е 2:1 за тези, които предполагат, че момичето не е това измислено зло същество. Катя вече прие предизвикателството и с интерес очаквам нейното продължение. А на теб благодаря за прекрасния анализ. Признавам, аз не бях се сетил за чудната народна приказка – за двата свята – горен и долен – и брата, който реже от плътта си, за да бъде свободен.
Сега ще чакаме Троя!
цитирай
7. valben - Привет, Анин!
11.03 23:41
anin написа:
Чакам и твоята приказка, все отлагаш...
И на Вал приказката е хубава, има доста символика в нея... :)


И аз чакам Катюш!
цитирай
8. pvdaskalov - * ! *
11.03 23:44
Аз пък мисля, че добрите хора са причина да се пораждат вампири. Ако "глупавият" принц не се беше порязал, а безмерната красавица не бе поела ръката му и вкусила кръвта, тя нямаше да се превърне във вампир.
Струва ми се обаче, че тя е била толкова крехка, че бързо се е наситила и е оставила принца жив.
Слугите му са по-гадни от вещицата, бих допълнил...
Поздрави, Вальо!
П и е р
цитирай
9. valben - И аз ти благодаря, Троя!
11.03 23:46
troia написа:
написах продължение на приказката по моят си начин, но няма да я довършвам. Може би ти ще го направиш... Просто започва нова приказка.:)
Благодаря ти за предизвикателството. Беше забавно!
Още не съм я публикувала.


Благодаря ти, че прие предизвикателството. Чакам с нетърпение. И Анин чака, даже и принцът чака. :)))
цитирай
10. valben - Поздрави, Пиер!
12.03 00:26
pvdaskalov написа:
Аз пък мисля, че добрите хора са причина да се пораждат вампири. Ако "глупавият" принц не се беше порязал, а безмерната красавица не бе поела ръката му и вкусила кръвта, тя нямаше да се превърне във вампир.
Струва ми се обаче, че тя е била толкова крехка, че бързо се е наситила и е оставила принца жив.
Слугите му са по-гадни от вещицата, бих допълнил...
Поздрави, Вальо!
П и е р

Ти изравни резултата. Сега е 2:2. Става все по-интересно. Ама много си прав за слугите. Така е, те са по-страшни и повече нямат място в двореца, да смучат кралските тлъсти заплати. Явно през нощта са се скрили някъде на топло. Иначе братчетата на вампирката да са ги оставили без кръвчица. Ама и на тях ще им дойде времето, бъди спокоен. Може ли едно въпросче? Ти би ли искал да срещнеш такова момиче, но да не носиш ябълка? Интересно, ако това стане, що да не напишеш едно разказче. Аз бих написал, ама сега чакам Троя да напише. Шегувам се, разбира се. Не пожелавам на никого да се огледа в такива очи.
Имаш моето уважение! И не се отпускай! Ние все още можем, нали?
Вальо
цитирай
11. troia - Вал,
12.03 10:25
мисля, че вече си ти на ход.:))
Наистина от любов се оглупява, но моля те пожали принца. Влей му малко разум, за да се спаси.:)
Хубав ден ти желая! Благодаря ти, че ме предизвика на приказен дуел.:)
цитирай
12. valben - Ха!
12.03 14:11
troia написа:
мисля, че вече си ти на ход.:))
Наистина от любов се оглупява, но моля те пожали принца. Влей му малко разум, за да се спаси.:)
Хубав ден ти желая! Благодаря ти, че ме предизвика на приказен дуел.:)


Нима ти си помисли, че аз ще унищожа принца? Аз никога не погубвам своите герои. Аз няма да унищожа никой, даже и новопристигналата шеф-вампирка. Тя е прекрасна и човек много лесно може да се влюби в нея, ако разбере колко е тъжна всъщност. Тя, ако беше толкова силна и гадна, щеше ли да поръчва на малката красавица да хапе принца, та да го прави подготвен за своята шефка? Та аз даже не възнамерявам да унищожа напълно и досадното Огледало. Ще видиш защо. Прочетох твоето продължение. То е разкошно, очаквано от мен и напълно в твой стил. Изчетох внимателно и коментарите към продължението. Останах в почуда от коментарите на един много уважаван от мен читател - германското тигърче. Питам се какъв е този желан от него страшен секс, потна любов и страст. И как може да се коментира нещо, което не е прочетено цялото и което предстои да бъде доразвивано? Моята, а вярвам и твоята идея, е да покажем нещо простичко, нещо наистина приказно. без претенциите за нещо значимо. За тези изтънчени неща, които тигърчето коментира си има друга литература и нека неговото мнение, както ти казваш, си остане само в неговите коментари. Ако пък и прочете предисловието и евентуалния финал, с удоволствие ще прочета неговите съвети. Получи се един приказен дуел и аз наистина се кефя от него. Сега се отправям към Старата гора и мрачния замък и ако не бъда ухапан ще продължа дуела.
цитирай
13. troia - Вал,
12.03 18:05
с риск, да прекъсна пътя ти към Старата гора и мрачният замък ще те поканя при мен да прочетеш нов вариант на приказката.
Ели го е написала. Ще се смаеш.:)

А относно принца винаги съм знаела, че ще го пощадиш. Просто имах в предвид да не му създаваш повече неприятности, а да му "помогнеш" да излезе от бедата в която сам попадна в резултат на своето добро сърце и наивност.
:))
цитирай
14. valben - Троя,
12.03 19:37
прочетох внимателно няколко пъти написаното от Елица. Хареса ми, даже много ми хареса. Поздравявам я! Въпреки няколкото неточности може да се приеме за един възможен и много интересен край. Но написаното твърде много се разминава с моята концепция за продължение. Аз категорично заявих, че няма да убивам никой. А Ели най-жестоко се разправя с шефката. И то с рапира. А с подобно оръжие дали може да се убие силен вампир? Всъщност не ми стана ясно дали черната изкусителка е вампир или вещица. И това объркване на времената! До средата на разказа действията се водят в сегашно време, след което изведнъж се преминава в минало време. Вкаран е и един нов образ - феята от езерото - което е разкошно и много ми допадна. Аз няма да убия вампирката-шеф, но ще я победя с едно много просто оръжие и накрая ще и дам възможност да обича. А какво ще се случи с момичето и ще продължи ли да плаче няма да разкривам. Принцът ще си остане щастливец и напълно готов за нови приказки.
цитирай
15. cinderellathespy - Привет вечерно :)
12.03 20:23
Здрасти, Валка,
много ми харесаха вашите разкази с Катето и затова реших хей така спонтанно да нахвърлям и аз малко мисли по темата. Много се радвам, че визуализацията ти е харесала. Аз съм малко крайна - има ли лошотия в завръзката с нея добрите трябва да бъдат безкомпромисни и затова убих героинята вещица-вампир. Лошата е и вещица и вампир в симбиоза и затова е трудна за убиване по принцип и толкова дълго е тормозила момичето с разплаканите очи, но накрая то е събрало сила и решило да я ликвидира веднъж завинаги и във вълшебната гора отново да възцарува свобода и справедливост. Рапирата е вълшебна – изкована е в езерото и само с нея вещицата-вампир може да бъде убита! Аз писах и при Катето – жълтите дрехи и рапирата са една визуализация, която взаимствах от филмчето „Кил Бил”, а историята с потапянето в езерото, докарването до витално състояние и после съживяването за нов живот е нещо разказано във филма „Онова прекрасно някъде” с Рой Дюпюи, филм който много обичам и често гледам. Днес съм под въздействие на една снимка с майка ми от преди близо 30 години. Мама почина преди 26 години и много ми липсва и така вглъбена в мислите си за нея и тази ежедневна липса създадох образа на феята от езерото. Ще се радвам ако я използваш в твоето повествование. Носителка е на доброта и нежност и на лайтмотива, че майчината обич винаги спасява, независимо през какви изпитания и трудности трябва да премине дъщерната или синовната душа. Това за времената – съжалявам. Не пиша често разкази и може да съм ги поомесила нещата, но основната ми идея бе да предам повествованието като завръзка – очакването на момичето до езерото да срещне героя, развитие на действието – появата на злата вещица-вампирка и предявяването на претенциите и, кулминацията с въздушния бой между доброто и злото и накрая развръзката със спасението на душата и тялото след съприкосновението с живителната сила на водичката и майчината безкрайна обич. :)
Усмихната вечер от мен, Вал и благодаря на теб и Катето за вдъхновението!
Ще следя с интерес развитието на повествованието при теб,
Ели
цитирай
16. cinderellathespy - Послепис...
12.03 21:50
Минах само да кажа, че оправих времената!
Повествованието вече е само в сегашно време.
Благодаря ти, че ми обърна внимание, Вальо.
Майсторство е да се пишат разкази!
Ще продължа да се уча от Вас с Катето!
Успешна нова седмица!:)

Ели
цитирай
17. valben - Привет, Ели!
13.03 17:43
Извини ме за закъснението на моя отговор. Наложи се да преструктурирам идеята за продължение на приказката, а и пътят към замъка се оказа доста труден. Поизморих се и приседнах на един пън. Там ме настигна твоята идея и аз трябваше да помисля. Досега в моят разказ липсваща едно много важно звено. По какъв начин и защо прекрасното създание се е озовало под властта на вампирката? Ако ме бяха попитали аз нямаше да мога да отговоря. Сега вече мога защото ти ми даде идеята как това се е случило, за което ти благодаря от сърце. Вкара ми в цялата тази история точно образа, който ми липсваше. Сега вече всичко в приказката си дойде на място. Твоето включване доведе и до още едно нещо, много ценно за мен. Запозна ме с теб. Аз и Катето можем да се опрем на свежи идеи. Обаче правиш една грешка. Наистина разкази се пишат не толкова лесно. Но много по-трудно се пишат стихове А ти го можеш. В това се убедих след като посетих твоя блог и прочетох доста неща. Веднага те включих сред моите приятели, които ще чета с удоволствие,

Вальо
цитирай
18. cinderellathespy - За приятелствата...
15.03 09:59
Вальо здравей,
за мен всяка среща тук в блог.бг е ценна и се радвам, когато се запознавам с нови интересни хора, от които мога да почерпя идеи, опит. Радвам се, че моето скромно разказче ти е дало идея за образ в твоята вълшебна история. Хареса ми идеята за символичната блогова вълна, която се получи с това дописване при Катето. Вярвам, че вбъдеще ще ме вдъхновите и за други прозаични писателски опити. Ще продължа да си чета при вас с интерес и когато изникне нещо, ще ви го споделям в крачка, като коментари. Обичам приказните истории. В глобалната приказка аз играя Пазител - войн, както съм написала и в профила си Шпионин от най-висок ранг в Първи Вселенски Отдел!:)) Правя вълшебства и обичам хората и света, като цяло! Вярвам, че всички ние - хората носещи добротата в себе си, правим Земята едно по-добро и привлекателно място за съществуване във Вселената. С интерес ще продължа да следя развитието на приказката и въобще твоите творчески търсения!
Радвам се на срещата ни, Вальо! Искренно!
Хубав мартенски ден,

Ели
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 1850066
Постинги: 570
Коментари: 11520
Гласове: 82228
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031