Постинг
11.02.2017 12:53 -
Там някога
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5686 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2017 12:56
Прочетен: 5686 Коментари: 16 Гласове:
25
Последна промяна: 11.02.2017 12:56
ТАМ НЯКОГА
Никой не ме уби,
когато трябваше да го стори.
Аз се измъкнах защото обикнах.
Обикнах истински
с надеждата да бъда обикнат.
Никой не ме пожали, когато обикнах,
а аз се измъкнах защото погалих,
въпреки, че не бях разбран.
Аз продължавах да обичам
и надеждата продължаваше да е жива.
Никой не успя да убие надеждата,
въпреки, че можеше да го стори.
А когато дойде ударът в гърба ми
аз отново успях да се измъкна
защото обичам истински.
Нека да ме боли, аз вече свикнах!
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
цитирайEй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
цитирайДълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!
цитирайМНОГО ПОЗНАТО !!!
цитирайtroia написа:
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Ми тъй де! И аз така викам. Благодаря за харесването.
:)
donchevav написа:
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Кой ражда болката? Не я ли раждаме самите ние? Познато ти е, нали?
Поздрави от Вал!
iva8787 написа:
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!
А, дано,
ама надали!
ivoki написа:
МНОГО ПОЗНАТО !!!
Бих казал, до болка познато.
когато обичаме и сме добри! Поздрав!
цитирайНе се свиква с болката, не... просто човек се сприятелява с нея,
вярвайки в любовта, подкрепян от надеждата...
Поздрави, Вал !
цитирайвярвайки в любовта, подкрепян от надеждата...
Поздрави, Вал !
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
цитирайПоздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
tota написа:
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
Благодаря за хубавите думи. А дебрите на душата са неизбродими.
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
цитирайПървият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
pvdaskalov написа:
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
Той какво си мисли? Че Вал няма да приеме неговите коментари? Той ще приеме от него дори чаша с отрова поради една проста причина. В тази подадена му чаша няма да има отрова. Това е отговорът на първия коментар. Не знам дали това е философия, но знам, че Пиер ще разбере. А за втория коментар той не е прав. Вал и Пиер не могат да свикнат, да се примирят и да омекнат. Вал обаче се опитва да разбие стената с глава - стената на неверието, недоверието, омразата и завистта. И това го знаят някои личности от блога. Но с тази техни действия не става, с посредственост не става... А стената си заслужава да бъде разбита. И затова Вал ще си ходи все с превързано чело, но то ще е гордо вдигнато. И за празника да ти кажа. Те май са няколко празника. Вал и на тези празници няма да се промени. Ще продължи да обича, а за пиенето - според случая. Всъщност на този ден той чества още един празник, но това вече е друга приказка, както обича да се изхвърля Разказвача на приказки Бен. Бре, къде ли отново се запиля този негодник? Някога ще те запозная и с него. А ти бъди здрав и никога не омеквай!
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!
цитирайdonchevav написа:
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!
В такъв случай не са необходими много приказки. Просто едно - БЛАГОДАРЯ - само едно, но от сърце!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол