Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 12:53 - Там някога
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 2745 Коментари: 16 Гласове:
25

Последна промяна: 11.02 12:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ТАМ НЯКОГА
Никой не ме уби,
когато трябваше да го стори.
Аз се измъкнах защото обикнах.
Обикнах истински
с надеждата да бъда обикнат.

Никой не ме пожали, когато обикнах,
а аз се измъкнах защото погалих,
въпреки, че не бях разбран.
Аз продължавах да обичам
и надеждата продължаваше да е жива.
 

Никой не успя да убие надеждата,
въпреки, че можеше да го стори.
А когато дойде ударът в гърба ми
аз отново успях да се измъкна
защото обичам истински.

Нека да ме боли, аз вече свикнах!



Тагове:   обич,   болка,   някога,   спомняне,


Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troia - Привет, Вал!
11.02 14:04
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
цитирай
2. donchevav - Всеки има едно "там някъде...
11.02 14:55
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
цитирай
3. iva8787 - Лесно се свиква с тази болка, поз...
11.02 15:03
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!
цитирай
4. ivoki - МНОГО ПОЗНАТО !!!
11.02 17:11
МНОГО ПОЗНАТО !!!
цитирай
5. valben - Привет!
11.02 17:12
troia написа:
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!


Ми тъй де! И аз така викам. Благодаря за харесването.
:)
цитирай
6. valben - Привет, Вени!
11.02 17:16
donchevav написа:
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!


Кой ражда болката? Не я ли раждаме самите ние? Познато ти е, нали?
Поздрави от Вал!
цитирай
7. valben - Поздрави и от мен.
11.02 17:35
iva8787 написа:
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!


А, дано,
ама надали!
цитирай
8. valben - Здравей, приятелю!
11.02 17:56
ivoki написа:
МНОГО ПОЗНАТО !!!


Бих казал, до болка познато.
цитирай
9. silwiqna - Ние сами си възкръсваме,
11.02 20:50
когато обичаме и сме добри! Поздрав!
цитирай
10. stela50 - Да... до болка познато... Прекрасно написано !
11.02 21:44
Не се свиква с болката, не... просто човек се сприятелява с нея,
вярвайки в любовта, подкрепян от надеждата...
Поздрави, Вал !
цитирай
11. tota - Ех, Вал!
11.02 23:06
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
цитирай
12. valben - Благодаря, Ати!
12.02 01:23
tota написа:
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...


Благодаря за хубавите думи. А дебрите на душата са неизбродими.
цитирай
13. pvdaskalov - * ! *
12.02 13:33
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
цитирай
14. valben - Виж го ти наш Пиер!
12.02 16:54
pvdaskalov написа:
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р


Той какво си мисли? Че Вал няма да приеме неговите коментари? Той ще приеме от него дори чаша с отрова поради една проста причина. В тази подадена му чаша няма да има отрова. Това е отговорът на първия коментар. Не знам дали това е философия, но знам, че Пиер ще разбере. А за втория коментар той не е прав. Вал и Пиер не могат да свикнат, да се примирят и да омекнат. Вал обаче се опитва да разбие стената с глава - стената на неверието, недоверието, омразата и завистта. И това го знаят някои личности от блога. Но с тази техни действия не става, с посредственост не става... А стената си заслужава да бъде разбита. И затова Вал ще си ходи все с превързано чело, но то ще е гордо вдигнато. И за празника да ти кажа. Те май са няколко празника. Вал и на тези празници няма да се промени. Ще продължи да обича, а за пиенето - според случая. Всъщност на този ден той чества още един празник, но това вече е друга приказка, както обича да се изхвърля Разказвача на приказки Бен. Бре, къде ли отново се запиля този негодник? Някога ще те запозная и с него. А ти бъди здрав и никога не омеквай!
цитирай
15. donchevav - Честит имен ден, скъпи Вал! Да си ...
14.02 10:24
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!
цитирай
16. valben - Благодаря, Вени!
14.02 15:16
donchevav написа:
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!


В такъв случай не са необходими много приказки. Просто едно - БЛАГОДАРЯ - само едно, но от сърце!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 1821122
Постинги: 564
Коментари: 11470
Гласове: 81298
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930