Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2017 08:47 - Опрощение
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4020 Коментари: 8 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ОПРОЩЕНИЕ
- Как да намеря себе си?
Как изведнъж да видя,
че да съм жив е потребно
в стихове да се зазидам?
          - А ще повярваш ли в прегръдката?
          По-силен ли си след преживяното?
          Загуби битката и докосна мрака,
          но все още си жив...
- Само ако преодолея една
несравнима с нищо тъга
ще кажа: "Животът надви ме!
Но нищо, ще продължа!"
          - Изгревът ти дава очи, за да видиш
          как да последваш зората.
          Днес открий новия свят
          и вълшебната приказка ще оживее.
- Кротко отново ще пиша
поредния неясен свой стих.
А ще е нужно ли ново завръщане,
щом вече на всички простих?





Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Блудният син затова е блуден, за...
25.02.2017 10:16
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!

цитирай
2. troia - Усещам
25.02.2017 13:00
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
цитирай
3. aip55 - Не забравяй,
25.02.2017 13:51
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
цитирай
4. valben - Привет, Вени!
26.02.2017 08:16
donchevav написа:
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!


С интерес прочетох - и то няколко пъти - твоят пространствен коментар. С някои неща в него мога да се съглася, с други не мога, но това е нормално. Затова сме хора. Да задаваме въпроси, да чакаме отговори, да разбираме или не... Всеки има право на мнение и на решение дали да облече отново окъсялата дрешка и да търси топлина в нея по пътя си напред или при едно тъжно завръщане. Важното е да се движим и да не се обръщаме с гняв назад. А аз наистина на всеки простих, или поне се опитах. Прощавай и ти, приятелко!
цитирай
5. valben - Поздрави и на теб, разказвачко на приказки!
26.02.2017 08:21
troia написа:
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!


Добре си ги казала нещата. Така е. Когато си на кръстопът понякога се объркваш. Въртиш се, въртиш се и ето - отново поемаш пътя назад към Старата гора. Ама и там не е лошо, нали?
Вал ти пожелава слънчев ден!
цитирай
6. valben - Никота не забравям, приятелю!
26.02.2017 08:28
aip55 написа:
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...


Мъката не щади, не само не прощава. Затова може би ние трябва да простим на мъката или да се опитаме да я забравим. Даже и с един стих за лека нощ!
цитирай
7. donchevav - Простено да ти е, приятелю. Прощ...
26.02.2017 09:00
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!

От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!

2.ІІІ.2014 година

Хубава неделя!
цитирай
8. valben - Ех, че хубав поздрав!
27.02.2017 21:22
donchevav написа:
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!

От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!

2.ІІІ.2014 година

Хубава неделя!


Наистина ми хареса. Благодаря!
А това означава, че добре си го усвоила този занаят.
Продължавай, ти можеш!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506381
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031