СЛЕД ИЗПЕПЕЛЯВАНЕТО
След огъня остана само сива пепел,
а трябваше да има мъничка искра,
която да запазя нежно в шепа,
да я обичам и да прогоня своята тъга.

Болката от изгореното заглъхва, но
все пак белег ше остане, за да личи,
че огънят погълна, ей така, без време,
не една, не две, а хиляди мечти.

Все някога ще съмне, вярвам, че ще съмне.
Дано да се събудя и да отворя слепите очи,
с които да съгледам нещо... нещо ново,
изпълнено в съзвездие  от хиляди мечти.





.

мечтател е човек на бъдещето.
Дано само да е способен да забрави изпепелените вече мечти, а това е вече магията на живота ни...

Тежко е в такъв момент - "след изпепеляването": студено и пусто, навяващо униние и печал. И чест му прави на героя ти, че търси новия изгрев - с него ще се разсее и тъмнината, и чувството за безнадеждност и обреченост. Пролет е - време за нови надежди!
Много силни стихове – поздравления, Вал!
Хубави почивни дни!

Мечтите никога не могат да бъдат забравени, дори и да са изпепелени.

Колко хубаво звучи! И да го намериш без да се страхуваш, че отново ще настане мрак. Важното е да повярваш, че винаги след мрак идва светлина, че си жив и не всичко е изгубено. Благодаря, Вени!

Понякога в пепелта остава живо въгленче.... Как ли го наричаме ? НАДЕЖДА !

Остава, има - дали е искра, или въгленче, това е все надежда. Тогава - и да го сграбчиш това въгленче, няма да те заболи. Раздухаш ли го с една истинска обич отново ще избухне нов изпепеляващ огън!

След изпепеляването, някои и нещо се възражда, но не всички и всичко.

Понякога и това се случва.

След изпепеляването
в жаравата и в пепелта ти потърси
едно малко парещо сърце-
то капчица метал е-но като звезда блести!
И носи...носи Любов...

Благодаря за поглеждането при мен, прочитането, разбиането и коментара.
Много си права. Понякога това търсене, за което съветваш, продължава цял живот!
Поздрави!